Без уволнения реформа в здравеопазването няма да има

6 Август, 2009 - 08:12 - Вестник "Сега" - електронно издание

В сряда сутринта, в началото на едва третия си ден като здравен министър, Божидар Нанев каза нещо почти нечувано. Парите, отпускани за сектора, не са първото и най-важното, обяви той, попитан за колко средства за здравеопазване ще се бори. Дали го каза, защото така му е наредено - вицепремиерът Симеон Дянков вече обяви, че предстои съкращаване на разходите, или наистина е схванал, че не това е първостепенното - ще се разбере тепърва. В последните години обаче не е имало новоназначен министър, който да не побърза да обяви, че ще се бори за повече пари за ресора си.
Тази година за здравеопазване са отделени 4.2% от БВП, или около 2.8 млрд. лв. Според едни са малко, според други - не. Най-прави са тези, които смятат, че парите изобщо не са малко, но не се разходват по оптималния начин. Никой засега не е успял така да свие течовете от кражби, корупция и некадърни решения, че парите, отпуснати за здраве, да отиват до стотинка за здраве. Почти никой и не е пожелал да го направи. Пътят към финансова дисциплина минава през въвеждане на правила и ключовата дума е контрол, а не пари. Но тя е тясно свързана и с подобряване на качеството на медицинските услуги.

Какво трябва да предприеме новият министър,

за да направи системата поне малко по-приемлива за всички?
Мерките са краткосрочни и дългосрочни и до една непопулярни. Те пораждат неимоверен отпор, поради което постоянно се твърди, че здравеопазването е тежък ресор. Плюсът в случая са финансовата криза, с която могат да бъдат обяснени рестриктивни решения, и вълната одобрение, на която ще се радва на първо време кабинетът на ГЕРБ.
Колкото и странно да звучи, първото нещо, което трябва да направи Нанев, е да въведе ред в собствения си двор. Преди да започне да прави каквото и да било, всеки министър има нужда от администрация, на която да може да разчита. Въпреки че общественото внимание винаги се фокусира върху него, истината е, че администрацията е тази, която до голяма степен ръководи министерството и при желание може да загроби всеки министър. Случвало се е неведнъж, а министър без административен опит, какъвто е Нанев, почти няма шанс. В момента в МЗ има достатъчно хора на високи позиции, зависими от най-разнообразни политически и икономически кръгове и фармацевтични компании. Всички те трябва да си тръгнат, ако Нанев иска да провежда своя политика, а не тяхната. И, естествено, да спести пари от кражби.
Паралелно с това Нанев трябва да погаси текущите пожари, които наследява всеки нов министър. Позитивният лекарствен списък ощети хиляди пациенти и подлуди лекари и аптекари. Той е така направен, че

има опасност да срути бюджета

на здравната каса след месец-два. Болниците имат 270 млн. лв. дългове, или поне за толкова признава предишният министър Евгений Желев. Нанев вече обяви, че списъкът ще се преразгледа, а директорите на болници, при които се установят нарушения, ще бъдат уволнени. Въпросът обаче не е в листата да се вкарат изпуснати лекарства и да се извадят препарати, чието включване е, меко казано, съмнително. Листата трябва да се съобрази с бюджета на касата, нужни са и нормативни промени, които да изчистят батака, наследен от предишния министър. Трябва да започне и подготовката за търговете за онколекарства за догодина, които също вече ще се правят по позитивния списък. И най-малкото забавяне там ще доведе до нови липси на медикаменти. Паралелно с това трябва най-после да се въведат информационна система, която да следи изписваните онкопрепарати, и контрол в онкодиспансери и болници, тъй като освен в МЗ скъпи лекарства се крадат и в клиниките.
Министърът и неговият екип трябва да решат и какво да правят с дълговете на болниците, които е трудно да бъдат покрити при дефицита в държавния бюджет. Едва ли болници ще фалират, но ако не се намери механизъм за погасяване на дълговете, тази съдба може да споходи част от търговците на лекарства, към които са 90% от борчовете. Успоредно с това и вече назначените проверки трябва да се сменят редица болнични ръководства и най-накрая над новите да се наложи истински контрол. Това става с договори за управление - при нарушение на финансовата дисциплина директорите трябва да търпят санкции. По подобен начин започна управлението на МЗ преди 4 години, но резултатът отново е феодално управление, кражби и неправомерни дългове, които всички ние плащаме, но не за здраве, а за нечия облага. Друг вариант, макар и по-тежък, е връщането на статута на болниците отпреди 10 г. - от търговски дружества с бордове и възможност за фалити те да се преобразуват в публични лечебни заведения, собственост на държавата и общините. Така поне принципалът може да упражнява по-пряк контрол.
Основната дългосрочна мярка в здравеопазването е преструктурирането на системата и въвеждането на адекватна система за оценяване на качество и дейност. Божидар Нанев вече обяви, че половината от болниците

