След 10 ноември преходът стана безкраен

24 Октомври, 2009 - 08:12 - Вестник "Сега" - електронно издание

Режисьорът и документалист Юри Жиров е автор на филма "Дишай", превърнал се в манифест на Русенския комитет и метафора на съпротивата срещу тоталитарния режим. Комитетът е учреден на 8 март 1988 г. в Дома на киното след премиерата на филма. 400 интелектуалци, журналисти и смели хора застават в подкрепа на русенци, протестиращи срещу тежките обгазявания с хлор от румънския военен химически комбинат в Гюргево. Жиров запечатва на лента "задушливата" атмосфера на късния соц, а филмът отприщва създаването на неправителствени организации като "Екогласност", които стават авангардът на последвалите политически промени. След историческата си премиера "Дишай" е забранен до настъпването на 10 ноември 1989 г., а авторът му е подложен на убийственото наказание да не снима. Към днешна дата Жиров страда от "задуха" на пазара - последният му документален филм за Теодора Захариева цяла година не се излъчва поради нетърговския си характер. "Словото може да бъде удавено и в словоблудство", е днешната му печална констатация. Ако се съди по "задъханата" му равносметка, преходът изглежда не е улеснил дишането...
---------------------------

Бих могъл да премълча тази дата. Така, както ще я неглижира политическата класа. Причината е проста. Действащите сега политици не са участвали в тези събития (макар че са били пълнолетни). Представяте ли си какви фанфари щяха да звучат, ако някой от водещите политици бе взел участие през 1989 г.?
Впрочем у нас събитията винаги са следствие от световни събития. През 1989 г. завърши Студената война. В рамките на тези 20 години се стопиха нейните два полюса. Първо единият, после другият. Настоящата криза показва очевидно, че еднополюсният модел не се състоя. Отвори се място за тероризъм и жестоки технологически войни. Идеологическото противопоставяне също свърши. Не и у нас. Като двете страни на мъничка монета, която се върти, то определя дребнотемието на политическия дебат.
Появиха се нови "свещени крави": реституция, приватизация, пазар. Резултатът от безогледното им прилагане е налице. Пазарните думи влязоха в говоримия език. Говори се например за "дефицит на справедливост", като че ли справедливостта е стока и количеството й е намаляло. Не, справедливостта или я има, или я няма.

Разпродадената страна какво произвежда?

Готови сме да леем водопади от реторика за някоя дреболия като киселото мляко например, за да си доказваме колко сме велики, но кажете кое съвременно производство можем да покажем? С кое да се похвалим? БВП от 1989 г. бе достигнат едва през 2007 г. И то по формула, в която сектори като туризъм и строителство играят важна роля, а те са най-силно засегнати от кризата.
Елате, инвеститори и собственици! Ние имаме работна ръка с по-особено ценообразуване. Тази, която е незаета, изнасяме. Вероятно в този период на безкраен преход имаме най-голямата емиграция в историята си.
Политическите партии не се различават по основните политически въпроси. По тях имат консенсус. Разликата е в реториката. Приличат повече на електорални движения. Не представляват различни социални интереси. В това е слабостта на политическата система.

Демократичният плурализъм няма как да се състои

Гласуваш (ако гласуваш), но само привидно избираш между различни политики. Така партиите губят представителност, сиреч избиратели. Между управляващи и управлявани се образува пропаст.
Социализмът създаваше определен тип консуматор. Всички говорители на прехода му обещаваха наднормено. Консуматорът повярва на заклинанията. И ако в световен мащаб имаме фетиш на консумацията, у нас имаме консумация на фетиша.
Социалното напрежение няма как да се излее като доведе до нещо градивно и с всички средства се свежда само до едно: примирение. Това, разбира се, психологически води до деградация, непрекъснати скандали и скандалчета (като в детска градина) и се изразява в неистово "припознаване" на поредния спасител, тоест в суперпопулизъм или казано направо: в чиста манипулация.
Развлекателните телевизии поддържат този стандарт. Периодично хора, които не биха понесли и пет минути свобода на словото, защото нямат какво да кажат, дърдорят за свобода на словото.
Държавната олигархия се боричка за обществени поръчки, с които да покрие доходите от сивия сектор. Ролята ни в ЕС е повод за ирония, да не говорим за думата корупция.

Причините трябва да търсим на едро

Класическо правило е, че либералната политика е полезна за силните икономики в ущърб на слабите. Следователно, противно на съветите, които ни даваха, държавата трябва да играе регулираща роля. Достатъчно беше да се появи кризата, за да видим, че за своите интереси съветниците се отказват от съветите си.
Е, сякаш усещам как някой водещ ме подканя да привършвам с нещо оптимистично. Оптимизмът обаче не е лекомислено остроумие, а изстрадана кауза. Другото е настроение. Впрочем положителната мисъл в крайна сметка е тавтология. Диалектична е критическата мисъл. Давам си сметка, че позицията ми е все едно да тръгнеш срещу трафика в седем вечерта, но тя е разумна позиция. Фактите я доказват. Впрочем у нас не е трудно да си лош пророк. Залагаш на черно и печелиш.
Може би ще намерим мястото си на картата, ако вместо опортюнизъм на дребно и за кратко, вдигнем поглед към истинските световни тенденции и потърсим там принципи и морална устойчивост.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010