Парламентът много иска, но много малко се променя

1 Октомври, 2009 - 07:12 - Вестник "Сега" - електронно издание

През почивните дни парламентарната група на левицата се събра на семинар в Боровец, за да умува как да се държи като опозиция в 41-вото Народно събрание. Трябваше да се решат три важни въпроса - ще внасят ли законопроекти и какви, ще се оправдават ли за предишни действия и как и какви политики ще развиват. Сериозни теми, но с несериозен подход и участници.
Шефът на групата Сергей Станишев обясни, че си правели мозъчна атака, но на втория ден от семинара останаха само десет депутати да умуват защо БСП изчезна от медиите. Някои от 40-членната група бяха предпочели да отидат на лов вместо на семинар. Това е показателно и обяснимо. Станишев получи важен знак, че не владее парламентарната си група.
Неделната случка е само илюстрация към голямата тема за това как се очертава да работи 41-вото Народно събрание в бъдеще и каква опозиция ще има.
Ясно е, че БСП има сериозен вътрешен проблем и на нея в това отношение не може да се разчита в парламента. ДПС е в окопна война и изчаквателна позиция.
На този фон групата на ГЕРБ блести с почти казармена дисциплина. Но наблягат най-вече на нея и твърде малко на работата. В парламента СДС и ДСБ са незабележими величини, а "Атака" и "Ред, законност, справедливост" са нещо като украшения. Двата полюса се очертава да бъдат ГЕРБ и БСП.

В момента се получава следният парадокс -

повече от половината депутати са нови, а 41-вото Народно събрание заприлича на предходните. Пак се гласува с чужди карти, пак се говори за морал пожелателно. Парламентът няма ясна законодателна перспектива, но има сериозни съмнения за застъпване на лобистки интереси. По традиция опозицията и в този парламент е повече озлобена, отколкото работеща.
В групата на ГЕРБ всичко зависи от старейшината. А и това вече сме го гледали през 2001 г. с царистите. На за разлика от НДСВ преди 8 години, когато групата все пак беше ръководена от обиграни юристи, такъв опит в ГЕРБ не е налице. Депутатите на Борисов в момента са като парализирани, нямат нито нюх, нито имунитет за текстовете капани, които се промъкват във внесените досега проекти в НС. Затова от почти всеки проектозакон досега изскачаха лобистки интереси, уловени от медиите, с които и Борисов се съгласяваше впоследствие. Това е дефект, който спешно трябва да бъде поправен, защото стават много лесна жертва на опозицията.
Освен това парламентът няма много време, за да се промени. Ако нещо куца в работата на депутатите, това директно ще отнема от имиджа на премиера и правителството му. Борисов направи тежък морален залог за името си, поемайки отговорност за всички свои депутати в парламента. Борисов трябва да се мръщи за това, че още няма качествени законопроекти.

Няма как само правителството да ги подготвя,

а депутатите да чакат наготово, за да ги приемат. Практиката е поне половината от внасяните закони да се пишат от депутатите. Те, разбира се, не всички са юристи, но могат да си намерят достатъчно квалифицирани специалисти. При бюджет от над 61 млн. лв годишно за парламента и харчове за какви ли не екстри ще бъде смешно и жалко, ако няма перо, за да си осигури НС най-компетентния юридически екип. Засега все още няма сформиран съвет по законодателството към шефа на парламента.
Факт е, че практиката на досегашните съвети по законодателството не е кой знае похвална. Те си казваха мнението по законопроектите веднага след внасянето им в НС и преди да потеглят към комисии. В комисиите или след първо четене често настъпваха радикални промени, които съветът от компетентни юристи нямаше право отново да прегледа и да даде мнение. Така се промъкнаха редица недоносчета, включително и спорният закон за конфликт на интереси, с който депутатите се изложиха пред Брюксел. Сътрудниците към комисиите по правило досега

са се назначавали по шуробаджанашки принцип

и засега няма рязко отстъпление от тази практика. Просто се заменят едни хора с други, но невинаги с доказана компетентност. Парламентарната шефка Цецка Цачева оряза бройките в комисиите с цел икономии, но по-важно е да се въведат строги критерии за тези сътрудници и те да бъдат избирани с конкурс. Проблемът е не в количеството, а в качеството. В момента сътрудниците са нещо като секретарки и помощници, а статутът им би трябвало да се издигне и да станат добре платени служители на парламента, с цялата отговорност за това.
Ако е вярно твърдението на социолога Живко Георгиев, че българите могат да приемат за морален само този акт на политиците, който е насочен срещу частния им интерес, пред парламента се откриват доста възможности, за да оправи имиджа си. Депутатите могат да направят законодателния процес напълно прозрачен, да се откажат от привилегиите си на специален елит, да се откажат от имунитета си. Но най-важното е да приемат закони, които няма да се пипат в следващите години. И генералният въпрос е искат ли депутатите този парламент да си остане като предишните или не.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010