Радостин Стойчев: Спортът трябва да е държавна политика

3 Феруари, 2010 - 08:12 - Вестник "Сега" - електронно издание

Радостин Стойчев, който бе избран за треньор №3 на България за 2009 г., само за 3 години работа направи от италианския волейболен тим "Итас Диатек" (Тренто) шампион, световен и европейски клубен първенец. В неделя пък го изведе до Купата на Италия. Стойчев е роден на 25 септември 1969 г. в София. Бивш волейболен национал, играеше като разпределител. Баща му Светослав Стойчев бе наставник на световните шампиони за младежи от Кайро `91. Като треньор Радостин спечели Купата на България със "Славия" (2005 г.), след това стана помощник на Владимир Алекно в "Динамо" (Москва), с който взима титла (2006) и Купа на Русия (2007). Като старши треньор пое "Итас Диатек" през есента на 2007 г. Женен е, има две деца. Публикуваме с незначителни съкращения интервюто на Стойчев от онази вечер, дадено пред сайта "Делта нюз".

- Г-н Стойчев, поздравления за спечелената Купа на Италия. По-силен ли беше отборът ви в сравнение с първите две години?
- Не бих казал. Просто преди това все по нещо малко не ни достигаше. Този път имахме и малко късмет във финала срещу "Кунео". Без него не може да се мине. Хубавото е, че във важните моменти на срещата успяхме да спечелим решителните разигравания.
- Кое беше най-трудното за вас в рамките на турнира?
- Финалът. Това е среща, която винаги носи голям емоционален заряд и рядко се решава на спортно-техническо ниво. Съперникът ни беше отлично подготвен, но играчите съумяха да запазят спокойствие в края на геймовете. За мен най-трудно беше след толкова сгъстен цикъл мачове и пътувания от първенство и за Шампионската лига да се задържи отборът на ниво, максимално концентриран и мотивиран. И ако не на 100% от възможностите, то поне близо до максимума.
- Проектът "БГ Тренто" е един от най-успешните в спорта през последните години. Смятате ли да го разширите?
- Да, работим по създаването на школа, в която да намерят място много талантливи български деца. Продължаваме в тази насока. Хубавото е, че в последно време срещаме невероятно голяма подкрепа - от общественост, от спонсори. Всички те са еуфорично настроени покрай успехите на отбора. Тренто е малък град и волейболът е с най-силни позиции от спортовете в областта.
- Срещате ли трудности покрай проекта за школата?
- Пречката е една-единствена. Тя е свързана с правилото, че чуждестранни млади играчи нямат право да се състезават в първенства при подрастващите. В задънена улица сме, но се надяваме на някакво положително развитие. Иначе всички условия са налице - има училище, зали, апартаменти, осигурен ресторант, транспорт...
- Възможно ли е реализирането на подобен проект и в България?
- Защо не. Отрича се само от хора, които се оправдават с липсата на средства. Или от такива, които нямат достатъчно желание за работа. Волейболът не е толкова скъп за поддържане спорт. Освен това българската школа е достатъчно добра. Раждат се таланти, спортът ни е в кръвта. Трябва организация, един сериозен спонсор и много работа. Аз имах желание да реализирам подобен проект още в България, докато водех "Славия". Тогава срещнах много трудности и малко разбиране. Затова реших, че ще трябва да продължа професионалното си развитие извън страната.
- А имате ли подобна амбиция за бъдещето?
- Разбира се. Просто е отложена във времето.
- Имате договор с "Тренто" до 2014 г. Има примери за треньори, които изкарват почти цялата си кариера в един клуб. Вие виждате ли се в такава роля?
- Засега не мисля за такова нещо. Много е далеч във времето. Преподписах договора си с клуба, защото се чувствам отлично тук. Виждам, че отборът има бъдеще. Радвам се на много добро отношение от страна на ръководството, на фенове, на хората от целия град. Затова бих останал, докато ме искат. Ще ви дам само един пример. В неделя, излизайки от къщи, ме поздрави един напълно непознат човек. Просто спря колата на улицата, слезе, пресече и дойде да ми честити спечелената купа. Мъж, когото не съм виждал никога. Такова нещо не ми се е случвало в България. В Италия хората гледат с доброта и радост на успехите ти. Надявам се негативизмът в България да отмре в следващите години.
- Във връзка с това, положителна ли е посоката на развитие в страната след смяната на управлението?
- Не мога да имам меродавно мнение по въпроса, тъй като съм основно в Италия. Нямам преки наблюдения. Но според мен още е рано за оценки. Не искам да прибързвам със заключения, защото всяко правителство има нужда от време.
- А какво трябва да промени правителството, за да си върне българският спорт старата слава?
- Две неща. Първото е спортът да стане държавна политика. В много голяма част от развитите в това отношение страни правителствата помагат много. Второто е въвеждането на адекватен закон за спорта. Такъв у нас липсва, а в много други държави играе важна роля. За да могат хората, които дават пари за спорта, да ползват съответните данъчни облекчения. В страната ни има добра почва за развитие. Българинът обича да играе, да гледа спорт, да коментира. Има и друг аспект, не по-малко важен - социалният. Спортът създава приятелства, има и образователна функция. Вади децата от компютърната зала. Това е важното. Държавата може да помогне и с изграждането на площадки, на тренировъчни съоръжения, да се рекламира спортът. Каузата не е загубена. Позициите ни могат да бъдат възстановени.
- Не е ли парадоксално - националният отбор по волейбол е трети в света и Европа, "Тренто" с български треньор и играчи печели всичко възможно на клубно равнище, а същевременно нивото на вътрешния ни шампионат е ниско?
- Има фактори, които са отговорни за това. Основното е организацията. При добра работа един клуб може да започне да дава резултати. А едва тогава може да се очаква и финансово измерение. Така че не винаги проблемът е свързан с пари.
- Дали класирането на ЦСКА до 1/8-финалите на Шампионската лига ще даде тласък в развитието на волейбола у нас?
- Силно се надявам. Много се радвам за успеха на ЦСКА и се надявам, че това наистина ще амбицира и други клубове да работят по този начин.
- Съжалявате ли, че "Тренто" не получи домакинството за финалната четворка на Шампионската лига?
- Не, защото никога не сме били реален кандидат. Това бяха по-скоро журналистически догадки. За подобно домакинство се изисква огромна сума пари - такса от 260 000 евро плюс поемане на целия престой на отборите финалисти. Сумата набъбва сериозно.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010