"Фейсбук" показва, че гражданите не се страхуват от следене

13 Януари, 2010 - 08:12 - Вестник "Сега" - електронно издание

Какъвто и вид да придобие при окончателното си приемане от парламента Законът за електронните съобщения, той допринесе доста за изкристализиране на общественото мнение.
На най-ниското "битово" ниво още преди внасянето на проектозакона можеше да се наблюдава как едни загрижени за децата си родители, които ежедневно не съумяват да контролират какво правят в интернет собствените им деца (и затова с тревога сигнализират на web112.net за поредния сайт с детско порно), настояват някой, който и да е, да контролира какво правят стотиците милиони потребители в глобалния интернет, и то така, че никакви сайтове с детска порнография повече да не се появяват - никога и никъде!
Освен това се очерта едно странно съвпадение на методите и от едната, и от другата страна (което се наблюдава не само у нас, но и в световен мащаб) - правителствата се опитват да сплашат гражданите (с опасността от тероризъм и други беди), и другите (не знам как да ги нарека да не ги обидя), дето уж се борят за "свободата", също сплашват гражданите (с опасността от държавно "проникване в личния живот на гражданина"). И няма никаква конкретика по въпроса каква точно да бъде ролята на гражданина в тази ситуация. Освен че бяха публикувани конкретни компютърни съвети как да бъде "заобиколен" контролът, който МВР щяло да въведе. Проблемът на този подход е, че самата идея "да се скриеш, за да си свободен", съдържа сама в себе си своето отрицание. Това е Оруел на квадрат.
Ние, обикновените граждани, трябва да прилагаме своите методи за борба в тази ситуация. И тези методи са ясни, няма нужда да бъдат откривани, те са вечни: повече откритост и повече публичност във всичко. Ако всичко това ви се струват някакви отвлечени теории, скоро ще се убедите, че първите стъпки в тази посока вече се случват и на практика.
Как се развиха нещата в онлайн-средата? В света на най-широко разгърнатата глобална социална мрежа "Фейсбук" (в която вече членуват над 760 000 потребители от България) картината за пореден път показа, че онлайн-светът се развива по свои собствени закономерности, които не винаги произтичат директно от "реалностите" в традиционния физически свят.

Противниците на промените в ЗЕС първоначално се обединиха в две "Фейсбук"-групи,

създадени от сравнително известни и донякъде утвърдени в медийното (ако не и в общественото) пространство личности. Групата "Не искаме МВР да ни следи безконтролно в интернет!" бе създадена от ръководството на "Интернет Общество" в лицето на Вени Марковски, а другата "Не искам да ме подслушват!" бе основана от Богомил ("Бого") Шопов, председател на Организацията за цифрови свободи "Електронна граница", придобил известност също и с кандидатирането си от листата на "Зелените" на изборите през 2009-а. Към края на декември 2009 г. групата на "Бого" имаше около 5000 членове, а тази на Вени - малко под 15 000.
В същото време трета група "Аз съм ПРОТИВ достъпа на МВР върху телефона и компютъра ми", създадена от лице, чието име не е известно с нищо в публичното пространство, нарасна доста бързо и изпревари сумата от членовете на първите две.
Към 5 януари 2010 г. третата група имаше вече над 22 000 членове. Нещо повече - за периода 5-10 януари именно тази група продължи да расте по-бързо от останалите две, взети заедно - добави нови над 3000 членове, докато първите две групи за същия период нараснаха общо с около 1500 души.
Тези привидно големи числа позволиха на членове и на

трите "анти-ЗЕС" групи да придобият самочувствието, че са "голяма сила".

Числата изглежда успяха да заблудят дори и ръководствата на отделни малки политически сили, които като че ли съзряха в този "феномен" някаква възможност за собствено политическо съживяване.
Имаше и очевидно неуспешен опит на петима депутати от БСП да мобилизират своите привърженици за отделен "онлайн-протест". От всички около 4000 хиляди души, които го посетиха от 23 декември до 10 януари, само около 900 се "записаха" в него.
В подкрепа на ползата от гражданската активност в интернет обаче може да се посочи фактът, че абсолютно всичко, което се чу като аргументи в пленарна зала (и от двете страни в дебата) по време на приемането на закона на първо четене, преди това вече можеше да се прочете и в дискусиите във "Фейсбук" (понякога дори и формулирано по-ясно).

Ако направим обаче една съпоставка с развитието на други "Фейсбук"-групи

през същия период, няма как да не останем с впечатление за известна "периферност" на феномена "потребителите на интернет срещу промените в ЗЕС".
Например само за един уикенд (9-10 януари 2010) една друга група, основана по повод, който нито е от общонационално значение (каквито са промените в ЗЕС), нито пък потенциалната му аудитория може да се мери с броя на потребителите на интернет, нарасна от 14 000 на 19 000 членове. Това беше групата "Не позволявайте да изгонят театър "Сълза и смях"!".
Още една група, също сформирана около проблем, който според авторитетни специалисти е очевидно незначителен, и по който при това можеше да се очаква, че и общественият интерес към него уж вече затихва, за периода 5-10 януари нарасна с близо 6000 души - при това новите попълнения се добавиха към доста високото преди това достигнато ниво (63 000 членове). Това беше групата "Мога да събера 300 000 човека ПРОТИВ новините на турски пред тези ЗА!". Разликата, която се наблюдава между онлайн-феномена "против ЗЕС" и останалите онлайн-феномени, които разгледахме, не е само количествена.Тя е и качествена. От наблюденията на най-разнообразни групи във "Фейсбук" става ясно, че има хора, които са действително свободни. На дело, а не на думи. Защото със своето поведение, със своето участие в онези групи (и със своето неучастие в групите от категорията "срещу подслушването"), те на практика заявяват: "Независимо дали ме подслушват, или ме следят, аз съм свободен човек, имам мнение и ще си го изразя публично". В същото време има и други хора, които са по-малко, и които изглежда разсъждават така: "Аз имам мнение и мога да го кажа, ама за по-сигурно искам първо да ми се дадат гаранции, че няма да ме подслушват"...
Така че основният извод, който може да се направи от процесите, които в момента текат в интернет пространството на България, е, че все повече хора, може би и неосъзнато, се придържат към поведение, което можем да формулираме така: "По-важно е да ме чуват (останалите хора - а оттам вече и медиите, и държавата), а не дали ме подслушват (от МВР или откъдето и да е)".

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010