Жълтата подводница НДСВ

30 Ноември, 2009 - 18:10 - Иво Инджев

Председателят на комисията по вътрешен ред и сигурност в предишното НС Минчо Спасов защити пред БНТ изборния провал на своята партия НДСВ като я оприличи на жълт автобус, изтикан в канавката от пожарната ( на Бойко Борсов).
Минчо Спасов е сред малцината представители на управляващата доскоро тройна коалиция, които демонстрираха принципност и критичност, включително спрямо важни фактори на тогавашната власт. Той дори извади от равновесие президента Първанов с въпроса си към него на 17 юли 2008 г. , зададен на на Консултативен съвет по националната сигурност. Ето какво писа по този повод тогава в. „Дневник” ( моя милост посвети специално внимание на тази „подробност” с онези цели 11 разговора на Първанов с арестант, за които предполагоемо отлично информираният по онова време Спасов попита, но нищо н последва и от моето „любоптство”):
Имал ли е президентът Георги Първанов телефонни разговори с пернишкия бизнесмен Людмил Стойков или със съдружника му Марио Николов по време на престоя им в ареста. Този въпрос отправил към държавния глава депутатът от НДСВ и председател на парламентарната вътрешна комисия Минчо Спасов, съобщи пресцентърът на жълтата партия.
Стойков, който е един от спонсорите на кандидатпрезидентската кампания на Първанов, заедно с Николов, бяха уличени от ОЛАФ в злоупотреба с евросредства.
Спасов отправил въпроса си по време на днешното заседание на Консултативния съвет за национална сигурност. Той повдигнал темата за връзките на Първанов и Стойков в точка „Разни“, до която се стигнало близо три часа и половина след началото на заседанието. Възмутена от отлагането на дискусията по темата опозицията напусна разговорите – само 25 минути след началото им.
Минчо Спасов настоял Първанов да отговори дали Стойков и съдружникът му Марио Николов са участвали във финансирането на предизборната кампания на президента и дали държавният глава е имал телефонни разговори с уличените лица по време на престоя им в ареста и след това. По неофициална информация в НДСВ имали данни за 11 такива разговори.
Първанов отговорил, че нямал никакви обаждания от ареста и познавал Стойков само покрай предизборната кампания. В интервю за БНТ сутринта Стойков пък заяви, че не поддържа никакви контакти с държавния глава.
Според медиите групата „Николов-Стойков“ е наречена в доклада на ОЛАФ „криминална мрежа“, която „имала близки връзки с настоящото правителство“ и е участвала във финансирането на вашата втора предизборна кампания, посочил Спасов в питането си. Според него подобно твърдение на ОЛАФ нанася на България сериозен удар.”
Припомням тази потулена с медийна пепел история ( от която отново излиза, че казаното от Първанов трябва са приема винаги за чиста монета и не подлежи на съмнения като божествена истина), не за да хваля г-н Спасов, а …тъкмо обратното, за да поспоря с него.
Ако Минчо Спасов проявяваше същата основателна критичност и рядка смелост в оценките за НДСВ и особено за нейния лидер, метафората му за жълтия автобус ( познат на повечето от нас само от филмите като ученически такъв, поне в Америка) трябваше да е жълта, но с формата на подводница.
Да, „жълтата подводница”, знаменитата песен на „Бийтълс”, щеше да подхожда повече като метафора за метаморфозите на жълтите. И за ролята им в разцеплението на дясното в България.
За „жълтата подводница” мнозина са чували, но може би малцина си дават сметка, че под повърхността на веселия акомпанимент на брас секцията се таи метафората на онази приповдигнатост от веселбата, характерна за хипи поколението и неговото потапяне в света на дрогата – едно самозалъгване, което носи щастие временно, но влече след себе си изтощение, разпад на човешкото, лични драми.
При цялото ми уважение към г-н Спасов, което съм му засвидетелствал и лично, метафората му за автобуса е вярна само по отношение на жълтото. Защото както и да го въртят, решението им да образут препускаща тройка с каруцата на ДПС и трамвая на БСП беше удар в собствената им диафрагма. Той изкара въздуха ( който и това беше под налягане след един управленски мандат в симбиоза с Доган) от тяхната подводница и бавно, но сигурно, тя удари електоралното дъно именно по тази причина.
Колкото до внушението, че царят останал неразбран ( от нас, тъпите, които направо не го заслужаваме), виновникът за това се нарича Симеон Сакскобургготски. Той доведе нищонеказването до висотата на днешното дъно, където доста безпомощно е паркирана жълтата подводница.
Какво иска да ни каже сега Бойко Борисов, когато след оттеглянето на Симеон от председателския пост на НДСВ го похвали за мъдростта и дори си направи самокритика, че самият той не го е слушал дотатъчно, си остава една от мистериите на нашия премиер. В момента г-н Борисов може да си позволи всичко, включително и този лукс ( да се самоопровергае след многобройните тежки думи срещу тройната коалиция, част от която беше царят).
Истината обаче е, че българските граждани за пореден път са оставени да тънат в недоумение и то тъкмо когато „му дойде времето” за обещаната ни преди изборите пълна прозрачност за предишното управление.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010