Здравейте. Пише ви авторът на многобройни критики към БСП, тройната й коалиция, лидерите й.Днес ще направя обратното. Ще ги похваля. И така…
Започнаха да говорят истината. Сергей Станишев нарече медиите „лапни шарани” по отношение на властта. Бившият му вътрешен министър Михаил Миков се включи с друга основателна метафора, наричайки същите „палаши”, които са полегнали пред властта.
Всички те, включително и ( о, Аллах!) аркадашите им от ДПС, вкупом и все повече се възмущават от медийната ситуация. Вече в самия законодателен храм на жълтите павета ( отсъстват по уважителни причини само жълтите от тази позната компания) започват да вдигат напълно заслужено шум и дори да посягат с опозиционните си ръце на светинята, на самата същина на въпроса: собствеността на медиите. Щели да питат СЕМ ( т.е. себе си, понеже в СЕМ са те, техните протежета) за собствеността.
Чета как Станишев бил направо бойкотиран от журналистите в Пловдив. Това го извадило от нерви и предизвикало репликата му за „лапни шараните”. Тя пък май ядосва някои „глупаци”, пардон, колеги. Най-после!
Искам да защитя Станишев от неоснователни обвинения и нападки. Той си беше такъв и като премиер. Нарече журналистите „глупаци”, по повод въпрос, които му задават. Нарече гражданите, които събират подписи срещу неговото управление „циркаджии”. Самият него го наричаха троянски кон на Русия в Европа и го караха да чака пред яслата ( празна ли е била?) на президента Путин в Сочи и на президента Медведев в Кремъл. Но обидени нямаше- нито от негова страна, нито от страна на журналистите, да речем.
Както се вижда, Станишев и околните му не са се променили. Промени се само статутът им. Онова, което не се вижда, е промяна в самите медии. Това, че те за готови да се озъбят на опозицията, не е нищо ново. Така че: долу ръцете от опозицията, тя е права!
И понеже вчера (25 септември 2009 г.) имах честта да бъда цитиран от една медия ( „Ню Йорк таймс”), откъдето се поинтересуваха и от мнението на мои читатели, си позволявам да цитирам, какво избраха от вестника да цитират като коментар в този блог. Спряха се на мнението на един читател, според когото дори в Египет, който не се слави като еталон на свободното слово, е имало критични мнения за египетската кандидатура за генерален директор н ЮНЕСКО, докато в българските медии нищо подобно не се е случило.
Очаквам опровержение на тази злостна клевета. Може пък „Ню Йорк таймс” да го помести и да се извини, че разпространява анонимни слухове (за което в България строго се наказват журналисти), позовавайки се на един провинил се в такова престъпление български журналист чрез неговия блог.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010