Футболистите в България ритат срещу футбола

10 Декември, 2009 - 07:12 - Вестник "Сега" - електронно издание

Това, че футболът у нас е сбъркан, не подлежи на съмнение. Дали обаче си даваме сметка за друго - че се е превърнал в паразит и в обществено вредно явление? Дори Пеневата чета вече не може да ни ваксинира срещу това впечатление.
На европейската сцена "Левски" и ЦСКА са изпаднали до нивото на махленски отбори. Неотдавна обаче стана известно какви пари се вземат в двата "гранда". "Сините" обявиха средна месечна заплата 8769.47 лева, говори се обаче, че сред тях има хора, които са вземали или вземат много повече - до 20 000. ЦСКА пък обяви таван на заплатите от 6000 лева заради дълговете от времето на Александър Томов. Очевидно и там са се вземали суми като при конкуренцията. В провинциалните отбори цифрите може и да са по-малки, но при всички случаи става дума за хилядарки на месец.

Това са банкерски заплати -

такива пари получават висши служители в банките. Отборите ни обаче не са банки. Ясно е, че не могат и да бъдат, но в преносен смисъл - поне да ни "кредитират" с положителни емоции до следващия кръг от националното първенство, от Шампионската лига или от Лига Европа. Вместо това се получава точно обратното - клубовете са натрупали огромни лихви заради неизплатени на зрителите радости и усмивки.
Футболът е нещо като визитна картичка за една държава. Пет години след лудото американско лято попаднах в бутик в британския град Бирмингам, държан от млад, но мълчалив пакистанец. Когато в един момент разбра, че съм от България, живна със спонтанното "О-о, Стоичков!" и започна да разпитва за футбола у нас, с какво се занимават младите хора, какво учат, хубави ли са българките, колко би струвало едно идване до България.
Заради футбола "визитката ни" стана такава, че да те е срам да я покажеш. В тазгодишното издание на евротурнирите "Левски", ЦСКА и "Литекс" загубиха от отбори, които в най-добрия случай са от средния ешелон - някои от които дори са във втората половина на този ешелон. Кипърската травма на националите стана вече емблематична. Занапред всеки панорамен обзор за българския футбол ще включва и нея - това е дъното на представителния ни тим. Впрочем травмата вероятно ще върви в комплект с епохалното 2:1 срещу световния шампион Германия в САЩ' 94. Двата мача са двете страни на "националната ни монета".
Вземем ли предвид други формации на представителните ни тимове, визитната ни картичка става съвсем парцалива. Юношите ни не могат да бият Фарьорските острови, а младежите завършиха след Казахстан в групата за Евро'10.
Какво писаха в Швейцария за мача на ЦСКА в Базел?

Идват пияниците...

Дали в алпийската страна за българския футбол не е излязло име на пиянде?
Изобщо футболистите ни мърсят имиджа на България. Представете си, че разлиствате брошура за българския туризъм. Само че вместо на красиви гледки попадате на снимки със стари хотели, мръсни плажове и кални алеи. Ето това е "рекламата", която футболистите в България правят за страната си. Както и да го погледнеш, това си е обществено вредно. За това обаче футболистите ни вземат хилядарки.
Другата пакост на футбола ни е антиемоцията. По телевизията виждаме как във Великобритания или Германия футболното зрелище създава празник всяка седмица - нещо като шоу "серийно производство". От трибуните виждаме ликуващи и радостни хора. Дори да знаеш, че любимият ти отбор ще загуби и ще ти е болно, пак отиваш на стадиона. Просто качествената игра, красивите комбинации, дори само мъжкият сблъсък на темпераменти те кефят и ти пълнят душата. Затова и стадионите са пълни.
Какво се получава с българския зрител? Ядосва се от нескопосано спиране на топката. Гневи се, че играчите не могат 4-5 паса да си подадат на скорост. Вбесява се, като гледа как някой не може да прецени къде ще тупне топката. Изпсува заради "разногледството" на защитата. Кипва от липсата на мисъл при връзването на играта или пък от безмозъчието на някоя "звезда", която пак се напъва да мине цялата защита. Е, разсмее се от нечие остроумие по адрес на случващото се на терена, но това никак не е достатъчно за душевния му баланс. Накрая тегли с ръка една майна на терена и се запътва към изхода. За какво му е да му вдигат кръвното, да си къса нервите и да трупа антиемоции. Затова и стадионите ни са празни. В България

футболистите прогониха зрителя

В този смисъл те ритат срещу футбола. Нещо повече - контузиха го. И затова обаче вземат хилядарки. Това вече е идиотизъм и уродливост.
Футболът е "роднина" на изкуството именно заради зрителя. Заради Негово Величество Зрителя, както още е прието да се казва сред актьорите. Какво става с пиеса, певица или оркестър, които гонят зрителя? Които пеят, свирят или танцуват пред празни салони и трибуни? Или си променят амплоато, или ги махат от репертоара. Да става нещо подобно с футбола?
На всички ни е ясно защо футболистите трябва да вземат големи заплати. Нека вземат и по 20 000 - 30 000 лева, ама да върнат зрителя на стадиона, да ни радват с игра-изкуство, да ни върнат фиестата от зрелището, празника от победата.
Какво обаче правят нашите ритнитопковци? Преди време Тодор Батков разкри, че в "Левски" само един играч, покривал европейския тест за физическа издръжливост. Футболистите ни произвеждат развален продукт, но вземат луди пари, а извън терена я карат в стил "чака-рака" - барове, мацки, гуляи. Нещо повече, уреждат си живота с разваления си продукт и с малкото проляна пот. Системата им позволява този тарикатлък и те го разиграват доста по-добре от комбинациите на терена. Футболистите ни всъщност са станали паразити, които виреят поради многото обществени недъзи, единият от които е именно системата на заплащане.
Всъщност футболът в България лъже зрителя. Няколко играчи от ЦСКА отнесоха шамари и ритници от запалянковци заради непрофесионално отношение към задълженията си. Това си е реакция на гражданско съзнание, макар и в неблагоприлична форма. Това обаче са ритници и срещу измамата и паразитизма на футболистите. Ако продължават така нещата, запалянковците едва ли ще се задоволят само с ритници. Лъскавата кола е символ на футболното благополучие. Но и на същата тази измама. Утре футболистите може да намерят колите я с нарязани гуми, я с изпотрошени стъкла. Дали ще предизвикат съчувствие в обществото?

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010