Затворът за провокация към подкуп е чадър над корупцията

7 Октомври, 2009 - 08:12 - Вестник "Сега" - електронно издание

Нека си представим ситуация, при която внедрен агент под прикритие попадне на подкупен депутат, министър или висш чиновник. И някой от тях си иска 1 млн. евро подкуп, за да мине една или друга сделка или да се даде съответно разрешително. Примерно за строеж, сделка с оръжие или за спечелване на голяма обществена поръчка. И всичко това е законно филмирано, записано с гласове и всички подробности - преговори, уговорки къде да бъдат внесени парите и т.н. Или филм на хора от инспектората или вътрешната сигурност на МВР, от които катаджия иска рушвет, защото са минали на червено. За всеки здравомислещ човек това е е абсолютно достатъчно съответният депутат, министър или

висш чиновник да бъде осъден

за два, най-много три дни.
Но в България не се случва нищо подобно. У нас в затвора ще отиде агентът под прикритие. Може да го последват и началниците му, които са одобрили операцията, съдията, разрешил използването на специални разузнавателни средства, и този, който е образувал разработката.
Защото в българския Наказателен кодекс има специален текст, който предвижда затвор за провокация към подкуп.
Първоначалната разпоредба отпреди 41 години е била, че който преднамерено създава обстановка или условия, за да предизвика даване или получаване на подкуп с цел да бъде изобличен онзи, който даде или приеме подкупа, се наказва с лишаване от свобода до 1 година или поправителен труд. Преди 9 години текстът в НК става: "Който преднамерено създава обстановка или условия, за да предизвика предлагане, даване или получаване на подкуп с цел да навреди на онзи, който даде или приеме подкупа, се наказва за провокация към подкуп с лишаване от свобода до три години". При промяната още повече са стеснени възможностите за наказване на корупцията. Първо, защото е предвидено наказание и за предлагане на подкуп. И второ - думата "изобличи" е сменена с "навреди". Така възможността за осъждане се смята за вреда. На трето място идва и

увеличаването на наказанието за провокация -

от 1 на 3 години затвор.
През 2000 г. група депутати поискаха Конституционният съд да отмени тази промяна в НК. С аргумент, че в тази хипотеза може да попаднат и действията на длъжностните лица, които разследват подкуп. Висшите съдии обаче единодушно отхвърлят искането. Те приемат, че действително обхватът на текста не изключва органите, разследващи престъплението "подкуп". Става дума за оперативни работници и прокурори. Но се обявяват за необходимост от разумно тълкуване, което обаче трябвало да бъде развито от съдилищата. Меко казано - странно решение.
Затова от години разпоредбата на чл.307 в НК е едновременно

трън в очите на МВР и на специалните служби

и тяхно оправдание за несправянето с корупцията, включително и по високите етажи на властта. И периодично има офанзива за неговото премахване. Само преди няколко месеца идеята влезе в пакета от идеи за промени в Наказателния кодекс на Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС). Но за нея се застъпват и от МВР, и от прокуратурата.
Лично главният прокурор Борис Велчев в интервю за в. "Сега" също поиска провокацията към подкуп да не е престъпление, а да стане специално разузнавателно средство, което да се извършва след съдебен контрол. Той посочи, че като правило българското право допуска провокации към извършване на престъпление. Същото например е контролираната сделка с наркотици. Но за корупцията този подход е забранен. "Разбирам, че има риск от злоупотреби. Но трябва ли подходът да е забранен, за да се осуети този риск", попита главният прокурор. Тук оставяме настрана, че въпросният текст на закона бе защитен преди 7-8 години в студия на тема "Наказателно-правни аспекти на корупцията в борбата срещу корупцията", написана от преподавателите по наказателно право Лазар Груев и Борис Велчев. Така е записано, че

чл. 307 от НК "изглежда съвсем на мястото си

и се намира в синхрон със засилената защита на правата на гражданите". Там пише още, че държавата трябва да има и други средства да доказва престъпленията, без да създава изкуствени предпоставки за извършване на престъпления. Очевидно през годините това мнение се е променило.
Няма спор, че може да се намерят добри аргументи за запазването на този текст в НК като този, че липсата му може да отвори вратите на голяма полицейщина. И че е възможно да има манипулации на белязани пари и записи. Както и че не може чрез провокация да се доказва престъпление. Т.е.

