Гърция ще се измъква от блатото със замразени заплати и по-високи данъци

10 Феруари, 2010 - 08:12 - Вестник "Сега" - електронно издание

Малко след като Георгиос Папандреу стана премиер през октомври, неговото социалистическо правителство установи, че финансите на Гърция са в много по-тежко състояние от това, което предишният кабинет твърдеше. Бюджетният дефицит за 2009 г. бе почти 13% от БВП, или четири пъти над лимита от 3%, установен в еврозоната. Европейската комисия обвини Гърция, че е представила фалшиви статистически данни, и агенциите свалиха рейтинга на страната заради големите дългове. В последните два месеца нарастват страховете, че "отровните" финанси на Гърция могат да заразят останалата част от Европа, и еврото падна с почти 7% спрямо долара. Гръцката криза ще бъде важен тест за дългосрочната жизненост на единната общоевропейска валута. Нуриел Рубини, един от икономистите, предрекъл глобалната финансова криза, и неговият колега Арнаб Дас написаха в статия във "Файненшъл таймс", че "докато Европа изработва някои формални правила, за да се справи с индивидуалните проблеми на определена държава, съмнения за стабилността на икономическия и валутен съюз ще се завръщат с всеки спад. Рано или късно тези съмнения ще бъдат доказани".
Атина побърза да успокои уплашените инвеститори и скептичните партньори от ЕС, че може да се справи с проблемите си без чужда помощ. В средата на януари правителството на Папандреу, което

трябва да събере 75 млрд. евро, за да запуши зейналата дупка

в държавната хазна, обяви амбициозен тригодишен план за строги икономии, за да се намали дефицитът до 2% от БВП до 2013 г. "Гърция играе по правилата на еврозоната и ще сложи ред в дома си", казва гръцкият финансов министър Георгиос Папаконстантину.
Проблемът е, че пазарите смятат, че е трудно да се вярва на Атина. На Световния икономически форум в Давос се завъртяха слухове - въпреки уверенията на представителите на Гърция и на ЕС, че Гърция е на ръба на фалита и ще се нуждае от спасителен план от Брюксел или от МВФ или дори че може да бъде прогонена от ЕС.
"В последните 40 дни гърците разбраха, че това не е шега. В критична ситуация сме. Някои обичат да казват, че гърците действаме най-добре, когато сме на ръба на стръмна скала. В момента определено сме на ръба", казва Ефтихиос Василакис, зам. директор на "Егейските авиолинии", най-голямата авиокомпания в Гърция. Гръцки бизнесмени се надяват, че хапчето, макар и горчиво, ще направи икономиката по-здрава. "Тази криза бе неизбежна. Това е уникална възможност за Гърция да започне отначало", казва Йоанис Каматакис, изпълнителен директор на MLS Multimedia, компания, която произвежда GPS системи.
Все още гърците се готвят за приближаващата болка. Икономиката вече е в рецесия, фирмите се опитват да изчислят как да оцелеят, докато кризата премине. Проектите са спрени, не се отпускат лесно кредити. Много хора могат да загубят работата си, докато бюджетът е орязан, и данъците ще бъдат рязко повишени, което още ще задълбочи проблемите в икономиката. "Всичко е замразено. Това е политика на изчакване", казва финансистът Пол Пападопулос.
Повечето гърци са на мнение, че данъчната система и раздутият публичен сектор, наричан "най-болният пациент в страната", са в основата на проблемите, които Гърция сега изпитва. В държава с 11-милионно население

почти 850 000 души са на държавна работа

Това означава, че те получават 14 заплати вместо 12. Много хора имат работен ден, който продължава от 7.30 до 14.30 ч. "Страната трябва да промени мисленето на държавните служители", казва инвеститорът и икономист Тимос Мелисарис. Той нарича гръцкия публичен сектор "последната комунистическа граница". Гърците смятат, че държавата е започнала да затъва в началото на 80-те години, когато бащата на настоящия премиер Андреас, който доминира в гръцката политика в следващите 15 години, за пръв път поема властта. "Държавата има неразумен контрол над икономиката. Необходима е революция в публичния сектор", казва Янис Стурнарас, който е директор във Фондацията за икономически и индустриални проучвания, независима неправителствена организация.
Според плана, изготвен от финансовото министерство, състоящ се от 80 страници и представен на 15 януари, революцията ще намали харчовете чрез свиване на разходите с 10%, заплатите и новите назначения ще бъдат замразени. Планът също така призовава за подобряване на системата за събиране на данъци и за създаването на независима статистическа служба, което ще затрудни служителите да манипулират данните. Парламентът прие закон за налагане на данък от 20% върху алкохола и цигарите, говори се и за увеличаването на други данъци. Това притеснява шефове като Дорос Константину, изпълнителен директор на "Кока-Кола Хеленик", която продава безалкохолни напитки в 28 държави. "Увеличаването на данъците ще има влияние върху личните доходи на хора, а това не е добре", казва той.

