Доган тества лоялността на партията

13 Януари, 2010 - 07:12 - Вестник "Сега" - електронно издание

С една ръка отгоре онзи ден Ахмед Доган сложи край на колебанията в собствената си партия дали говори сериозно за реформа в ДПС. В бриджа този ход се нарича едно Добро. Без излишни обяснения изчисти в буквалния смисъл на думата трима от най-близкото си обкръжение - Касим Дал, Юнал Лютфи, Емел Етем, и един от българската квота - Йордан Цонев.
Касим Дал от години държи в ръцете си структурите, правеше кампании, най-успешната от които миналата година, той отговаряше и за сложните отношения с коалиционните партньори и останалите партии. Казват, на Централния съвет точно неговото понижаване в йерархията е предизвикало ропот и изумление.
Тамадата на първата Доганова сватба Касим е силна фигура, човек със собствено мнение и близък съратник на Доган от годините на възродителния процес. Един от малкото, допуснати до най-тъмните партийни ниши. Едва ли на една толкова сериозна обвързаност може да се сложи точка заради някакъв махленски двустранен конфликт Дал-Етем, каквито обяснения се прокрадват напоследък. Предназначението на Емел Етем беше друго - да направи необходимото изпълнителната власт да е от полза на партията. Тя няма нито влиянието, нито качествата на Дал, нито пък успя да се добере до неговите позиции. Да не говорим, че Доган никога не се е интересувал от личните търкания на хората си, ако неговият личен интерес и този на ДПС не страдат.
Тълкувателят на сложната Доганова умозрителност Людмил Георгиев намери друго обяснение за случилото се -

Касим Дал е следващият лидер на ДПС

Затова му трябвало да си почине. От какво? Не се разбра, но и професорът не даде смислен отговор, може би защото това са лични умозаключения от областта на политическата психология. Или димна завеса за много по-дълбоки проблеми. По-логично би било, след като Доган е припознал Дал за свой заместник, да продължи да го държи близо до себе си, за да го контролира и да си гарантира политически живот зад кадър в бъдеще. Ако, разбира се, искрено замисля да се оттегли.
Другата възможност е, че го е допуснал до интимните тайни на ДПС по невнимание и сега да се чувства застрашен. И тя обаче има своите сериозни недостатъци. Никой, никога и по никакъв повод не е поставял под съмнение лидерството на Доган. Особено Касим Дал, на когото присъствието около шефа понякога му е причинявало неудобства. Спомнете си случая "Ахмед Емин". Дал беше единственият, който отиде на погребението и отбиваше въпросите за това кой е Емин, каква е неговата роля и защо се е самоубил. Спомнете си и какво обяви преди няколко месеца - от ДПС ще бъдат изметени самозабравилите се. Сега излиза, че един от тях е самият той.

Хляб има в друга хипотеза -

че председателят се опитва да пренареди изцяло пъзела ДПС. Чисти старите лица, голяма част от които компрометирани заради присъствието си във властта и на върха на движението, за да даде шанс на някой нов и неизвестен. Някой, който не може да се свърже с обръчи и зависимости. Някой, който да даде друг образ на ДПС, неизменно наричано етническа партия. Доган не успя, колкото и да се опитваше през годините да се отърве от него. Ахмед е продукт на прехода и на Държавна сигурност. Точно заради това принадлежността към ДС никога не е била повод за конфликти в партията. Юнал Лютфи напусна топлото си зам. председателско място в парламента, защото е стара и изтъркана до болка фигура, а не защото се вслуша в призива на Бойко Борисов ченгетата да отстъпят крачка назад.
Поставянето начело на ДПС на нов и необвързан човек обаче означава преформулиране и на самата партия. Това ли иска Доган? Ако е така, това значи отказ от завоювани позиции. Все едно "Атака" да се откаже от национализма или Бойко от офанзивата срещу БСП. Силата на движението беше във вторачването в етноса, правата, свободите и подобни фрази, които се поизтъркаха от употреба, но все още хващат електората. Ахмед Доган печели избори, защото държи в ръцете си въпросния електорат. Привличането на българи беше за разкош. В този смисъл подмяната на Йордан Цонев с Христо Бисеров вероятно няма кой знае какво значение в сегашната депесарска драматургия, защото и двамата работят упорито за присъствието си в парламента.
Доган изглежда уморен и отегчен. Дали пък не е дошъл моментът да закрие партията си, както се кани от години насам. Да се откаже от влиянието си в политиката. От обръчите и от яхтите. Възможно е, но не е вероятно. А може пък да се забавлява с тестването на собственото си отроче и на лоялността на хората, които толкова години се радват на меда от марката "ДПС". Това е по-вероятно, а докато мишките лудуват...

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010