Законът позволява измамите с работа в чужбина

20 Октомври, 2009 - 07:12 - Вестник "Сега" - електронно издание

Очакванията за задълбочаване на икономическата криза у нас карат нови българи да потърсят късмета си в чужбина. Една от най-предпочитаните дестинации за работа напоследък е Великобритания, независимо че тя все още не е отворила напълно трудовия си пазар за България и Румъния. По тази причина родните кандидати за работа зад граница трябва да потърсят услугите на фирми посредници, които контактуват с чужди работодатели. Оказва се обаче, че родното законодателството не предпазва гражданите от измамници в този бизнес. А такива има много.
Причината е, че според Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа (НУРИПДНР) легалните фирми са тези, които си плащат такси за регистрация. Посредникът плаща на агенцията 400 лв. такса за работа на територията на България и 900 лв. - в чужбина. Ако тези изисквания са спазени - фирмата автоматично попада в т.нар. списък на регистрираните трудови посредници, публикуван в сайта на Агенцията по заетостта. Което би трябвало да ни вдъхне доверие. На практика обаче регистрацията на една фирма съвсем не гарантира почтеността, която всеки тръгнал на гурбет търси.
Проучване на "Сега" показа, че една от най-популярните схеми за измама на търсещи работа се реализира съвсем легитимно и на практика е недосегаема за контролните органи. Всичко става чрез

създаване на фалшива фирма в чужбина

Тя сключва договор с някой "случаен" регистриран посредник у нас и прави заявка, че търси работници от България. Следва регистрация на договора в агенцията срещу 90 лева и така посредникът вече има пълното право да набира желаещи да работят в чужбина.
След това се пускат обяви в пресата или в job-сайтове, като офертата се представя като изключително примамлива и достъпна за по-широк кръг от хора. Ако някой се усъмни в достоверността й и провери посредника на сайта на Агенцията по заетостта, ще види, че той е законно регистриран и има подписан договор с чужда фирма, точно както е описано в обявата.

Оттук нататък започва печалбарството

Тъй като наредбата изрично забранява на посредниците да взимат пари от кандидатите за работа, те единствено провеждат интервюта. Напълно безплатно и съвсем законно. Изискването към хората е само да си набавят необходимите документи - преведена диплома, CV, препоръки, свидетелство за съдимост, паспортни снимки и т.н. Всички преводи, легализации и снимки обаче трябва да бъдат направени от посочени от посредника фирми, за да гарантират на кандидата, че ще бъдат спазени изискванията на работодателя. Така той доброволно минава през 5-6 други места, където вече надлежно плаща за услугите. Само за превод и легализиране на диплома за висше образование цените са между 30 и 50 лева, а за средно стигат до 70. За легализация на свидетелството за съдимост също се взимат между 30 и 50 лева.
По този начин законът е спазен, Агенцията по заетостта е получила таксите си за регистрация, а клиентите са обнадеждени, че ще заминат. Но това не се случва, защото посредникът работи с работодател фантом и реализира печалба не от договора си с него, както е предвидил законът, а от скубането на кандидатите по дъщерните му фирми. И когато интервюираните започнат да си търсят правата, държавата не може да направи нищо. Тъй като всичко, от което се интересува по закон, е наред - посредникът и договорът му с чуждестранния работодател са регистрирани, а услугата е безплатна за търсещите работа. Останалите фирми в хипотетичната схема също не подлежат на санкция, защото са предоставили на клиентите си това, за което те са платили.
От агенцията обясниха пред "Сега", че при регистриране на договор между чужда фирма и български посредник, специалистите й проверяват единствено дали той отговаря на изискванията на наредбата. С други думи - ако данните на работодателя са формално изрядни, няма причина администрацията ни да се съмнява в съществуването на даден работодател. Макар че и да има такава,

агенцията няма как да го провери, тъй като няма контролни функции

Такива има Главната инспекция по труда (ГИТ), която би трябвало да следи всеки посредник стриктно да изпълнява ангажиментите си към клиентите, които изпраща на работа зад граница. Това обаче също е трудно осъществимо, тъй като повечето регистрирани посредници изобщо не декларират пред ГИТ, че изпращат работници в чужбина.
Една от целите на родната наредба е да адаптира към родното законодателство Конвенция 81 на Международната организация по труда (МОТ). Според нея частните посредници осъществяват връзката между кандидати и работодатели напълно безвъзмездно. Както се случва обикновено у нас обаче и в този случай въпросната наредба изобилства от пропуски и създава предпоставки за напълно законни измами. Защото у нас не се създават условия за честна печалба на фирмите посредници - те са задължени да таксуват единствено работодателите, търсещи услугите им. Вместо да почерпи от опита на МОТ, която е предвидила всяка държава да предприеме мерки за овъзмездяване на частния посредник. Казано просто - за всеки трудов договор, сключен с безплатното съдействие на регистриран посредник, държавата му плаща определена сума. Както е уреден този бизнес в почти всички западноевропейски страни.
Ситуацията на посредниците, които биха искали наистина да печелят от тази дейност, допълнително се усложнява от изискването да регистрират договорите си с работодателите най-малко 30 дни преди началната дата на действие. А много от клиентите им търсят работна ръка спешно и не винаги имат възможност да чакат един месец. Дори и повече, защото по закон посредниците не могат да набират кандидати, преди да имат регистриран договор в агенцията. Своеобразен порочен кръг, който обикновено води до загуба на клиента работодател. А оттам и на единствения източник на приходи за посредника.
Това статукво кара доста фирми, занимаващи се с този бизнес, да не се регистрират като частни посредници, а просто като търговци. Дори с риск търсещите работа да ги сметнат за измамници, защото не са в списъка с регистрирани фирми в сайта на агенцията. Такъв е случаят с Емил Христаков, който се занимава с управление на човешки ресурси от 15 години. Благодарение на контактите си в цял свят той е изградил мрежа от клиенти, без да има регистрация като посредник. "Много вреден остатък от комунизма е да се вменява на хората идеята за безплатния обяд. Това го има само и единствено в нашия бизнес", казва Христаков. Според него регламентите на социалното министерство не само дискриминират работодателите, но

стимулират единствено нелоялните посредници

"Ако имаш престъпно съзнание, можеш да използваш на 100% регламентите у нас и да вършиш законни измами. Измамникът спазва закона - повече от 85% от регистрираните трудови договори в Агенцията по заетостта са фалшиви. Дори и да бъде предизвикана проверка обаче, няма да се установи нищо, тъй като тази служба няма елементарните инструменти, за да направи проверка в чужбина", обяснява бизнесменът.
Според него този сектор има нужда от сериозна реформа, тъй като в момента измамниците не подлежат на никакъв контрол и санкции. От друга страна тежкият административен апарат, който поддържа социалното ведомство, не може да гарантира интересите на гражданите в това отношение.
"В Германия например тази услуга също е безплатна - ако търсите работа нищо не ни дължите, ако предлагате работа, пак нищо не ни дължите. Имате само един-единствен ангажимент към нас. Когато си стиснете ръцете - работодател и работник, двамата да подпишете, че сключеният от вас трудов договор е станал благодарение на моето съдействие. С този документ аз отивам в тяхната агенция по заетостта и държавата ми плаща 2000 евро. Там са проумели, че множество такива компании струват много по-малко на бюджета, отколкото поддържането на огромен брой бюра по труда", обяснява Христаков.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010