Имам грях пред вас. Позволих си в петъчната вечер да отида на театър и пропуснах цирка с Първанов по БНТ. Мернах го на екрана в антракта и се разтревожих да не би да пропусна нещо важно.
Чета преразкази на изявата му и се успокоих. Не съм пропуснал нищо. Но няма да пропусна да попитам какво са “пропуснали” да го попитат.
Виждам, че си е отговарял по конспекта, който си знае наизуст. Отбелязал е своята уникалност като президент, който е подписал наведнъж цели три енергийни договора. Гордее се също със своята социалност, която успял да внуши и на сегашните управляващи. Нямало да се връща в БСП.
В прогнозната част на конспекта, които изрецитирал пак пред публиката, предрекъл тежка година за повечето от нас и лека за себе си след две години, когато щял да си прави каквото си иска ( прилича на тропане с крак и на неприлично неразбиране на факта, че един президент, макар и бивш, не прави “каквото си иска”).
Да забелязвате да е казал нещо ново? Едва ли. Но новите неща, които имат отношение към него, крещящо отсъстват в тази рецитация.
Взима отношение по въпроса за референдума за новините на турски, дори се качва на националистическия влак с мъмрене на турския премиер заради разговора му с Бойко Борисов, но и дума не обелва за сензационното нападение на Доган срещу любимите му енергийни отрочета АЕЦ “Белене” и мегаломанската идея за превръщането на България в енергиен център на Балканите. А не като да не е станало дума за тях в самото предаване. “Просто” не го питат. А и той не се натиска да отговаря на Доган, който раздава порциите в тази държава, както знаем от собствените му думи.
Не по-малко сензационното гласуване на мораториума върху царските имоти в НС, което поставя на дъската на позора един от най-важните политически фактори от последното десетилетие, също оглушително отсъства в този урок по нищоговорене. А беше гореща новината от деня за “горещия картоф” с царски имоти, който вече се прехвърля към Конституционния съд и европейските съдилища.
Няма въпроси за олигарсите му- нито за живите, нито за умъртвените, като Емил Кюлев и полумъртвите, като Манол Велев. Тези въпроси чувам да ги задават европейски дипломати, но дипломатичните българските журналистите в уж европейска България – не, те не са такива хора, че да притесняват човека.
Някой по-малко възпитан водещ би го попитал да потвърди , или да отрече твърдението на в. “168 часа”, че ходи на лов ( да бракониерства, включително) с пушка на стойност 50 000 евро. Защото не е вярно, че вестникът не заслужава да му се отговаря. Г.Първанов се обърна към същия седмичник с отговор по друг повод, за да отрече, че е неестествено синовете му притежават на невръстна възраст луксозен имот в престижен квартал. Значи в единия случай може да отговаря, но за пушката мълчи. А тя е, уверявам ви, точно както при Чехов: веднъж появи ли се в началото на повествованието, ще гръмне накрая….
Обаче президентът при невъзпитаните не ходи. Знае си работата. За пореден път ни заявява, тропайки с крак: “гледайте си работата”! Със спомоществователството на телевизията си.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010