с едно престъпление да се разкрива друго

Към тях може да се добавят и мотивите, с които предишният парламент отхвърли пакета от идеи на ДАНС и по-специално тази за отпадането на наказанието за провокация към подкуп. Тя обаче бе отхвърлена, защото липсвал юридически капацитет и било недопустимо агент под прикритие да провокира към подкуп. Имаше подозрение, че службите всъщност искат време, за да обработват свидетели. Друг аргумент "против" бе, че само съдът може да е гарант срещу злоупотреби при използването на СРС.
В същото време обаче аргументите за отмяната на този текст натежават все повече. Първо, защото България вече е една от малкото държави, дори и в Източна Европа, която поддържа тази разпоредба. Тя не съществува нито в САЩ, нито във Великобритания, нито в Полша, никъде в Западна Европа. Нещо повече - провокацията се използва като способ в борбата срещу корупцията. И е странно така да се ловят наркодилъри, а

да не може да бъде уличен висш чиновник

Няма никаква логика. С тази забрана фактически службите и прокуратурата следват събитията. Чакат някой да им се оплаче, че му искат подкуп. За да образуват дело и съдът да им разреши използване на специални разузнавателни средства - да бележат пари. А дотогава всичко може да стане - да изтече информация, нароченият да заподозре клопка и т.н.
Никаква логика няма и в това, че ако агент под прикритие или човек от вътрешната сигурност на МВР предложат подкуп или някой им поиска пари - депутат, катаджия или оперативен работник, това да не е престъпление, а провокация. Искането винаги си е искане.
Тук е мястото да припомним тестове за лоялност, проведени по съвместен проект на МВР и Скотланд ярд. При единия от тях служители под прикритие дадоха уж загубени вещи, включително и дамска чанти с пари в две столични РПУ-та. И полицаите взеха парите, разделиха си ги, купиха си водка и китайска храна. При друг тест за лоялност на автопатрули само за няколко часа бяха установени 14 случая на поискан подкуп. Подобен подход на проверки е правен във Великобритания.
У нас обаче това си остава провокация към подкуп. И се наказва не този, който е поискал или взел, а този, който ги е изобличил.
Не трябва да се подминава фактът, че колкото по-нагоре по властовата стълбичка се качва корупцията, толкова по-фина става. При това са малко хората по високите етажи, които взимат директно. Затова и трябва да има начин да се хваща политическата корупция и

да се тества лоялността на държавните чиновници

А провокацията към подкуп може да бъде добро средство в тази посока.
Затова и идеята за отпадането на разпоредбата, която определя този способ като престъпление, трябва да бъде дискутирана сериозно и задълбочено, защото май дойде време за отпадането й.
И да се види какво ще стане и когато провокацията към подкуп бъде използвана за уличаване на корумпирани политици и чиновници. Напълно естествено е събраното със СРС и в този случай да може да се ползва. И съдът ще прецени дали има манипулация при провокацията към подкуп в записа.
Естествено, трябва да има солидни гаранции, че ако бъде разрешено използването на провокацията, няма да тръгнат оперативни работници, които да подхвърлят тук-там пари, да манипулират доказателства и отпечатъци и после да отчитат бройки дела. Но това и сега е възможно. Да не говорим, че в момента фактически уличаването става със своеобразна провокация. Идва човек, жалва се, че му е искан подкуп, после се бележат пари, понякога давани от самия изнудван, носят се. Всичко се записва и върху това се крепи съдебното дело и евентуалната присъда. Е, не е ли същото? Нима не може да се манипулира този, който дава сигнал. Или той да бъде принуждаван да се оплаче.
Нали затова в крайна сметка е предвиден и съдебен контрол.
Ако нищо не бъде направено, корупцията ще запази законодателния чадър. И страховете ще се окажат изглежда само параван за бездействие.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010