Беларуският Обществен съвет по нравствеността се обяви против концерт на германската група „Рамщайн“ в Минск, насрочен за 7 март.
Решението да се доведат „Рамщайн“ в Минск е грешка, която може да ни струва скъпо. Членовете на съвета са убедени, че творчеството на групата е неприкрита пропаганда на хомосексуализма, мазохизма и други извращения, на жестокостта, насилието и простащината”.
Тази информация на руската агенция Интерфакс, цитирана от БГНЕС, далеч не влиза в рамките на “културната хроника”. Става дума за други неща, не много културни.
Първо е редно да се каже, че няма по-пострадал от нацизма народ ( ако не броим самите германци) от белоруския, поне от онези, които към онова време са имали своя държава. На глава от населението Беларус дава най-много жертви през Втората световна война.
Чух да казват това самите германци през лятото на 1994 г., когато имах честта да бъда българинът, поканен от кабинета на канцлера Хелмут Кол на тържествата във връзка с 50 годишнината от атентата на Щауфенберг срещу Хитлер. Германците отчаяно се опитваха да покажат на света, че и там е имало съпротива срещу нацизма. Дали съзнателно, или , не, но някак си от броя на гостите в чуждите делегации можеше да се съди по чувството им за вина. Беларуската делегация беше най-голямата. По-голяма и от еврейската. Така че разбирам чувствителността на белорусите към нацизма.
Но ако се върнем към днешните реалности, олицетворението на оцеляващия тоталитаризъм в Европа ( ако не точно пък на “нацизма” в някаква по-мека червендалеста форма), е именно Беларус. Може би само “баткото” на режима, онзи в Москва, може да се похвали с приблизително такова систематично нарушаване на правата и свободите на своите граждани, каквото цари в Беларус. Путин и Лукашенко напоследък се карат за енергийните доставки и техните цени, но са си лика-прилика.
За Европа съхраняването на рецидивите на комунизма в Беларус е вид резерват, какъвто за света е Северна Корея. И случката с ръмженето срещу една западна група е припомняне за това. Явно в бетонните глави на местната цензура кашата е толкова голяма, че са забъркали нацизма и хомосексуализма в една идеологическа амалгама, макар да е знайно, че двете понятия се изключват взаимно.
Иначе е вярно, че “Рамщайн” също “ръмжат”. Тяхната провокативност и стил не предизвикват възторга ми, но долитащите от тази разправия звуци ни напомнят за това от какво сме се отървали все пак. Айнщайн определено е за предпочитане пред “Рамщайн”, но тази дилема със забрани не се решава.
Посвещавам тези редове на всички, които ме заклеймяват, че не виждам нищо положително и само критикувам ли, критикувам. Ето на, радвам се, че не сме Беларус. Пиша и аз възторжени слова за нашето настояще!
Share on Facebook

var button = document.getElementById('facebook_share_link_2425') || document.getElementById('facebook_share_icon_2425') || document.getElementById('facebook_share_both_2425') || document.getElementById('facebook_share_button_2425');
if (button) {
button.onclick = function(e) {
var url = this.href.replace(/share\.php/, 'sharer.php');
window.open(url,'sharer','toolbar=0,status=0,width=626,height=436');
return false;
}

if (button.id === 'facebook_share_button_2425') {
button.onmouseover = function(){
this.style.color='#fff';
this.style.borderColor = '#295582';
this.style.backgroundColor = '#3b5998';
}
button.onmouseout = function(){
this.style.color = '#3b5998';
this.style.borderColor = '#d8dfea';
this.style.backgroundColor = '#fff';
}
}
}

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010