Кризата настъпи и в държавните медии

3 Ноември, 2009 - 08:12 - Вестник "Сега" - електронно издание

2010 г. няма да е финансово лесна за нито една медия. Частните изпитаха кризата още в началото на 2009 г., докато държавните, разчитайки на комфорта на държавната субсидия, останаха защитени. Но в бюджета за 2010 г. кризата и за тях настъпва. Рекламните приходи и без това намаляха.

Малка постна пица и за БНТ

Според проектобюджета, който правителството онагледи с "малка постна пица", на юбилярката БНТ не й предстои розова финансова година. Догодина телевизията ще получи с близо 14 млн. лв. по-малко. За тази година разходите са били 84.6 млн. лв., а проектобюджетът за 2010-а предвижда 70.1 млн. Пред "Сега" ръководството на БНТ отказа да коментира намалението на парите и концепцията си за развитието на телевизията за следващата година с аргумента, че това не са окончателните числа, но директорът Уляна Пръмова бе достатъчно пряма пред парламентарната комисия по медии.
"Ако бюджетът на БНТ не бъде увеличен, в условията на икономическа криза телевизията ще трябва да свие драстично програмата си. Оставайки единствено на държавна субсидия, както се очертава, самото съществуване на БНТ е вече под въпрос", коментира наскоро директорът на Пръмова.
Зад коментара й наднича резкият срив на рекламния пазар. У нас от началото на 2009-а той се е свил с около 35% по официални данни и почти наполовина според неофициални. Доколко сериозен е сривът показват и официалните данни на БНТ за приходите от реклама. Телевизията отчита спад от 46% от април до юни 2009 г., а през следващите три месеца - до септември, спадът вече е рекордните 64%. Вероятно това е една от причините държавната медия да намали цените на рекламата през септември с 25% - решение, което конкурентната Би Ти Ви взе още в началото на годината (26%, без да броим допълнително договаряните отстъпки).
В условията на свит рекламен пазар и намалени субсидии реформите стават неизбежни и БНТ ще бъде притисната да постави на дневен ред дълго отлагания въпрос за оптимизация на щата и модернизиране на техниката, коментират експерти. Според последния отчет за дейността на БНТ от април до септември в телевизията работят 1424 служители. Това я превръща в медията с най-голям човешки ресурс у нас. За сравнение в частния национален канал Би Ти Ви, която е лидер по рекламни приходи, работят около пет пъти по-малко хора.
Наскоро генералният директор обясни, че всъщност не фонд "Работна заплата" е най-голямото перо в разходите на БНТ. Много повече струват външните продукции, изплащането на авторските права и правата за спортни предавания. Вероятно големите съкращения в разходите ще вървят именно в посока съкращаване на външни продукции.

Тежка година чака и БНР, и БТА

В БНР намалението на бюджета е по-малко спрямо БНТ заради по-ниските разходи за издръжка. За 2010 г. радиото ще получи 48 млн. лв. срещу 54.3 млн. за тази. По повод на намалената субсидия шефът на радиото Валери Тодоров образно се изрази "Държавната субсидия преминава през радиото като бързия влак, а кадрите бягат заради ниските възнаграждения". Субсидията за БТА още не е ясна, защото се определя с постановлението за прилагане на закона за бюджета, но пък държавната агенция вече си има сериозни главоболия с финансовата дисциплина и заради пазарно неадекватното си поведения при все по-разрастващата се конкуренция.
На фона на падащите рекламни цени във всички медии и в разгара на кризата в началото на 2009 г. БТА изненадващо предприе противоположен ход - вдигна цените си. Така се стигна до ситуация, в която месечният абонамент за информационните продукти на БТА да е по-скъп от месечния абонамент за Ройтерс например. Това логично доведе до сериозен отлив на абонати. БТА има проблеми и с нивото на прозрачност и контрол върху изразходването на субсидията. Агенцията не публикува финансовите си отчети и не е назначила външен независим одитор, установи проверка на Сметната палата от 2008 г. Палатата провери агенцията във връзка с доклад от 2006 г. и установи, че част от отправените тогава препоръки така и не са изпълнени.
Тепърва по тези числа ще тече мощно лобиране в парламента. Още отсега обаче може да се очаква, че жестовете, ако има такива, надали ще са големи заради силно орязаните бюджети на всички държавни институции.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010