За пореден път президентът Г.Първанов ни демонстрира презрението си към нас с увъртанията в отговор на неудобен въпрос. Запитан в парламента за скъпо струващо планирано пътуване до другия край на планетата, до Австралия и Южна Корея, той отвърна с поток от нищо незначещи справки, но прескочи самата същност на въпроса: сумата, която се кани да похарчи.
А тя е цели половин милион лева за удоволствието да се разходи до Австралия и Южна Корея ( и да разходи с президентския си самолет свита от приближени, не на последно място от медиите, които ще подкупи отново, за да си мълчат за разточителната екскурзия, изтъквайки „ползите” за родината от нея).
Повтарям, нито дума не се споменава в президентския отговор за тази огромна сума. А тя е двайсетина пъти по – голяма от онези прословути 16000 долара, похарчени от Емилия Масларова за самолетен билет до Южна Корея, за което през март скандалът беше толкова голям, че чак Ройтерс му отдели място като новина. Масларова дори декларира пред световната агенция, че била готова да си плати от джоба този билет – само да я оставят на мира ( друг е въпросът, че го може- вие дали бихте могли, дори и да ви притиснат, да изчегъртате на момента от джоба си толкова пари за единия душевен комфорт?).
Този маниер на отговаряне е все едно на въпроса „колко пари” да отвръщаш с „аз съм си добре”, все едно, че те питат за здравето, а не за парите ти. Така се държат селските тарикати в стил „дръж ми шапката” , когато се правят, че не са разбрали.
Похватът му да ни прави на глупаци вече се утвърди като постоянна величина в поведението на Г.Първанов. Повтарянето на укорими деяния се нарича „рецидивизъм”, само че в случая просто няма кой да укори рецидивиста – вече 8 години той неуморно се труди за медийната си недосегаемост и я постигна.
Ти го питаш има ли апартамент, подарен му от негов спонсор, той ти отвръща, че всичко за неговото материално състояние било написано в сайта му (т.е. не казва ясно „не”, само ти забранява да питаш, защото се предполага, според него, че щом е декларирал нещо, то не подлежи на съмнение).
Ти го питаш бил ли е на лов край Симитли, когато трябваше да е край Карнобат и да обяви национален траур за жестоката кончина на 8 български граждани, а той ти отвръща ( след дни наред мълчание), че е бил край Симитли, но не на лов. А „на какво” е бил и защо гавазите му са клали магарета, любимата храна на любимите му за отстрел вълци, с чиито окървавени тела обича да позира за снимка? Не бил стрелял и толкоз – толкова ни се полага да знаем.
Ти го питаш (в. „Уикенд” се осмели миналия август) вярно ли е, че употребява сексуално цял куп певици и репортерки, а той ти отвръща с репортаж по държавната телевизия как се разхожда под ръка със съпругата си край Перник.
Има обаче и едно изключение. Когато ти го питаш ( в публикация на „ 168 часа” с описание на подробностите) дали има ловна пушка за 50 000 евро и как така я е придобил, той…не отговаря. Странно – апартаментът, който не може да се скрие ( освен да се прикрият следите на собствеността), все пак предизвиква реакцията му, макар и с увъртания.
Въпросът за пушката обаче посреща с пълно и гузно мълчание – май твърде много хора са я видели? При това не може да заяви гордо, че на вестници , като „168 часа” по принцип не отговаря. Защото на друго питане на същия вестник отговори, макар този път да не беше длъжен, тъй като ставаше дума пълнолетните му синове, които би трябвало да могат сами да отговарят за делата си ( в случая за това, откъде на невръстната си възраст, без да имат трудова биография, имат пари да си купуват магазин в луксозен софийски квартал).
Всяко едно от посочените по – горе увъртания , които би трябвало да обиждат достойнството на систематично лъганите български граждани, е публичен факт. Но обстоятелството, че това са увъртания, а не безспорни факти, няма да намерите като коментар в нито една от „важните” български медии. Те приемат за чиста монета всичко, което бълват от негово име чиновниците му – същите онези, които били само 153 , вместо полагащите му се повече от 170, както ни уведомиха от канцеларията му.
Зидаро – мазаческата бригада лъже и маже, зида му рейтинг, обгражда го с ореола на добрия бащица на нацията и не допуска до публичността и най – малкия спор около уж безспорния си началник. Но трябва да знае, че както е солидарна в маженето, така ще трябва солидарно да отговаря някой ден за онова, което ще лъсне зад срутената фасада на шефа им.
За такива случаи има поговорка, че накрая „тарикатите на баламите вода носят”. Чудя се дали в нашия ориенталски оцветен фолклор няма връзка между „тарикат” и арабската дума „ тарик” ( „път”). От друга страна подходящо звучи и множественото число за „пътища” ( на арабски „турук”).. Изберете българското (значение)!
.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010