Архивът на тайните служби на ФРГ проговори за края на Берлинската стена

26 Октомври, 2009 - 08:12 - Вестник "Сега" - електронно издание

Германските контраразузнавателни служби наскоро разсекретиха архиви около падането на режима в Източна Германия. Документите показват, че агентите на Западна Германия са разполагали с противоречива информация. Понякога били добре информирани, но не успели да разберат, че Берлинската стена ще падне.
А можеше да стане един истински преврат: Ерих Хонекер бяга на Запад, а Федералната служба за информация (БНД) е първата, която узнава за това. Това се случва на 7 ноември 1989 г., два дни преди падането на Берлинската стена. БНД информира канцлерството, че лидерът на Германската единна социалистическа партия (ГЕСП), който няколко дни преди това е бил свален от власт, "е посетил сестра си във Вибелскирхен, провинция Саарленд, на 6 ноември" и след това "е заминал за Швейцария на лечение".
По-късно обаче тези събития претърпяват важна промяна. Не само че БНД е първата, която разбира за предполагаемото бягство на Хонекер, но очевидно е и единствената служба, добрала се до тази информация. Това обаче се оказва невярно. Всъщност, Хонекер се е намирал в дома си във Вандлиц край Берлин и не е приел лесно падането на Източна Германия.
Историята за Хонекер и БНД се оказва слух. През септември 1989 г. например агентите на БНД изпращат "експресно съобщение" в канцлерството в Бон, за да известят, че Хонекер е починал на 13-и същия месец и че погребението му е планирано за 24-ти. Информацията е получена от американците и е публикувана във в. "Билд". БНД носи отговорност за разпространяването й, въпреки че службата установява, че има "сериозни съмнения" относно достоверността на тези съобщения. Съмненията са напълно основателни. Хонекер живя до 1994 г.
Дали това не е просто лош късмет, некомпетентност или поредното объркване? Тогава колко ефективна е работата на БНД? Това е широко обсъждан въпрос още от създаването на службата.
В отговор на молба на сп. "Шпигел" БНД за първи път разсекрети голям брой документи, свързани с толкова важни събития като падането на Берлинската стена през 1989 г. и края на Германската демократична република (ГДР). Така БНД, която е известна сред учени и журналисти като много потайна служба, се оказва сред първенците, съдействащи за изучаването на историята. В това отношение тя изпреварва съветския КГБ, американското ЦРУ и британското МИ6, които продължават да пазят под ключ архивите за събитията от 1989 г.
Хиляди страници с документи могат да се видят в националния архив в западногерманския град Кобленц. Въпреки че там се намират само част от архивите на БНД, свързани с края на ГДР, те дават достатъчно информация за това какво западногерманските разузнавателни служби са знаели за Националната народна армия на ГДР, за настроенията в централата на ГЕСП и какво се случва в политбюро. В разсекретените документи има много интересни материали, като записи от първата половина на 90-те години на Ханс Модров, последния комунистически премиер на Източна Германия и настоящ почетен председател на германската Лява партия.

Да предложиш ЩАЗИ на Москва

Модров, привърженик на реформите, дълго време се ползвал с много добра репутация в БНД. "Той бе нашият герой", казва Дитер Гандерсхайм, който отговаря за ведомството, което анализира "общата ситуация" по време на преходния период. На 30 януари Модров пътува до Москва, за да се срещне с тогавашния съветски президент Михаил Горбачов. Икономическият и валутен съюз със Западна Германия тъкмо трябва да стартира, а ГЕСП е застрашена да загуби властта си.
Според данните на БНД Модров предлага на своя домакин последното нещо, което е останало на неговата партия: ЩАЗИ. Източногерманският лидер също така е искал да предаде 260 000 официални и неофициални служители на ЩАЗИ на КГБ. Твърди се, че за да убеди Горбачов, Модров казва, че "имат гъста мрежа от агенти и информатори, обхващащи всички партии и опозицията в ГДР". Според БНД "Горбачов проявил интерес".
"Нито едно от тези твърдения не е вярно", коментира днес архивите Модров. Той настоява, че информацията на БНД е "пълна лъжа". От друга страна обаче, много от служителите на БНД смятат, че КГБ е вербувало няколко души от ЩАЗИ.

