Президентът Първанов не за пръв се е меси публично в правораздаването (за задкулисни намеси не мога да знам, но имам право да подозирам, че са много повече, след като си ги позволява и публично).
Когато на 26.10.2005 г. застреляха демонстративно посред бял ден на т.н. правителствено трасе на бул. „България” в София бизнесмена Емил Кюлев, държавният глава реагира със светкавична оценка. Заяви категорично, че ставало дума за „ убийство, с което се търси политически ефект”. Нещо повече, обяви бизнеса на току – що убития за чист и почти се закле, че добре знае за какво става дума.
Кюлев му беше съветник. По моя информация, ден преди убийството, е прекарал часове в кабинета на държавния глава и по незнайни причини е отменил планирано пътуване в съседна държава. Някой, толкова добре осведомен, че също е знаел къде точно има „дупка” във видеонаблюдението на правителственото трасе, демонстративно го разстреля пред очите на цяла България на едноименния булевард.
Трябва да е имало много важна причина за президента да изскочи изпреварващо (каквото и да било разследване, камо ли заключение на разследващите) пред медиите с версията си за „търсения политически ефект” от убийството.
Кой ще тръгне сериозно да разследва други хипотези, като някаква си връзка с големите пари ( в. „24 часа” писа на следващия ден, че бизнесът на Кюлев се оценява на 1 млд и 200 милиона лева), при положение, че самият Първанов заложи така светкавично авторитета си за чистота на сделките на своя съветник!
Ами ако следствието докажеше, че има нечистотии, какво става с чистата съвест и клетвите на Първанов? Явно е било най – добре да не се „рови”. Такова беше посланието на президентския ход.
Припомням този случай на намеса в правосъдната система, защото днес Първанов предприе аналогичен ход, като застана на страната на своя бивш(?) съпартиец Станишев, който бил на път да бъде осъден ( откъде знае, че е „на път”, може пък да не е?) за преместването на една папка, а престъпните босове оставали недосегаеми.
Отново държавният глава казва на практика на съдебната власт какво да (не)прави.
Но и това не е всичко. Краткото изявление на държавния глава пред медиите е много съдържателно и по друга причина – чрез признанието, че му е известно за недосегаемостта на престъпни босове. Интересно, защо не ни сподели малко повече по темата – знае, но си пази тайните за себе си, така ли?
Нима не си говори вече с бившия си съветник и днешен главен прокурор Борисов Велчев? Нищо чудно, ако намеква, че Велчев покровителства „недосегаемите престъпни босове”…
Връх на всичко е „доказателството” за съществуването на престъпните босове, което Първанов цитира – било известно от медиите. Интересно! Някои медии се осмелиха да пишат и за „подвизи” на самия Първанов – да смятаме ли написаното за вярно? Или ще ни посочи медиите, на които лично той е заложил, за да знаем на кого вярва ( съответно да не му вярваме)?
Изобщо, нашият държавен глава има таланта да казва много с малко думи – чудя се само, дали е нарочно, или май е без да иска. С няколко изречения този път успя да размаха пръст едновременно на съда, на прокуратурата и на министър – председателя, давайки да се разбере също, че са му известни босовете на престъпния свят.
Бърз и яростен – като екшън герой, който първо стреля, после мисли!.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010