Телескопът "Хабъл" вещае края на Земята

7 Януари, 2010 - 07:12 - Вестник "Сега" - електронно издание

Астрономи от САЩ са открили звезда, която е на път да избухне в свръхнова. Тя се намира твърде близо до Земята и може да я обрече на гибел, пише в. "Сън". Енергията, която ще се отдели при саморазрушаването на звездата, се равнява на 20 на 27-а степен мегатона ТНТ (тринитротолуол).
Нови изследвания показват, че звездата Т Пиксидис се намира много по-близо до Земята, отколкото учените са предполагали - на около 3260 светлинни години. Това означава, че в резултат на експлозията Земята може да остане без озоновия слой, който я предпазва от смъртоносната космическа радиация, и животът на нашата планета ще бъде заличен.
Страшният сценарий е описан от астрономи от университета "Вилянова" във Филаделфия, САЩ. Те са анализирали данни от сателита IUE и са установили, че Т Пиксидис в действителност е бинарна звездна система. Едната от двете звезди е бяло джудже, което всмуква газ и се разраства. Когато масата му се увеличи до критично ниво, бялото джудже ще избухне.
Експертите обясняват, че телескопът "Хъбъл" е заснел как звездата се подготвя за гибелта си с поредица от слаби взривове. Те са започнали през 1890 г. и са се повтаряли периодично през 20 години до 1967 г., когато са спрели. Това означава, че следващият взрив вече е просрочен с 20 години и че избухването на звездата в свръхнова може да се случи съвсем скоро. "Като галактически термин "скоро" има различно значение, така че хората няма защо да се плашат", обяснява Робин Скагел от Британското дружество за популярна астрономия.
НАСА, цитирана от агенция Франс прес, пък предаде, че ремонтираният и обновен космически телескоп "Хъбъл" е поставил нов рекорд във връщането назад във времето, като е открил най-древните галактики, наблюдавани досега от учените. Те са на 13 милиарда години, което означава, че само 600-800 милиона години ги делят от момента на Големия взрив.
Древните галактики са много важни, за да се разбере еволюцията, довела до раждането на първите звезди и образуването на първите галактики, на свой ред довели до създаването на нашата галактика Млечен път и други елиптични галактики, които днес населяват Вселената, казват астрофизиците, направили откритието.
Екипът от астрономи е обяснил, че масата на най-старите галактики съставлява около 1% от тази на Млечния път. "За голямо наше учудване резултатите сочат, че тези галактики са съществували 700 милиона години след Големия взрив, който е теоретично начало на Вселената. Това означава, че те са започнали да образуват звезди стотици милиони години по-рано и че първите звездни формации са възникнали още по-рано", казва Иво Лабе от обсерваториите "Карнеги".

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010