Москва анулира доктрината "Брежнев"

Запис, който БНД изпраща в канцлерството и до няколко министерства на 5 юни 1989 г., разкрива важен разговор между Горбачов и Хонекер от предишната година. Горбачов искал да изтегли съветските войски от Източна Германия, но Хонекер се противопоставил. Въпреки това, според архивите на БНД, съветският лидер бил настоятелен: "Според Горбачов всяка държава сама носи отговорност за своята вътрешна сигурност. По време на неговото управление СССР няма да се намеси, за да защити една партия или един режим от недоволните народни маси".
СССР не можеше по-ясно да отмени доктрината "Брежнев". Според нея нито една държава в съветския блок не може да се оттегли от реалния социализъм. Съветската гаранция за съществуването на Източна Германия бе изтекла - поне година преди падането на Берлинската стена.
Подобни прозрения могат да дадат отговор на загадката защо тогавашният канцлер Хелмут Кол и външният министър Ханс-Дитрих Геншер бяха толкова убедени през 1989 г., че Москва ще позволи Берлинската стена да падне.

Дали информаторите не са давали на БНД данни, които службата е искала да чуе?

Документите, които наскоро бяха разсекретени, са съхранявани в Сграда 103. Триетажното бетонно здание, със стоманени решетки на прозорците, е в задната част на централата на БНД в Пулах, близо до Мюнхен. Около 30 анализатори от Отдел 3 работят в Сграда 103. Тяхната работа е да оценяват информацията, получавана от шпионите и от информаторите от другата страна на Желязната завеса, както и да тълкуват настроенията в "Нова Германия". Анализаторите обаче никога не са се срещали лично с техните агенти (това е била работа на лицата за свръзка), нито пък им е било разрешено да пътуват в Източния блок, защото можело да се окаже много опасно. Освен това те не са били въоръжени.
Наскоро разсекретените документи датират от средата на 80-те години. Тогава БНД има репутация сред западните разузнавателни служби, че е особено близка с Източна Германия. Но Ханс-Георг Вик, който поема ръководството на БНД през 1985 г., днес казва, че първоначално служителите твърдели, че режимът на ГЕСП е "знаел" и че жителите на Източна Германия са се отказали от възможността за обединение. Водещите политици във всички партии в Западна Германия са били съгласни.

"Влаковите анкетьори"

Ако Вик имаше възможност, той щеше да изпрати агенти, които да разпитат източногерманци, почиващи по плажовете на езерото Балатон в Унгария или в баровете по българското Черноморие. Но това било прекалено рисковано според неговите експерти по сигурността. Вместо това агентите в Пулах са общували с учени от Източна Германия, мениджъри и частни лица, пътуващи на Запад, или са разпитвали източногерманци, които са се преселили или са избягали на Запад. И всичко това, разбира се, е пазено в пълна тайна.
БНД е имала експерти, обучени да провеждат разговори във влаковете. Те обикновено били жени на средна възраст, наричани "влакови анкетьори". Други агенти пък стояли в баровете в хотелите, като твърдели, че са журналисти, застрахователни брокери или обяснявали, че провеждат анкета. Те разговаряли с футболни отбори от Източна Германия и - след няколко питиета - разпитвали посетителите какво мислят за обединяването на Германия.
По този начин са били проведени около 600 разпита на всеки шест месеца, заедно с информацията, получавана от агенцията от подслушани телефонни разговори или от заловени писма (БНД обикновено отваря писмата, изпращани от Източна Германия към Западна Германия). Цялата тази информация била използвана при анализите на ситуацията в ГДР.
Анализаторите давали мнение по въпроси като съмнителния дестабилизационен ефект от пътуванията на Запад. От 1986 г. Хонекер започва да разхлабва някои от ограниченията при пътувания към Западна Германия. БНД установява, че завърналите се източногерманци първоначално били изумени от западногерманските градове като Хамбург или Щутгарт. Малко по-късно те изпитвали чувства на гняв и примирение с условията у дома, а накрая изпадали в депресия, която можела да продължи няколко седмици.
В много от случаите източногерманците, които пътували на Запад, се превръщали в изгубена кауза за ГЕСП. А тези, на които било забранено да пътуват, също негодували срещу партията - за това, че са подложени на дискриминация.
Традиционните доклади на БНД за "психополитическата ситуация в ГДР" влияе върху представянето на реалността в двете Германии. Според документ от февруари 1986 г. "понятието за германската националност е дълбоко вкоренено в населението в Източна Германия" и заради това, според анализаторите на БНД, малко хора напълно подкрепят комунистическата държава. Това била оценка, която съвсем малко ще се промени в следващите години.
Разбира се, напълно възможно е някои от информаторите на БНД да са предоставяли информация, каквато консервативният шеф на агенцията е искал да чуе. Това твърдение е подкрепено от проучване, което се споменава в няколко от докладите на БНД. Според въпросното проучване, което най-вероятно е направено от източноберлинския "Институт за международна политика и икономика" и подготвен през 1988 г. по заповед на ръководството на ГЕСП, много източногерманци одобряват обединението, докато само около една десета от хората се противопоставят на това.
Проблемът е, че проучването очевидно не съществува - или поне то никога не е открито в архивите на Източна Германия. Тогавашният директор на института Макс Шмит казва, че самият той никога не е виждал подобен документ и че ведомството изобщо не е провеждало подобен тип проучвания.

