Взети по време на брак кредити залагат капани за след развода

16 Декември, 2009 - 07:12 - Вестник "Сега" - електронно издание

Какво става с взет кредит при развод? Кой ще трябва да го плаща, какви са рисковете? Имаме един ипотечен кредит, който е взет преди 5 години със срок на погасяване 20 години. Досега вноските са плащани заедно, от двамата.
Жанета В., Варна

Новият семеен кодекс, който е в сила от 1 октомври т.г., вече позволява на съпрузите да избират от три режима на имуществени отношения. Единият е на разделност, при който всеки придобива за себе си. Вторият пък дава възможност на съпрузите да подпишат пред нотариус брачен договор, в който да уредят предварително имуществените отношения помежду си както намерят за добре. Тези два режима, особено с брачния договор, предоставят възможност такива проблеми, като примерно взети кредити и начина на тяхното връщане, включително и след развод, да бъдат изрично и подробно описани в официален документ.
Същото обаче не може да се каже за третия режим на имуществени отношения - този на съпружеска имуществена общност (СИО). При него се смята, че съпрузите имат поравно от придобитото по време на брака. А това, което получат като наследство или дарение, както и придобитото преди брака, се счита до доказване на противното за тяхно лично имущество.
Дълго време режимът на СИО ще остане и основен, защото малко хора ще избират брачния договор или режима на разделност. Освен това в хипотезата на конкретния въпрос и казус ще попадат главно хора, които са сключвали брак при стария семеен кодекс и едновременно с това са вземали ипотечни или потребителски кредити.
Затова могат да се очакват много проблеми в тази посока. Най-малкото защото хиляди са и взетите кредити от съпрузи, както и разводите. Заедно с финансовите проблеми, които влекат тези обикновено много дългосрочни задължения, съществуват и много юридически капани, както за кредиторите, така и за кредитополучателите. Един от тях е поставеният конкретен въпрос - какво става с кредита, както и с придобитото чрез него жилище по време на брака при и след евентуален развод.
Придобиването на жилище по време на брака определено влиза в режима на съпружеска имуществена общност, т.е. придобитото чрез кредит жилище е и на двамата съпрузи. Другият важен принцип в случая е, че разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат от двамата и отговорността е солидарна - включително и за взетия кредит. Това означава, че искът може да се насочи срещу двамата или срещу който и да е от тях поотделно.
След покупката двамата съпрузи имат равни дялове - по една втора идеална част от жилището. За банката е без значение кой точно ще плаща вноските, важното е това да става в срок. Още повече че почти винаги се учредява ипотека върху имота.
С развода съпружеската имуществена общност се прекратява. И тук възникват тежки въпроси - кой ще продължи да плаща кредита, какво ще стане, ако не се плаща, при какви положения банката може да вземе жилището ...
В крайна сметка най-важното е да не се допусне спиране на плащането на вноските. Най-малкото защото може да се стигне до вземане на жилището от страна на ипотекарния кредитор - банката, и до изкарването му на публична продан за удовлетворяване и прибиране на дължимата сума.
Кредитната институция изобщо не се интересува дали кредитополучателят се развежда или не, защо не може да плаща, какво се случва в личния му живот. Допълнително усложнение се появява от това, че обикновено с развода по исков ред не се разделя имуществото. Обичайно това става в допълнително, делбено производство, при което се решава в чий дял да бъде възложено семейното жилище. То може да бъде дадено на единия съпруг, който по правило трябва да наплати на другия неговия дял. Или да получи друго имущество за сметка на отказ от частта от апартамента.
Има и зависимост за това дали разводът е по взаимно съгласие или пък се води по исков ред с твърдението за вина на единия. Далеч по-добър е вариантът с взаимното съгласие, където може да се договорят и основните неща около семейното жилище и съответно изплащането на кредита за него.
Възможно е и съпруг да се откаже от претенцията си за ипотекираното и изплащано жилище. Или да продължи да плаща вноската или да помага за нея, макар и жилището да не му се дава. Но това не са юридически решения, а житейски.
Защото дори и само единият съпруг да плаща вноската, това не го прави само него собственик. Докато има брак, всичко е общо. Нещо повече. Съдът може да остави в дял апартамента и на този, който не е погасявал вноските.
Има случаи, в които някой от бившите съпрузи завежда и отделно дело, с което иска да им се върне плащаното от тях по такива кредити. Когато примерно в имота е останал другият съпруг. Въпрос на доказване е обаче, че това е правено само от него, както и че другият съпруг не е имал т.нар. съвместен принос.
Обичайно след развод семейното жилище се дава на съпругата, на която се предоставят в пълен размер и родителските права. Затова и тя е най-заинтересована от редовното плащане на кредита, защото иначе всичко ще рефлектира върху нея. Голям проблем ще е ако тя няма тази финансова възможност. Трябва да се внимава и ако съпругът плаща кредита - примерно от заплатата си, и изведнъж и заради развода спре да дава вноските. Тогава съществува опасност съпругата да не разбере и да попадне сама в капаните на договора за отпускане на ипотечния кредит.

Гласувахте: None Средно: 4.5 (Кликнете звезда, за да гласувате) (4 votes)
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010