трябва да променят предмета си на дейност

и да станат хосписи или клиники за долекуване и продължително лечение. За да стане това, са нужни стимули, т.е. НЗОК или държавата да плаща добре за тези дейност, така че клиниките да имат интерес да предлагат подобни услуги. Това обаче касае основно лечебниците в малки населени места и далеч не е най-големият проблем. По-съществените дупки в бюджета на касата идват от по-големите болници, които надписват дейност и отчитат неизвършени услуги. Другият огромен проблем е, че касата няма право да откаже договор на болница и затова броят на частните структури расте лавинообразно.
Отговорът е прост - здравна карта или подобен механизъм, който да определи потребностите от здравни грижи, например че у нас има нужда от толкова лекари, толкова легла или болници. НЗОК пък да получи право да сключва договори с болници или дори отделения само до определения лимит от потребности. Но тъй като това би могло да отвори сериозна врата за корупция в касата, е нужно адекватно да се определят критериите, на които да отговорят клиниките, за да сключат договор - обем дейност, оборот на леглата, квалификация на персонала, критерии за качество - процент леталитет, рехоспитализации, вътреболнични инфекции.
Затова паралелно със здравната карта може да се въведе и

външно оценяване на болниците,

при което има по-голям шанс да се избегнат корупция и субективизъм и от което да се влияят парите, които плаща НЗОК на клиниките.
Паралелно може да се промени и методът на финансиране - клиничната пътека - и да се въведат т. нар. диагностично свързани групи, които дават малко повече свобода при лечението в болниците и биха спестили част от разкарването на пациенти.
Ако това се направи добре, средствата на касата ще се разпределят по-справедливо, без това да се отрази пагубно на пациентите. Целта е те да отиват при добрите болници, а не при тези, които умеят да надписват най-добре.
Едва след като това стане, може да се въведат промени в осигурителния модел. Там вариантите са два - свиване на пакета на НЗОК, което да принуди хората да се осигуряват допълнително в частни фондове, или въвеждане на втора задължителна вноска в допълнителен фонд. Пределно ясно е, че и двата модела са възможни единствено при увеличение на здравната осигуровка, което при криза е немислимо. Освен това е несправедливо да се принуждава населението да плаща повече, за да пълни дупките в нереформирана система.
Това са мерки, за които говорят правителствата от 10 години, но никой не е стигнал дотам, че да ги реализира. Донякъде поради липса на потенциал, но най-вече поради липса на желание. Дали при настоящия кабинет общественият интерес най-сетне ще надделее над личната лакомия, предстои да видим.

---БЪРЗА ПОМОЩ---
Едно от нещата, които най-силно дразнят пациентите, са неуредиците със спешната и неотложната помощ. За едното отговаря "Бърза помощ", за другото - джипитата, които пък сключват договори с разни центрове. Всичко това представлява идеална възможност за прехвърляне на отговорност и инциденти. Затова МЗ може да въведе промени, с които личните лекари да се разтоварят от отговорността си за т.нар. неотложна помощ и тя да се прехвърли към "Бърза помощ", т.е. пациентите да знаят, че могат да търсят джипито си само през деня и в работно време, а за всеки проблем, който смятат за неотложен по друго време, да се обръщат към "Бърза помощ".
Паралелно с това трябва да се осигури и адекватна спешна помощ в по-малките населени места, където болниците ще бъдат преструктурирани. В тези филиали може да има по едно-две легла и добре оборудвани линейки, които след стабилизирането на пациентите да ги карат в по-големия град.
За целта са нужни инвестиции и повече пари в спешната помощ, които освен оборудване да осигурят и кадри, които в момента бягат заради ниското заплащане.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010