Неточна информация

В други случаи също има доказателства, че БНД е съобщавала неточна информация, въпреки че някои от заключенията на базата на тези данни са били правилни. Например в началото на 1989 г. агенцията смята - като се позовава на "разузнавателна информация от надеждни източници" - че над 1.5 млн. източногерманци са подали молби за емиграция. БНД предвижда емиграционна вълна и се оказва права. Но вместо 1.5 млн. едва 113 500 източногерманци са поискали да напуснат страната по това време. Според Вик БНД е станала жертва на вътрешна манипулация на ГЕСП.
Вик, който е роден в Хамбург, е сред шефовете на агенцията, който понякога е трябвало да представи своите заключения пред канцлера. Срещите на четири очи с Кол обикновено продължавали по 20 минути. Вик носил и добри новини на канцлера, който е бил подложен на критика у дома. Такъв е бил докладът на БНД от 12 юли 1989 г., според който източногерманците неочаквано са харесали Кол. Те очевидно вече не са го приемали като реваншист, а като прагматичен политик, който иска обединена Германия.

Катализатор в Унгария
Това, което службите съобщават в Бон в края на лятото на 1989 г., не е много ясно. На 21 август БНД наблюдава "очаквания за скорошен край в голяма част от населението" в Източна Германия. В друг доклад, написан две седмици по-късно, службата твърди: "голяма част от населението остава вярно на режима, хората са се примирили с него или поне са го приели".
Поне анализаторите в Пулах точно интерпретират масовото емигриране през Унгария като катализатор. Те пишат, че емигрантите са "истински активната част от населението, която не се е примирила и не е изпаднала в летаргия". Хората са "започнали повече да се интересуват от въпроса и искат промяна". Това е вярно, но не е работа на разузнавателна агенция да стига до такъв извод.
Както почти всички западни наблюдатели, и БНД е подценила влиянието на движенията за граждански права. Установено е, че "почти няма резонанс в населението", пише Вик в доклад до Бон в края на септември. Според него източногерманските агенции по сигурността държат всичко под контрол.

