За ДДС - три пъти питай, веднъж плащай

24 Феруари, 2010 - 07:12 - Вестник "Сега" - електронно издание

Преди година познат журналист ми се обади притеснен, за да ме попита дали е трябвало да се регистрира по ДДС. Имал граждански договор за около 80 хиляди лева. Беше изпаднал в тиха лудост, защото от НАП го поканили да представи документи, за да установят дали подлежи на регистрация. Тогава поспорих със счетоводителката му, която твърдеше, че данъчните само тормозят клиента й, а ние в Народното събрание сме направили неясен закон.
Не зная защо хората масово са останали с убеждение, че само фирми се регистрират по ДДС.

Това е голяма заблуда

Първият закон, който въведе данъка върху добавената стойност в България, влезе в сила през 1994 г. Още тогава бе въведено задължението и физически лица, които имат доходи от извънтрудови правоотношения, свободни професии, наеми и продажби на имоти и др. от 50 хил. лв. нагоре, да се регистрират по ДДС.
Логиката на закона и преди 16 години, и сега е, че ако един гражданин си докарва по-сериозни доходи от определени дейности, не е длъжен да направи фирма, но непременно трябва да се регистрира по ДДС и да начислява и внася данъка в бюджета.
Например през последните години много българи купиха изгодно по няколко имота - апартаменти, офиси, магазини, отдадоха ги под наем и получават солидни и редовни доходи. Реституцията също превърна доста наследници в централните градски части в крупни наемодатели. Те имат ли задължения по ДДС?

Законът повелява

На регистрация по ДДС подлежи всяко лице, което е установено в България и извършва в страната "независима икономическа дейност" - без значение какви са целите и резултатите от нея. Законът посочва, че независима икономическа дейност е всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, в т. ч. и експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.
Законът казва още, че подлежи на облагане с ДДС всяка доставка, свързана със земя и сгради, за която изрично не е посочено, че има характер на освободена. Отдаването под наем на сгради или части от тях е "облагаема доставка", като има само едно изключение - когато имотът е жилище и се дава под наем на физическо лице.
Когато облагаемият оборот достигне 50 000 лв. или повече за период, не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец, лицето е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по ДДС. Ако не го стори, подлежи на административна глоба.
Разпореждането с недвижим имот не представлява независима икономическа дейност по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗДДС само ако се извършва еднократно, а не редовно или по занятие. Тогава сделките ще попадат извън обхвата на закона и няма да представляват доставки по смисъла на ЗДДС. Само при такава хипотеза няма да възникне задължение за начисляване на данък добавена стойност.
Ще използвам два казуса, за да стане ясно, че "дяволът е в детайлите":
Ако Иван Петров е собственик на жилищна сграда и в рамките на 12 месеца продаде няколко апартаменти, офиси или магазини, той ще попадне в графата "извършване на независима икономическа дейност" и ще трябва да се регистрира по ДДС.
Ако Иван Петров обаче през март продаде личния си автомобил, а през септември - апартамента си или вилата си в провинцията, това не може да се квалифицира като независима икономическа дейност по смисъла на Закона за ДДС и Петров не е длъжен да се регистрира по ДДС, дори да е получил над 50 000 лв. от тези сделки.
За правилното прилагане на закона е необходимо във всеки конкретен случай да се изследва дали едно физическо лице извършва независима икономическа дейност. Казано на обикновен език - питайте вашия данъчен. Защото в нормалната държава България данъчният чиновник изпълнява услуга, а ние сме клиентите му. НАП е създала специален call център, където можете да се обадите и да получите важната справка или да посетите офисите на националната агенция по местоживеене.

Сезонът на проверките

От обработените декларации за личните доходи през 2008 г. се вижда кои физически лица са декларирали над 50 000 лева. Тези данни автоматично се сравняват с масива на НАП по ДДС. Ако се окаже, че гражданин с годишни доходи над прага липсва в списъка с регистрираните по ДДС, НАП прави проверка. При установяване на нарушения следват две административни глоби. Едната санкция е за неподадено заявление за регистрация по ДДС в 14-дневен срок. Отделно нарушителят трябва да внесе данъка, който е бил длъжен да начислява, след като е прехвърлил прага от 50 000 лв. По Данъчноосигурителния процесуален кодекс след ревизионен акт се дължи данък добавена стойност плюс съответните лихви за периода.
Днес управляващите прокламират, че ще бъдат строги в прилагането на закона за ДДС, твърдейки, че става въпрос за стотина милионери. Нищо подобно. Като изключим болшевишкия плам в очите на финансовия министър, сами виждаме, че всеки обикновен човек може да попадне в категорията на прегрешилите, дори след като е продал една гарсониера.
Повечето милионери всъщност са се погрижили да не подлежат на глоби и да регулират законосъобразно доходите си. Иначе за какво Дянков се разхожда до Германия, за да търси данни от някакви дискове?

* Авторката е бивш депутат и член на бюджетната комисия в 40-ото НС.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010