България спешно си търси враг

17 Феруари, 2010 - 08:12 - Вестник "Сега" - електронно издание

България има спешна нужда да си намери враг, за да оправдае американския противоракетен щит на своя територия. Изграждането му започва, а още не знаем от кого ще ни пази. Проблемът е толкова сериозен, че граничи с комичното.
Американският посланик Джеймс Уорлик обяви миналия четвъртък пред в. "Сега", че очаква България сама да поиска от Съединените щати елементи от тяхната противоракетна отбрана. Тя щяла да бъде насочена срещу заплахи от Близкия изток, а не от Русия. Премиерът Бойко Борисов се изненада толкова много от приписаните му желания, че в петък обеща да пита ЕС какво всъщност да иска. Иначе България все още има не само външно министерство, но и външна политика.

Кашата я забърка румънският президент

Траян Бъсеску, а Борисов е невинен. Комшията ни изненада на 4 февруари със съобщението, че Румъния ще разположи на своя територия противоракетни системи, които ще станат оперативни през 2015 г. Бъсеску обясни, че е получил покана, на която не можел да откаже, защото е дошла лично от президента Барак Обама. Става дума за ракетите, които миналия септември Обама реши да не разполага в Полша, за да не дразни повече Русия. Тогава американският президент се отказа и от свързания с тях радар в Чехия. Логично бе и той да се премести в друга страна. Щом ракетите отиват в Румъния, ето че България се оказва удобно място за радара. За целта не се налага дори да бъде питана официално. За разлика от Румъния президентът Обама не й отправя никаква покана, а разчита тя да сама да си поиска. Във военно-тактически план това означава сама да си носи въжето.
Бойко Борисов попада в необичайна ситуация. Вярно е, че от 20 години България почти нищо не е отказвала на САЩ, но не е стигала дотам да предугажда какво искат, че сама да ги моли. Колкото и да няма национално достойнство, всяка държава трябва поне да дава вид, че то съществува. А сега излиза, че

българската територия е придатък към румънската

Единственото спасение за националната чест е да се покаже, че България има свои причини да се тревожи от външна заплаха. Подсказаната ни от САЩ опасност от Иран е добро решение, но то означава спешно да развалим отношенията си с Техеран, които по традиция са приятелски.
За да избегне неудобството, премиерът Борисов може, както обикновено, да хвърли вината върху правителството на Сергей Станишев. Когато на 11 юни 2007 г. президентът Георги Първанов посрещна в София американския си колега Джордж Буш, опита заедно с бившия си съветник и тогавашен външен министър Ивайло Калфин да придърпа противоракетния щит към Балканите от съображения за "неделимост на сигурността на евроатлантическото пространство". Двамата се престараха не само пред САЩ, но и пред Русия в стремежа си да подкрепят тезата й, че американският щит не е предназначен да пресича заплаха от юг, защото разположението му в Полша и Чехия не покрива южните части на Европа. Изненадващото българско желание за ракетен чадър свари Буш неподготвен и той го отклони, но само четири месеца по-късно премисли и даде положителен знак. Оттогава България още не е благодарила за американската отзивчивост. Освен това не е показала и тревога от иранската заплаха. Сегашното правителство трябва да довършва работата на предишното.

Борисов попадна в толкова абсурдна ситуация,

че всеки ход, ако не е достатъчно абсурден, би бил погрешен - или ще обиди американците, или ще разлюти руснаците. Воден от първичен рефлекс, премиерът намери верния изход - ще пита ЕС. Откъде накъде? Евросъюзът няма колективна позиция по въпроса за американския противоракетен щит поне по две причини: първо, общата европейска отбранителна политика е проект в начален етап и все още е много далеч от противоракетната отбрана; второ, разногласията между държавите в ЕС по този въпрос са толкова големи, че дебатът удари на камък още при първото му поставяне пред Комисията по външна политика на Европарламента на 28 юни 2007 г. и оттогава не е подновяван.
Ако не искаш нещо да се случи, но и не можеш да го откажеш - протакай! Оправданието с ЕС е много удобно. Скоро няма да има обща европейска позиция по въпроса, а България не бърза. На американците им е достатъчна и Румъния. Тя винаги ни е превъзхождала по угодничество към САЩ. Когато кандидатства за "полските" ракети, не беше сигурна, че ще ги получи, и затова се похвали, че през последните години е модернизирала радарните си инсталации, т.е. би могла да изземе ролята и на Полша, и на Чехия за противоракетния щит, ако България откаже "чешкия" радар. Така Букурещ направи заявка и за ракетите, и за радара, но това не е всичко, както се казва в рекламите. Тази седмица се разбра, че Бъсеску има шанс да привлече на юг и руските ракети "Искандер", които иначе щяха да бъдат насочени от Калининград към Полша.
Въпросът е какво следва за националната сигурност на България. Щом Румъния ще ни пази от север, заплахата от Русия е изключена. А от юг няма страшно, защото зад гърба ни са македонците. Кой разби персите при последния им опит да проникнат в Европа? Бащата на македонската нация Александър Македонски. Ако Иран си преговори историята, едва ли ще ни стане враг. Американците да прощават, но няма защо ние да им държим чадъра.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010