Никой в Гърция не обича да плаща данъци

Димитрис Георгакопулос, който работи към данъчната служба към Министерството на финансите, казва, че тази враждебност датира отпреди 400 години, докато Гърция е била под отоманско управление. Тогава хората са избягвали данъците като начин на съпротива. Обикновените гърци са се вторачили в по-неотложни проблеми. "Всеки лъже. Системата е корумпирана и винаги е била такава, така че хората си мислят: "Защо трябва да плащаме?", казва адвокат Елена Цанетаку, докато излиза от офис на данъчните в Атина, след като е подала документите на свой клиент.
В последните десетилетия всяко гръцко правителство поема управлението на страната с обещания да почисти къщата си и да победи двата бича: укриването на данъци и корупцията. Но през годините на изобилие в страната имаше малък вътрешен натиск тя да промени начина, по който върви. Сега публичните задължения на Гърция излязоха от контрол и страната бе обвинена, че излага на риск еврото; залозите са по-високи. Гърция трябва да намали разходите и да увеличи приходите или да рискува да не покрие дълговете си.
Гръцкият министър-председател Георгиос Папандреу е поставил данъчната реформа в основата на строгия правителствен план за икономии. Според него Гърция ще се справи с дефицита без голямо орязване на държавните заплати и работните места, както направиха други силно задлъжнели европейски държави като Ирландия, Испания и Португалия. Вместо това Атина ще преследва данъчните измамници. "Проблемите на Гърция се дължат на големи разходи, корупция и липса на респект на хората към законите", казва Папандреу.
Но има основателна причина да се съмняваме, че Гърция ще открие бърз начин да се справи с данъчните си проблеми. Подобно на другите държави в Южна Европа неплащането на данъци е дълбоко вкоренено във взаимоотношенията между гражданите и държавата. "Гърците обичат родината си, но нямат доверие в нея. Казват ни, че страната е сбъркана. Няма пари за пенсии, за здраве, за образование. От друга страна, виждаме, че хората строят големи къщи с плувни басейни", казва дребен бизнесмен, който иска да бъде наричан Димитрис.
Димитрис, който притежава малък магазин за продажба на дребно, признава, че лъже за данъците си. Той казва, че подава данъчни декларации само за половината от това, което продава - около 17 000 долара вместо 34 000, които печели годишно, и укрива 19% от данъците върху продажбите. Когато той подава данъчната си декларация, декларира само приходите, за които е издал касови бележки. Системата работи, защото доставчиците също декларират половината от това, което са му продали, и по-нататък по снабдителската верига е така, а някои от тях донасят много от стоките в страната, без да плащат пълни митнически налози. "Моят магазин не е проверяван", казва Димитрис. Но когато данъчните идват, за да проверят отчетните му книги, той знае как ще протече разговорът. Ще ги покани да влязат, ще им предложи уиски или кафе, ще завържат разговор. "Казвам: Сега сме приятели. И като приятел, ще ме хвърлиш ли в затвора?", обяснява Димитрис.
Тактиката е работила безотказно при предишния му бизнес като собственик на нощен клуб. Димитрис казва, че е давал 1/5 от приходите си за подкупи - на данъчните, на здравните инспектори, на полицаи и др. "Малките фирми обикновено са принудени да правят бизнес по този начин. Има толкова много законови бариери, които пречат да се развива бизнес", обяснява той.
Докато Димитрис настоява самоличността му да не бъде огласявана, има много малък шанс той да бъде заловен или сериозно санкциониран за действията си. През 2007 г., последната година, за която има статистически данни, гръцките власти са преследвали "цели" 10 души за данъчни престъпления, за които се полага затвор.
Да се изчисли стойността на укритите данъци в Гърция е почти невъзможно. Правителството в Атина е оценило, че сивата икономика е около 30%, и така страната се нарежда сред най-големите черни пазари в 16-те държави в еврозоната.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010