Всеки местен феодал има "бели петна" в миналото, но много светло бъдеще

19 Септември, 2009 - 08:12 - Вестник "Сега" - електронно издание

Разгръщам "Кратък политически речник", издаден през 1972 г. от издателство "Партиздат". Там попадам на думата "феодал" и чета: "Представител на господстващата класа във феодалното общество; едър поземлен собственик, който експлоатира зависимите от него крепостни селяни".
От години в България местният феодал държи

трите стълба на обществено мнение - попа, кмета и учителя

Той е близък приятел на кметското тяло - основен спонсор на политическата му кампания и първи съветник по финансовите въпроси на общината. Но това не е всичко, защото той отговаря и за човешките ресурси. Затова всеки чиновник в общината се назначава по негова заръка.
Той е църковен настоятел. Дарява и пари за църквата. Ето защо по време на празници неговото име се споменава заедно с имената на светците. През другото време пък миряните палят свещи за негово здраве.
Освен това местният феодал участва в училищното настоятелство, където обикновено е и председател. Той първи дава пари за смяната на старата дървена дограма или боядисване на футболното игрище в училищния двор. Директорът на училището пък се съветва с него кои деца да бъдат приети в елитната паралелка, където се обучават децата на приятелите на местния феодал.
В същото време той няма нужда от пиар, защото

всички местни медии са приятелски, а другите ги притежава

Затова вестниците пишат за него всеки ден (дори когато е на почивка се отделя малка дописка на страница "Хайлайф"). Да се напише нещо нелицеприятно за тази персона минава за проява на лош вкус. Затова мигновено срещу "клеветниците" се изпращат черни джипове и здрави бухалки. Така дипломатично се изглаждат отношенията. Ако пък местният телевизионен канал си позволи някаква дързост по него адрес - спира да излъчва в района "поради технически причини".
Обикновено с полицията няма проблем, тъй като местните служители на МВР охраняват на смени имението му. Трябва да се отбележи, че местният феодал никога не бие - той изпраща други да вършат това.
Обикновено местният феодал

е сред официалните лица на всички обществени прояви

в града. Понякога чете приветствено слово, но когато не произнася реч, всеки от ораторите на събитието споменава поне три пъти заслугите му в областта на благотворителността. Нерядко той е меценат на художници и занаятчии от местна величина.
Като почитател на изкуството имението на местния феодал е изрисувано в сюжети, заимствани от италианските майстори - таванът на хола е събрал мотиви от Сикстинската капела, над камината виси негов портрет, а в спалнята му стои репродукция от еротичния Ренесанс: "Габриела д'Естрес и една от сестрите й в банята".
Той задължително членува във фондация, в чието название присъства думата "деца". Посещава всички срещи на "братството на зидарите", където отдавна не се говори за нивелири, мистрии и шпакли, а за затворени комплекси и хотели по морето. Повечето от фирмите, които притежава, носят фамилията му или името на екзотичен плод или остров. Ловец е. Често дори е собственик на ловно имение. В свободното си време играе голф на някое от игрищата, които притежава. Те по правило са построени върху земи, получени чрез изгодни заменки.
Официалната биография на местния феодал е богата като самия него. В нередактираната й версия обаче нерядко изскачат бели петна, особено във времевия отрязък по натрупването на "първия милион". Той обаче е чел историята за "Рокфелер и ябълката" и пламенно разказва как в зората на демокрацията продал стария си автомобил и с парите захванал бизнес със скрап. Местният феодал

обича да говори за себе си като за self made

- той е постигнал всичко сам в живота. Въпреки че често самият той или родата му са имали агентурни имена от флората или литературния пантеон. Но той не обича да говори за миналото и затова думите му винаги обрисуват бъдещето. А то върви с определението "светло".
Най-често местният феодал говори за "светлото бъдеще" пред своите служители, които обикновено наброяват почти цялата работна сила в града. Като основен работодател той определя средната заплата за района. "Владетелят" на Макиавели е любимата му книга, нищо, че не я е чел.
Според неговите разбирания държавата го репресира, защото го задължава да плаща данъци. Затова той

дава, колкото да не се разбере, че крие

Не му пречи обаче да печели всички държавни поръчки в района или да преразпределя общински пари за обществени нужди. Така общността започва да вярва, че единствен той се грижи за децата, бедните, болните. Постепенно се налага като техен закрилник, нищо, че благотворителства с техните пари.
Местният феодал е отличник по усвояване на еврофондовете, като понякога парите не отиват по предназначение. Но това няма значение, защото у местния феодал винаги има рационално действие - той ще прибере една част от средствата в личната сметка, с друга ще прокара система за капково напояване за ливадата на феодалното си имение (ако кандидатства по САПАРД), а трета ще дари за позлатяване на едно от кубетата на местната църква. Та да палят миряните свещи за негово здраве и да благославят делата му.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010