Мистериите на българското битие

13 Януари, 2010 - 08:12 - Вестник "Сега" - електронно издание

Мишел Пуркоа е мой приятел. По съвместителство е и французин. Вече трийсет години той се опитва да проумее загадките на тукашното ни живеене.
В началото пристигаше за месец през лятото, кръстосвахме заедно улици и магазини, паркове и кръчми, мъкнех го по купони, а той навсякъде кокореше латинските си очета: що си клатим обратно главите за да и не, не хабим ли напусто ресурси, като издаваме вестници с най-различни имена, в които обаче пише едно и също, какво означават надписите по градинките "не газете тревата, тя е ваша", и кво ли още не...
В последните години Мишел Пуркоа рязко промени поведението си. Купи си апартамент в София.
- Няма само англичаните да си купуват, я! - вдигна той гордо галската си глава.
- Англичаните си купуват къщи по селата, а не апартаменти в София - плахо се опитах да уточня смисъла на покупката му.
- Селяни! - сложи точка на любопитството ми Мишел.
Но не и на своето. Едно време Пуркоа се удивляваше как така никъде в София не продават дънки, а народът по "Витошка" само с маркови дънки гила. За решаването на този мистериозен ребус не му достигаше специфичен нашенски опит.
Бях се изтощил да търся патриотични отговори на несекващите му питания. Защо сме си били сваляли чистачките от колите, след като сме ги паркирали? Трябваше чистосърдечно да му заявя: "Крадат бе, крадат!" Но любовта към Искъра и Витоша надделя и аз тръгнах да му разправям врели-некипели за фолклорните ни обичаи. Сваляли сме ги били, за да не вали дъжд... И Мишел Пуркоа ми повярва, тъй като през същото това лято хората масово си сваляха чистачките, а небето все повече се изцъкляше в една извънредна сушавост - явно резултат от спазването на нашенските поверия.
Както и да е, гигантските обществени преобразувания настъпиха и няма начин Мишел да не ги е забелязал. Днес вече никой не краде чистачки. Тоест, разбира се, че крадат чистачки, но ЕДИНСТВЕНО и САМО заедно с колите. Вестниците от своя страна пишат абсолютно различни неща. Ето преди време една доста публична личност се беше напила и катастрофира с тежки последици за околните. И вестниците пишеха, не, ами направо дращеха. Един вестник твърдеше (под заглавие "Гъл-гъл, после пи-бип"), че много публичната личност била употребила 400 грама джин с тоник, литър червено и половин литър бяло вино. Друг вестник от същия ранг имаше свое мнение - не джин, а пет големи водки излупала публичната личност. С кока-кола, не с тоник. За виното същият вестник пазеше гробовно мълчание.
Всичко това дойде като просветление свише за Мишел:
- Най-после разбрах!
- Какво разбра бе, Мишел?
- Вие сте щастливи хора, нищо не спъва устрема ви - ни закон, ни подзаконов акт. А най-щастливи у вас са онези, които наричате "ковачи на закони". Ширнало се е пред тях необятно поле за изява. Цялото си въображение могат да впрегнат. Да бъдат новатори, да застанат начело на световния законодателен процес. Защото, нали, скъпи ми български приятелю, никой в тази страна - включително и те, ковачите на закони, - няма никакво намерение да спазва никакви закони. А щом никой няма намерение да спазва един закон, няма никакви пречки този закон да бъде изумяващо сложен и красив...
След това си прозрение Мишел Пуркоа продаде апартамента си в София и се завърна окончателно при ограничените си от закона сънародници.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010