Истината за падането на Берлинската стена

БНД е можела да подслушва телефонни разговори с гъстата си мрежа от радиоразузнавателни станции, разположени по границите между двете Германии. Агентите наричат "глупава" информацията, която също така се съдържа и в докладите, изпратени до централите на партията от окръжните администрации на ГЕСП. През май 1989 г. БНД съобщава за "силна тревога" в централата и за "липса на ориентация и загуба на доверие между лидерите".
Дълго време БНД се съмнява, че лидерите на ГЕСП доброволно ще се откажат от властта. До 3 ноември, когато стотици хиляди източногерманци вече са излезли по улиците, главният анализатор на БНД за Източна Германия твърди, че е "възможно ГЕСП да се откаже от пълната власт", която все още "упорито защитава".
Колко се различава качеството на източниците на БНД става ясно в момента, в който втората германска нация буквално изригва. Анализаторите в Пулах вече добре са знаели за Националната народна армия, като са използвали информация, изтекла на Запад от източногерманския централен комитет, от външното и вътрешното министерство. Но агентите на БНД все още не са успели да получат достъп до вътрешния кръг на политбюро - около десет високопоставени служители, където се взимат решенията.
Разбира се, това не спира разузнавателната служба да съобщава подробности за лидерите на ГЕСП. Част от информацията е вярна, а друга - не. Това може би се дължи на факта, че ЩАЗИ вероятно е променила почти всичките си информатори, както БНД признава днес.

Бурни времена

В тази конфликтна ситуация различаването на истинската от неистинската информация е доста трудна работа. През юли например Хонекер е принуден да напусне по-рано срещата на страните от Варшавския договор, която се провежда в Букурещ. Според БНД 76-годишният мъж е получил "лек удар" и се наложило да получи медицинска помощ веднага. Анализаторите стигат до заключение, че изолираният политически лидер на ГЕСП не се е върнал у дома по здравословни причини, а за да "избяга от неприятната атмосфера на срещата".
Всъщност Хонекер е тежко болен и трябва да претърпи операция на жлъчката. През август Вик пише в доклада си до Бон, че Хонекер страда от рак на панкреаса, нелечима болест. Ако това е било вярно, Хонекер вероятно е нямало да може да оцелее до 1989 г.
Бурни времена настъпват не само в двете Германии, но и сред агентите и анализаторите в Пулах. Хонекер трудно се връща в политбюро в края на септември, преди Вик да съобщи, че разполага с "информация от надежден източник", според която генералният секретар на ГЕСП ще предприеме реформи в ГДР. Според Вик Горбачов е оказвал натиск на Хонекер.

Хонекер сдава властта

На 17 октомври членовете на политбюро молят възрастния Хонекер да се оттегли. Същата вечер той събира личните си вещи от бюрото си.
Ръководството на БНД научава за събитията чрез прихванат телефонен разговор на следващата сутрин между двама високопоставени членове на ГЕСП.
Наследникът му е Егон Кренц, а това не е изненада. БНД също често спекулира, че Кренц, смятан за "гъвкав и прагматичен", е един от основните претенденти за генерален секретар на ГЕСП. БНД обаче все още не е разсекретила досието на Кренц.

Охраната по границата отстъпва

БНД също приписва отварянето на Берлинската стена на 9 ноември на новия генерален секретар на ГЕСП. В действителност, ръководството на партията планира нещо много по-различно от празничен хаос в тази нощ. След преходен период на източногерманците е трябвало да бъде позволено да пътуват на Запад и това е част от един неизбежен процес.
В легендарната си пресконференция вечерта на 9 ноември членът на политбюро Гюнтер Шабовски попарва надеждите, че източногерманците ще могат да отидат на Запад веднага. Хиляди жители на Източен Берлин бързо се събират пред границата и гръмко настояват тя да бъде отворена. Без да са получили никакви инструкции за противното, обърканите пазачи на границата накрая отстъпват.
На 10 ноември 1989 г. БНД пише в доклада си до Бон: "За да се намали притокът на бежанци, ГЕСП изненадващо отвори западните граници вечерта на 9 ноември, което накара много германци да посетят другата част на Германия ... Тази очевидно сензационна мярка може да се разглежда като най-радикалното действие на Кренц досега, което той използва в опита си да спечели доверието на населението."
Когато стената пада, Кол и Геншер са на официална визита във Варшава - и изобщо не са информирани какво се случва. Шефът на БНД Вик пък е във Вашингтон на официални срещи. Той разбира за падането на стената от телевизора в хотелската си стая.
Вик звъни в Пулах незабавно, а там няколко служители от Източна Германия също са се събрали пред телевизора. Те казват на Вик: "И ние също сме изненадани".
Това съобщение е вярно. Без съмнение.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010