България засенчи Албиона по ДДС измами

23 Декември, 2009 - 07:12 - Вестник "Сега" - електронно издание

Ресурсите на икономическата престъпност са потенциален източник на приходи за бюджета, а от резултатите на борбата с нея зависи кога и доколко ще се отпушват каналите на еврофондовете и на чуждите инвестиции.
При последните две правителства икономическата престъпност се обогати с нови форми, често свързани с видни представители на държавния апарат и на политическата класа. Това бе забелязано от европейските институции, но не и от българските компетентни органи. Така замразяването на еврофондове се оказа единствената работеща мярка за озаптяване мераците на политици и техни спонсори да тъпчат джобовете си с европейски пари. Защото Европа не можеше да разчита нито на политическата воля, нито на неефективната българска съдебна система.
Политическата воля за борба с икономическата престъпност вече е налице. Такива са уверенията. Но какво точно трябва да се направи, за да се разчистят Авгиевите обори на криминалния преход? На първо място е необходимостта от

свиване и изсветляване на сивата икономика

При нея нарушенията на търговското и данъчното законодателство се преплитат с инструментите на икономическата престъпност. Търговските сделки нарушават правилата, оборотите не се отчитат и не се облагат с данъци. По различни експертни оценки в България сенчестата икономика държи 25-35% дял от брутния вътрешен продукт. БВП е над 60 млрд. лв., което означава, че оборотите на сивия бизнес у нас надхвърлят 15 млрд. лв., а бюджетът се лишава от данъчни приходи за над 4 млрд. лева годишно. Промените в законите и в държавните институции трябва да имат за цел да ограничат сивата икономика поне до средното равнище за ЕС - 15-20%.
При тройната коалиция кражбите на ДДС достигнаха колосални измерения. Проличаха и връзки между ДДС измамниците и висши представители на институциите и политическата класа. По различни оценки у нас откраднатото ДДС е между 1 и 2 млрд. лв. годишно. Във Великобритания - най-засегнатата от ДДС измамите страна в ЕС, годишно източваният данък се движи между 3.5 и 5.5 млрд. евро, или от 0.5 до 1% от брутния вътрешен продукт. При нас този показател е между 1.5% и 3%.
В България има още една особеност - този ДДС често е фиктивен, тъй като е начислен върху фиктивен оборот. Бедата е, че престъпниците превръщат фиктивния ДДС в реално вземане от бюджета за съответните фирми. Повишаването на ефективността на данъчната администрация е от ключово, но не и единствено значение за ограничаване на ДДС измамите. Защото първопричината е процедурите за регистриране и прехвърляне на фирми и във възможността да се документира фиктивен оборот. И във високото покровителство на този доходоносен "бизнес", разбира се.

В черната икономика приходите са изрично забранени

от закона дейности. В черния сектор са например корупцията, финансовите измами, квалифицираната контрабанда, митническите престъпления, фалшифицирането на пари и ценни книжа, производството и разпространението на наркотици, проституцията, търговията с човешки същества и органи, незаконната търговия с оръжие и др. Съвкупни оценки за приходите на черната икономика липсват. Съществуват експертни виждания за оборота на отделни сектори. Вътрешният пазар на наркотици например се оценява на над 100 млн. лв. годишно.
Контрабандата е на особена почит сред бизнесмени, които наред със съмнителната репутация имат и връзки с някои професионални политици. Спомнете си само за снимките, правени на борда на станалата вече пословична яхта и открити после в един взривен автомобил на известен мафиот, който вече не е между живите.
При контрабандата неплатените акцизи съставляват лъвския пай от онези 800 млн. лева, които финансовият министър се надява да събере чрез свързването на информационните мрежи на НАП и митниците.
У нас контрабандата не от вчера е политически дирижирано и покровителствано престъпление. Това изисква широк кръг от мерки за противодействие - политически, законови и институционални.

Прането на пари е свързващото звено

на всички сектори на сивата и черната икономика. Чрез него доходите от престъпна дейност преминават в легалната икономика. Затова най-острите критики на ЕС и САЩ към България са за липсата на реални резултати в борбата с изпирането на пари. Констатира се, че законовите норми не водят до практически резултати поради стерилността на съдебната система, финансовото разузнаване и други ключови институции. Подобни са изводите и за прилагането на Закона за конфискуване на имуществото, придобито от престъпна дейност. Моделът, създаден от бившия НДСВ министър Георги Петканов, се нуждае от промени - по отношение и на конфискацията, и на финансовото разузнаване.
Успешното противодействие на икономическата престъпност минава през радикални законодателни, институционални и кадрови промени. Законодателната дейност трябва да се фокусира върху премахването на "тесните места" и постигането на синхрон между търговското, наказателното, наказателно-процесуалното, административното, данъчното, митническото и счетоводното право, Закона за мерките срещу изпирането на пари, Закона за установяване и конфискуване на имущества, придобити от престъпна дейност, и др. Тясно място е например обвързването на конфискацията на имуществото, придобито от престъпна дейност, с влязла в сила осъдителна присъда.
Не е нормално финансовото разузнаване да използва една дефиниция за изпиране на пари, а прокуратурата да работи с друго определение. Това трябва да се промени. Време е Наказателният кодекс да бъде подсилен с нарочни текстове за квалифицираните в други закони икономически нарушения, които снижават значително бюджетните приходи. Особено внимание заслужават различните данъчни и ДДС измами, регистрирането на фирми фантоми, документирането на кухи обороти и т.н.
Наложително е да се променят онези наказания в НК, които не съответстват на икономическата тежест на престъплението. Например чл. 254а предвижда лишаване от свобода до 3 години за използването на бюджетни средства не по предназначение, а 254б - до 5 години затвор за злоупотреби с еврофондове. Целесъобразно е да се премахне алтернативната санкция "глоба", особено когато е в смехотворни размери. Като например чл. 313, който предвижда за деклариране на неистински данни или затаяване на данни с цел избягване плащането на дължими данъци лишаване от свобода от една до шест години или глоба от 100 до 250 лева!
При особено тежките икономически престъпления санкцията "лишаване от свобода" трябва да има не само таван, но и долна граница, което да парира откровени корупционни практики - например снизходителни присъди за щети, възлизащи на десетки милиони. Наказателният кодекс трябва да е страшен, за да има наистина възпираща роля.

* Авторът е бивш началник на отдел "Анализи" в Бюрото за финансово разузнаване

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010