Като автор на статии, предупреждаващи от месеци наред за, меко казано, проблематичността на Желева като външен министър и кандидат за еврокомисар, мога да си позволя лукса да направя някои заключения на финала на предизвестеното й фиаско без да приемам упреци, че “на умряло куче нож вдигам”.
Не изпитвам никакво задоволство от факта, че “познах”. Защото не съм “познал” ( това да не е тото!), а просто съм си позволил да разсъждавам логично и откровено, без да слугувам на “политическата целесъобразност”. Логиката подсказваше точно такъв изход от ситуацията, в която Желева и нейната ракета носител Борисов вкараха България. Което означава, че всеки, който е поискал да види логиката в тази лишена от здрав разум история, е могъл да го направи. Но понеже не се намериха много желаещи, се оказах доста самотен ( нямам претенции за уникалност, но за самотност – да, защото и сред близки съмишленици се почувствах такъв).
Нима усещането за самота е повод за радост?
Още от септември миналата година пиша активно и предупреждавам, че това ще се случи – включително намекнах, че европейски дипломати изразяват недоумение от самия факт, че Желева е външен министър. И понеже ще последва въпросът “ а кой си ти, че ще ти намекват нещо европейските дипломати”, ще трябва да поясня. Да, аз съм никой. За българските медии и българската държава съм наистина никой ( и не за първи път съм в подобна ситуация в чужбина да съм “някой”, а тук да съм “никой”). Но имам честа да бъда търсен за мнение не само от авторитетни западни издания, но и от страна на официалните представители на чужди , но съюзнически държави. Включително като говорител на техни работни срещи.
Така че, нека ми бъде позволено още едно “еретично” разсъждение. В края на краищата, щом съм “никой”, на кого му пука! А дали съм “познал” и този път, преценете вие.
Цялата защита на Желева ( а всъщност на Борисов) беше построена върху абсолютно погрешната презумпция, че нейната кандидатура е неизгодна за БСП. ГРЕШКА! Тъкмо обратното. Червените прецениха правилно възможността, която им беше предоставена да ударят по най-болното място Гражданина за европейско развитие на България с цел да го заболи именно по европейски. Изстискаха всяка капчица от този лимон и с наслада го гледаха, как я поглъща с кисела физиономия. На час по лъжичка.
Лъжика (по липса на умалителна дума от “лъжа” в българския език) е нещото, което на малки порции, но редовно му се наложи на Борисов да преглъща. На дребно, но пък често: лъжичка за нарушено правилниче на парламентчето ни, лъжичка за значимостта на “професурата” от Магдебургския университет ( на 49 -то място в германската класация на университетите в страната), лъжичка за Бургас като “роден град” дори! Една за мама, една за тате ( следовател от времето на комунизма) и лъжичка по лъжичка Борисовата каца с мед се зацапа с картан!
Направи ли ви впечатление, колко ревностно се бореха червените провалът на Желева да бъде обяснен единствено и само с нейната некомпетентност? Отгоре на всичко тази песен подхванаха съучастнически и доброжелателите на Желева, които си мислеха, че й правят добро с това, но май не разбраха, че отново играят играта на червените.
И Станишев, и Вигенин многократно подчертаха, че не биографията й, а нейната неподготвеност са я провалили.. Ами да, как ще спорят с биография, в която има толкова емблематични за червения елит дейности като застрахователен бизнес, приватизиране, банково дело, управление на правешката резиденция на Живков, връзки със семейства , като Златеви и Дойнови, съдружие с разни другари от особена важност за партията. Оспорва ли се така биография, това би било някакво партийно харакири.
Когато обаче изцедиха и последната капчица отрова за консумация на Борисов ( вкупом с десните в България и в ЕНП ги руча жабетата) , другарите добавиха и малко от своя любим специалитет за доубиване на пожертваните пешки. Не друг, а предшественикът на Желева в тройната коалиция Ивайло Калфин, хвърли пред западно издание бомбата ( от неговата уста тя звучи така), че Желева е свързана с фирма на ДС и че по принцип изнесените в чужбина пари от верни другари разузнавачи чрез т.н. “задгранични дружества” в края на 80-те години била най-добре охраняваната тайна на прехода.
