На 18 септември 2008 г. премиерът Сергей Станишев заяви пред български журналисти след среща с президента Путин в Сочи, че трябва да се наблюдава внимателно как се развива проекта „Южен поток”, за който вече били напреднали много преговорите с азиатски доставчици на газ. Това и правя – наблюдавам. И какво виждам?
Виждам, че междувременно тази пролет Станишев беше привикан отново, този път в руската столица, където президентът Медведев увеличи процедурата по унижаване на българския премиер от 3 часа чакане за аудиенция, както направи Путин в Сочи, на едно денонощие. Както се видя, ефект имаше. Станишев и до днес, макар и вече в опозиция, продължава да брани руските енергийни проекти като свои.
Предстоящата среща на премиера Борисов с премиера Путин на 1 септември в Гданск, договорена очевидно под руски натиск изпреварващо преди Борисов да се срещне с председател на ЕК комисия Барозу, говори сама по себе си, че Москва прилага същите методи и спрямо новата българска власт. Не случайно руското правителство държеше да се знае, че инициативата е на Кремъл. А българското мълчаливо се съгласи.
Формално срещата ще се състои на неутрална, полска територия. Но самият факт, че на Борисов все пак ще му се наложи да уважи най-напред Путин, а след това Барозу, е типична демонстрация на Кремъл – явно Путин е бил достатъчно убедителен, за да не може Бойко Борисов да му откаже.
Каквото и да си кажат двамата, ритуалът „първо Путин, после всички останали” ще бъде спазен.
Но нека предположим най-доброто за България: че премиерът Борисов се е съгласил на всичко, само и само да защити българския интерес в личен двубой с Путин. Такава „мъжкарска” спасителна за авторитета на Борисов сламка предварително му предложил Путин с репликата, че и двамата имали черни колани по бойни изкуства. Хубаво е, че Путин е загрижен за физиономията на българския премиер – това е нов нюанс. Но е лошо, ако трябва точно той да я оформя, което води до загуба на собствената физиономия на българския премиер.
При прегледа на двустранните отношения Борисов би могъл да попита Путин, дали е възможно „Южен поток” да мине едновременно през Турция и през България. След офертата на Путин към Турция да стане алтернатива на българското трасе, Москва трябва да избере: или да се откаже от българското, или да скъса току-що подписаното споразумение с Анкара. За да има база за разговор на тази тема изобщо. Обратното е шантаж с турската карта.
Това е мъчна задача. Не е лесно да си Борисов в тази ситуация. Макар че самият той заяви вече, че да е премиер му 10пъти по-лесно, отколкото когато е бил кмет на София ( може би защото в кметството имаше реална, дори доминираща опозиция).
Истинската опозиция на България е руският натиск да бъдем задържани в руската сфера на влияние, чиито основен инструмент са огромните по мащаб спрямо нашата държава руски енергийни проекти. България и преди Борисов е избрала да бъде съюзник на Запада, което не попречи на Станишев и Първанов да предпочетат Русия „по втория начин”.
Борисов има шанса да ни върне българския избор – този, за който българите гласуваха в поредица от избори, плод на които стана членството на страната ни в ЕС и НАТО.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010