Очаквам глобално затопляне вътре в човека

24 Декември, 2009 - 08:12 - Вестник "Сега" - електронно издание

------
Стефан (Теди) Москов е роден през 1960 в София. Основател и режисьор на театър "Ла Страда". Между 1993 и 1996 снима емблематичното телевизионно шоу "Улицата", за което е награден със "Златна роза на критиката" в Монтрьо през 1996. През 2002 заснема игралния филм "Рапсодия в бяло", през 2006 - документалния "Преводачката на черно-бели филми". Като театрален режисьор работи в България и в Германия.
На 15 декември в Пловдивския драматичен театър бе премиерата на "Хубавото лошо време" по "Бурята" на Шекспир.
-------
- Как мина премиерата на "Хубавото лошо време" в Пловдив?
- Ами, аз тепърва имам да го довършвам представлението. При мене винаги е така на първото представление, което ние наричаме премиера - малко още са неуверени артистите, техническите служби, аз самият съм неуверен още. Сега си виждам грешките и ще ги оправя за софийската премиера, която ще е на 24 януари в Сатиричния театър.
- По-рано нещо подобно сте правили в Хамбург.
- Не, там беше по-различно. Версия на "Бурята" с два класа студенти - то бяха импровизации въобще около Шекспир и всички тия епохи. Много малко имаше от "Бурята".
- Къде се разбирате по-добре с публиката - Пловдив, София, Хамбург?
- Хамбургерите са изключителна публика, защото да не забравяме, че само в Хамбург успява да пробие един световноизвестен състав - "Бийтълс". Навсякъде другаде по света те са били отхвърлени. Хамбург е пристанищен град. От 600 години е едно от най-големите пристанища в Европа. Имали са борби с датчаните за територии. Северната част на Хамбург, Алтона, все още се води като Дания - бивша Дания, така де, на жаргон, иначе си е Германия. Хамбург е бил първият град с опера в цяла Германия. Те не са типични германци. Примерно мене ме върна в театъра хамбургската публика. Защото нов директор дойде, той не харесва моя тип театър и нямаше намерение да ме кани. И писма от зрителите го принудиха да ме покани. Българската публика не направи това за мене, когато спряха предаването "Улицата". Така че аз повече дължа на хамбургската публика.
- А възмутени писма дали е получавала телевизията: тоя гаден режисьор ни кара да мислим!
- Има и такива - не точно възмутени; познавам хора, които викат: няма да дойда да гледам твое представление, защото искам да си почивам, не нещо да ме човърка, да ме тормози и т.н.
- В "Бурята" действието се развива на остров. Вие чувствате ли се изолиран по някакъв начин?
- Е, това просто би било някакво самоизтъкване, да кажа, че съм на остров. Но по принцип континентите са острови. Така че островът може да е континент, може да е мазе или таванче, в което си се затворил. Зависи как го възприемаш. Може да е и един кръг от приятели. На мене моят остров ми е колата - аз съм с плаващ остров. Имаше такива на язовир "Батак", мисля - плаващи едни такива острови от чимове трева, не знам как ги бяха правили.
- Аз нямам телевизор вкъщи, но ходя в един приятел да гледам повторенията на "Улицата" и си викам: прав е бил г-н Москов. Времето работи за "Улицата". Днес виждате ли някой да прави телевизия за идущите поколения?
- Ми... Така, малко предавания останаха. Както казва Валери Петров, телевизорът е дъвка за окото. Тя не съдържа някакви хранителни добавки, дъвчеш я, докато сладкият вкус премине, после я сменяш с друга. За някои режисьори тази дъвка за окото е да си оправят лошия дъх и правейки някакви неща в телевизията, компенсират това, че не ги пускат в кино и в театър - някакви все пак по-висши изкуства. Така че за бъдещите поколения никой не може да мисли, защото не ги знаем дали ще са тука, на Марс или някъде на съвсем други места.
- Хораций навремето е казал, че няма да умре съвсем, защото си е вдигнал паметник, по-висок от пирамидите, и има такива и такива заслуги към изкуството.
- Нямам такъв паметник. Аз се блазнех като по-млад, че открито и без да се страхувам, написах пиеса против комунизма, който, както знаем, е престъпление против човечеството. Разбира се, по смешен начин го направих, но всичките тия неща се забравиха и се подцениха по един начин... Не, аз нямам някаква роля, за да имам паметник. Човек не трябва да мисли как да му издигнат паметник, а обратното на паметник - трябва да е бъдещник. Като млад да си направи образа, който би искал да изглежда след време.