Нима Калфин научи това чак сега от разследването на колегата Атанас Чобанов (което най-напред се появи тук в този блог)? Едва ли. Но за десерт, за доубиване на врага в типичния отмъстителен стил на червените кукловоди, този ход е “чудесна” епитафия : “ тя падна шумно, но също беше свързана с тихия фронт”!
Надявам се това ехидничене на Калфин да е повод за подхлъзнатите защитници на Желева сред управляващите и в публичното пространство изобщо да прозрат, с кого и с какво си имат работа. Защото те колективно бяха любезно качени на червената шейна и дори сега, когато дерайлираха в дерето, не могат, или не искат да го проумеят.
Истината, уважаеми мои опоненти, е, че Желева не беше номинирана формално от червените, но се оказа отлична писта да изпързалят нейния патрон и те го направиха. В този смисъл Желева си беше техен избор.
Можеха с лекота да спрат полетялата към европейската бездна Желева само като намекнат за своята изгода от кандидатурата й и като си признаят колко им харесва генезисът на нейната кариера, за която, бъдете сигурни, знаят много повече от самите управляващи. Но не го направиха съзнателно. Повозиха Борисов до самия край, като радостно подвикваха “пистааа”!
И никой не им попречи – моите скромни усилия да предупредя какво се случва бяха оценени като “вредителски” тъкмо от съмишленици, които си мислеха, че помагат на Бойко, като се гърчат заедно с него в опитите си да обясняват, как имало и други трагични кандидатури и че тук всички сме маскари, та затова Желева не бивало да бъде съдена строго. Тъкмо това им трябваше на другарите които се подсмихваха и потриваха ръце доволно: “ бравос, ха така, давайте, още се набутвайте”.
А най-лошата новина е достойна за венец на тази история. Тя е във факта, че извозените ни управляващи или не разбират, какво им се случва, или нямат волята да си извлекат поука. Продължават да твърдят, че Желева се била оттеглила доброволно и че някой друг им е виновен за цялата драма.
“Българската външна министърка Румяна Желева оттегли кандидатурата си за еврокомисар по хуманитарната помощ под натиска на Европейския парламент заради бизнес делата й в родната България и предполагаеми връзки на нейния съпруг с организираната престъпност, пише „Уолстрийт джърнъл“.
Дори при интерпретацията на събитието защитниците на Желева продължават да вредят на демократичната кауза, като дават козове на противниците си с неадекватни твърдения за генезиса на провала. За “Уолстрийт джърнъл” Желева е била принудена да се оттегли под натиска на ЕП, а на нас ни обясняват тук, че го е направила “от нея да мине”, т.е. трябва в крайна сметка да сме й благодарни.
Е, мерси! Не съм й благодарен. Щом искате, изперете българското. Само че от това препиране на истината полза имат само перачите на биографии и обществено влияние, които не са по-малко каратисти от Каратиста. Те знаят, че силата на противника може да бъде употребена срещу него, стига да “мръднат” в правилния момент, когато им е налетял с цялото си туловище и се има за много страшен. Можеха да препънат Желева много по-рано, но мръднаха встрани тогава, когато им е изгодно. И тя се пльосна, повличайки със себе си своите защитници.
Share on Facebook

var button = document.getElementById('facebook_share_link_2222') || document.getElementById('facebook_share_icon_2222') || document.getElementById('facebook_share_both_2222') || document.getElementById('facebook_share_button_2222');
if (button) {
button.onclick = function(e) {
var url = this.href.replace(/share\.php/, 'sharer.php');
window.open(url,'sharer','toolbar=0,status=0,width=626,height=436');
return false;
}

if (button.id === 'facebook_share_button_2222') {
button.onmouseover = function(){
this.style.color='#fff';
this.style.borderColor = '#295582';
this.style.backgroundColor = '#3b5998';
}
button.onmouseout = function(){
this.style.color = '#3b5998';
this.style.borderColor = '#d8dfea';
this.style.backgroundColor = '#fff';
}
}
}

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010