Втората световна война - най-кървавият епизод в славяно-германската битка за Европа

24 Септември, 2009 - 08:12 - Вестник "Сега" - електронно издание

С надежди, речи, ръкостискания, с извинения, разкаяния и отдавна замисляни упреци в Гданск бе отбелязана 70-годишнината от началото на Втората световна война. В историята, особено новата и най-новата, които са тясно свързани с днешната политическа действителност, началните и крайните дати на който и да е по-дълъг процес, на което и да е по-дълго историческо събитие трябва да се приемат донякъде като условни. Всъщност Втората световна война започва още през есента на 1938 г., на Мюнхенската конференция, която позволи на нацистка Германия да разчлени Чехословакия. Една година преди нахлуването в Полша изглежда всички в Европа знаят, че война ще има със сигурност.
Още три години назад във времето са първите военни сблъсъци, предвестници на новия несправедлив световен ред. Италия нахлува в Абисиния (дн. Етиопия) и до влизането на фашистките войски в Адис Абеба (5 май 1936 г.) четвърт милион етиопци са умъртвени при използване на химически оръжия. Точно във времето на Мюнхенската конференция японската армия при превземането на източнокитайския град Нанкин избива всеки десети жител на града. Но нищо от това не е нито "Втора", нито "световна", нито "война". Войната става важна и световна, когато представящата се от триста години за "вечна жертва" Полша и покровителката й Англия влизат във война с "хилядолетния" райх (съответно на 1 и на 3 септември 1939 г.). Цели шест месеца, от март 1939 г. почти до края на август, полският външен министър Юзеф Бек води повече или по-малко интензивни преговори с Хитлер за установяване на съюзнически отношения, предлагайки услугите на Полша за завоюването на Украйна. Плановете на фюрера обаче са съвсем други - решението за датата на нападението над Полша всъщност е взето още на 1 март и пактът "Молотов-Рибентроп" (23 август 1939 г.) няма особено отношение към това нападение.
Подробно и пристрастно обсъждан от първия ден след подписването му, Договорът за ненападение между Германия и Съветския съюз всъщност само отлага германското нахлуване в Съветския съюз. И без този документ Полша е обречена. Особено след окончателното решение на Хитлер за подписване на пакта със Съветския съюз, взето в края на юли същата година, и след провала на съветските усилия (2-21 август) за подписване на "военна конвенция за организиране на отбраната на Англия, Франция и Съветския съюз" поради ниското равнище на пълномощията на представителите на Франция и Англия, както и поради отказ на самата Полша да разреши използването от съветската армия на два коридора - през Вилнюс (Вилна) и през Галиция, за организиране на отбраната по западната й граница. Впрочем и през август едновременно с консултациите в Москва Англия продължава преговорите с Германия в Лондон за признаване на германските интереси в европейския изток и югоизток и за съвместна експлоатация на "колониално-африканските зони". След толкова много преговори за домогване до договор с Германия само особеностите на съветската политическа система правят възможно подписването на толкова важен документ за половин ден - от обяд до вечерта на 23 август.
Няма да е пресилено, ако разположим Втората световна война в дългата редица славяно-германски битки за Европа, където тя заема най-близкостоящото до нас място. Няма как да е случайно, че Хитлер отделя специално място единствено на бъдещата война със Съветския съюз в програмната си книга "Моята борба" - "когато говорим за завоюване на нови земи в Европа, ние, разбира се, имаме предвид на първо място само Русия и онези държави в покрайнините й, които са й подчинени" (т. II, гл. 14). На фюрера не може да му се отрече последователност - на Източния фронт (юни 1941 г. - май 1945 г.) са съсредоточени общо 56 млн. души (34 476 700 души на страната на Съветския съюз и 21 107 000 души на страната на Германия)*, или около половината от всички участници във Втората световна война. Продължителността на боевете достига 1418 денонощия, от които 93 % в активни действия. За сравнение - 1068 денонощия продължават битките на северноафриканския фронт (28.8 % активни действия), 663 денонощия на италианския фронт (74.4 % активни действия) и 338 денонощия на западноевропейския фронт (86.7 % активни действия). На съветско-германския фронт са ангажирани 62 до 70 % от всички действащи бойни съединения на Германия и на нейните съюзници (190-270 дивизии). Разгромени са, унищожени, пленени и принудени да капитулират 474 дивизии и 68 бригади (72 % от загубите на германската армия), както и 60 % от загубилите боеспособност съединения на нейните съюзници. На Източния фронт загиват 9 168 400 съветски военнослужещи и 650 000 партизани, както и 5 914 928 германски военнослужещи (непълни данни, без загубите във фолксщурм).
* * *
През последните две хиляди години германи (немци, германци) и славяни са близки съседи. Понякога живеят мирно дори в съседни села, но по-често воюват в ограниченото европейско пространство. Имайки общ произход в студените части на Европа, те водят стотици войни помежду си и с околните им народи.
През I в. н.е. етническата карта на северната половина на Централна и Източна Европа е достатъчно сложна. Благодарение на старателните описания на римските географи и летописци, благодарение на десетилетните непрестанни усилия на стотици археолози тази картина днес изглежда по-ясна и по-малко плашеща. Впрочем точно по това време протославянските и протогерманските племена могат да се наблюдават вече достатъчно отчетливо.
Територията между реките Одер и Днепър в периода IХ-VII в. пр.н. е. вече сигурно трябва да се смята гъсто заселена от протославянски племена. През I в. н.е. е времето на разцвет на Зарубинецката култура в поречието на р. Припят и по средното течение на р. Днепър (дн. Южен Беларус, Западна и Централна Украйна), чиито паметници са със сигурност същинско протославянски и се датират от I в. пр. н.е. до I в. н.е. Северно, северозападно е западно от паметниците на Зарубинецката култура се разполага етнически близко население, носител на Пшеворската археологическа култура. Нейните ранни фази заемат част от ареала на Лужицката култура (от Балтийско море до р. Дунав, ХIII-IV в. пр. н.е.) в днешна Централна и Южна Полша. От това време приблизително са и първите исторически сведения за славяните. През I в. н.е. Плиний Стари ги нарича "венеди" и ги разполага източно от Висла. Малко по-късно, през II в., Клавдий Птолемей допълва, че обитават балтийското крайбрежие. За венедите пише и Корнелий Тацит.
Съвсем същите римски автори са оставили първи отчетливи и ясни сведения и за германите. Все същия Корнелий Тацит в късния I в. н. е. ни съобщава, че понятието Германия е "ново и отскоро в употреба" ("За произхода и местоположението на германите"), въпреки че за германи се говори, макар и доста неопределено, дори 200 г. преди Тацит.
Германската прародина след VI в. пр. н.е. може да бъде локализирана археологически в земите на запад от славянската прародина - на п-в Ютландия, по средното и по долното течение на р. Елба. Към края на I в. н.е., както услужливо ни е съобщил Тацит, те са вече напълно обособени и (почти) никой не ги бърка с родствените им келти.
В зората на нашата ера славяните и германите са само малък щрих върху политическата и етническата карта на ранна Европа. В следващите 20 века им предстои да завладеят континента в смъртна хватка помежду си в борбата за "жизнено пространство".

(следва)
____________
*Данните са изнесени от генерал-полковник Г. Кривошеев пред Асоциацията на историците на Втората световна война през 1998 г.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010