- С музата как да се отнася творецът - грубо, нежно, коварно? Ако се изнасили музата, може ли да даде добър плод?
- Много рядко! Артистът е на повикване при музата. Тя го вика твореца. По неин повик той се явява нещо като обслужваща надомно курва. Няма шанс ти да я извикаш и да я принудиш. И тя ти плаща, ако е доволна от себе си. Ако успее да те накара да направиш това, което тя иска от тебе, ти плаща, ако не - си просто изхвърлен.
- Пушкин казва, че трябва да се подражава, но вдъхновено и със собствен принос. Вие подражавали ли сте някога на някого?
- Всеки човек подражава. Още детето чува какво говорят майка му и баща му и така учи език, учи се да говори. Аз не мога да кажа, че съм подражавал, мъчил съм се да си намеря собствен стил. Подсъзнателно може би съм подражавал. Но когато Тери Джоунс от Монти Пайтън гледал "Улицата", казал, че не може да намери аналог в комедийните шоута. Когато срещна артист, който ме разбира и може да импровизира, работим на принципа на импровизацията. Когато не срещна такъв - по-трудно стават нещата.
- Режисьорът е демиург. Трябва ли да прави актьорите по свой образ и подобие?
- Не можеш да накараш куция да играе балет, неможещия да пее - да пее, безчувствения - да почувства, а лошо играещия - да играе добре. Просто режисьорът трябва много умело да смеси това, което всеки артист може. Не можеш да го научиш. Аз поне не мога. Можел е Леон Даниел, Бог да го прости, Коко Азарян, и него Бог да го прости. Големи български имена в режисурата са можели да създават артисти.
- Преподавателската работа не ви изкушава?
- Бях за два-три дни. Бях асистент на Стоян Камбарев по режисура, но някак си нямам нито търпение, нито умение да бъда преподавател.
- Ако душата на твореца е безсмъртна (паметникът и прочее), спонсорът на твореца заслужава ли да се покрие със световна слава?
- Някои хора са покрити. Примерно граф Гюел, който е спонсорирал Гауди, носи името си единствено като помощник на този велик скулптор. Дори паркът в Барселона, на върха на хълма, се казва Гюел. Другото е, че все пак има някои фамилии безсмъртни, които са изградили Ренесанса. Това са Медичи, Сфорца, Гонзага... Те си имат и паметници. Първо са рисувани в стенописите, второ, са увековечени от скулпторите. Лоренцо Великолепни прилича малко на Пламен Тимев (бизнесменът Пламен Тимев - Ганди финансира първия частен театър "Ла страда" - б.р.). По-слабичък е, естествено, но има някаква прилика. Аз във Флоренция съм го виждал как изглежда.
- Бойко Борисов има ли качества за актьор?
- Може би за екшън... Дори при Серджо Леоне в "Имало едно време в Америка" би могъл да играе добре.
- Бихте ли го ангажирали, ако имате възможност?
- Много е трудно да работиш с любители. Все пак някакъв професионализъм се иска. Аз ангажирах един невероятно артистичен човек на маса и той пред камерата блокира.
- За поколенията говорихме - на вашия пряк потомък Иван какви надежди възлагате?
- Ами, не искам да говоря, за да не го урочасам и да не би зли езици да почнат да го одумват. Радвам се, че е различен от мен.
- Страхувате ли се, че той ще живее в още по-злокачествена среда?
- Страхувам се много и много упорито му внушавам да се махне от България, но той не иска. Той е влюбен и в природата, и в средата тука. Тя го провокира.
- Банален въпрос: творчески планове?
- Да не разсмиваме господ с планове, е баналната фраза. Нещата винаги са идвали неочаквано - някой ми е подавал ръка. Планове съм нямал. Сега ще почвам "Сирано дьо Бержерак" в Народния театър. Деян Донков ще е Сирано. Ани Пападополу ще е Роксана и Владимир Карамазов ще е Кристиян Красавеца.
- Накрая нещо епохално да съобщите, ако обичате, така както сме приседнали между десетилетията?
- Епохално... Очаквам глобално затопляне - вътре в човека, не в климата. Дано се случи. Трябваше тоя век да е ерата на Водолея, когато хармонията и разбирателството ще властват над света. Ама засега някак си не почва - може би сме в много начален етап. Моята учителка Юлия Огнянова ми е казвала, че мечтае за планети, изградени на симбиозата, а не на взаимното изтребване. Защото ние природно сме хищници. Всички.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010