Бюджет 2010 ще произведе работещи бедни

13 Ноември, 2009 - 07:12 - Вестник "Сега" - електронно издание

В криза, когато няма достатъчно пари в бюджета, се изработват приоритети. По думите на настоящото правителство три от приоритетите му за догодина са социалната политика, здравеопазването и образованието. Оказва се обаче, че това са приоритети само на думи, защото те по никакъв начин не са подкрепени със съответното финансиране.
Да започнем със социалната политика. Парите на социалното министерство за догодина са орязани с 215 млн. лв., т. е. с около 20%. Всички водещи експерти са единодушни, че 2010 г. ще бъде най-тежката кризисна година, което значи рязко повишаване на безработицата и необходимост от спешни мерки на пазара на труда. Затова е необяснимо защо с 2/3 се намаляват средствата по националния план за заетост - от 165 млн. лв. на 65 млн. лв. Това означава, че

60% от активните мерки на пазара на труда ще бъдат блокирани,

а става дума за повишаване на квалификацията, обучаване на хората да открият собствен бизнес, стимулиране на работодателите да запазят работни места и т. н. Как се очаква да спасяваме работни места при 2/3 по-малко пари за програми за заетост, при това в условия на криза?
Нито в бюджет 2010, нито в тригодишната бюджетна прогноза има идея за политика по доходите. Заплатите не само се замразяват, но се намаляват поради очакваната инфлация догодина в размер на 2.2%. Мъглявите твърдения за увеличение съобразно икономическите условия и състоянието на пазара на труда са само лозунг, неподкрепен от факти. Де факто България ще остане на дъното в ЕС по равнище на доходите, като философията на бюджета е цялата тежест на кризата да се стовари върху хората на наемния труд, които изпадат в крайна бедност. Нетният доход от замразената на 240 лв. работна заплата е 187.50 лв. Това означава, че работещите на минимума реално ще взимат възнаграждение под прага на бедност, който за тази година е 194 лв., а за 2010 г. - 211 лв.
Предвид предстоящата висока безработица и прогресивното обедняване на българите в резултат на кризата не може да се подкрепи намерението на правителството да запази размерите на всички видове обезщетения на равнището на 2009 г., още по-малко опитите за намаляване на някои от тях. Това допълнително ще повиши относителния дял на бедност в България и крие тежки последици за домакинствата, банковата система и застрашава редица публични плащания.
Прокламираната основна цел на пенсионната политика през 2010 г., а именно - да се запази нивото на осигурителната защита на хората в пенсионна възраст, е само на думи. Няма как да е иначе, при положение че се отменя златното швейцарско правило за осъвременяване на пенсиите, че се замразява номиналният размер на пенсиите и че реалният им размер реално пада заради инфлацията.
Най-обезпокояващото е, че

всичките социални и осигурителни фондове са в дефицит.

Правителството изобщо не желае да отчете, че бюджетите на НОИ и на социалното министерство са нееластични в голямата си част. Т.е. в тях са заложени законово установени плащания, които държавата не може да не плати. Например, ако бъдете уволнени и доходът на член от семейството ви падне под определено ниво - 350 лв. на месец, вие автоматично имате право да получавате детски надбавки. Същото важи и за помощите за отопление, за парите на майките студентки, за плащанията при раждане на близнаци и за много други. Държавата не може да не плати тези пари и в този смисъл е неясно защо се залага такова намаление в бюджета на социалното министерство.
Същото важи за парите в здравеопазването. Средствата за болнична помощ са с 200-300 млн. лв. по-малко, а държавата по конституция е длъжна да лекува хората. Парите за лекарства, които се поемат от здравната каса, също се намаляват с 10 млн. лв. Ако се погледне цялостно бюджетът на касата, ще се види, че догодина тя ще харчи на практика почти само парите от вноски на работещите. 830 млн. лв. от общо 941 млн. лв. държавен трансфер за осигуряване на пенсионери, деца, администрация реално няма да се ползва от НЗОК, а ще се прехвърли в резерва в БНБ. Това означава, че реално всички работещи плащат 8% здравна вноска, а ползват услуги за почти двойно по-малко пари.
Увеличаването с 0.1% като дял от БВП на средствата за образование нищо не означава, защото в номинален размер парите за системата са намалени с 92 млн. лв. спрямо очакваното изпълнение за 2009 г.
Изводът е, че кризисният бюджет можеше да бъде разпределен далеч по-балансирано. Защото сега бюджетът не е разпределен по равно, а "по братски". В петте си приоритета правителството е записало доста неща, но не и спорта. Тогава каква е логиката бюджетът на социалното министерство да се реже с 20%, на здравната каса - с 15%, на отбраната, където България има ангажименти към ЕС и НАТО, с 10%, а

спортното ведомство да има 136% увеличение на бюджета?

Независимо че става дума само за 24 млн. лв. Парите за Министерство на културата също се повишават със 135 000 лв. Не е допустимо да се дават повече пари в сфери, които не са обявени като приоритет само защото те са по-близки до сърцето на някого.
По отношение на данъчната политика е неприемливо отпадането на данъчното облекчение за инвеститори, влагащи над 10 млн. лв. в региони с висока безработица. Тази мярка е контрапродуктивна на фона на сериозно редуцираните инвестиции в страната. Не е ясно защо в условия на дълбока демографска криза правителството с лека ръка отменя данъчното облекчение за млади семейства за закупуване на жилище.
Хубаво е, че стремежът на бюджет 2010 е да е балансиран, но защо в него липсват конкретни мерки за повишаване на качеството на публичните финанси? Широко прокламираното програмно бюджетиране липсва в документа. Няма политики, няма остойностяване, няма очаквани ефекти на програмите, няма и пари.

*Авторът е икономически експерт на КТ "Подкрепа"

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010