Шведската метода

31 Юли, 2009 - 08:12 - Вестник "Сега" - електронно издание

Така е през лятото - нашенци се завръщат от чужбината, за да видят родния край и родният край да ги види тях.
Приятелят ми Иван лани тръгна на гурбет, пое към скандинавските страни, понеже е гореща натура и искаше да се поохлади.
Срещнах го вчера на улицата - същият, само дето малко ми заприлича на датски принц.
- Същият си си, Иване! - викнах му - Само дето си позаприличал на датски принц!
От смяната на въздуха е - обясни ми той, - снощи кацнах.
- Сядай тука да те аклиматизирам! - бутнах го в една бирарийка и поръчах студена бира и пържени картофи.
Естествено, заговорихме кой как е. И, естествено, той бе по-интересният от двама ни.
- В Швеция съм - каза ми, - добре съм, работя.
- Легално ли?!
- Напълно легално!
Чукнахме се и отпихме.
- Напълно легално! - повторих възхитен. - В Швеция!
- Да, приятелю! Не случайно Швеция е родина на шведската маса, шведската тройка и шведската стена, само един благороден и отзивчив народ може да създаде тези върхове на цивилизацията!
- Съгласен! - отсякох. - Ти какво работиш там, мой човек?
- В Швеция няма портокали и маслини за бране като в Гърция, ягоди като в Италия или стари баби за гледане като в Германия, обаче въпреки това работа за нашенци там има!
Потиснах желанието да стегна куфарите, за да си доизпием бирите, и попитах, замезвайки и много внимателно, за да не усети, че се каня да го изместя от шведския трудов пазар:
- Каква работа има в Швеция за нашенци, приятелю?
- Много се търсят строители на снежни човеци! - наивно разкри ситуацията той. - Работих три месеца в този сектор, но понеже не се научих къде точно да слагам моркова, ме пренасочиха към производството на ледени висулки!
- И това не е лошо! - прецених.
- Два месеца се трудих на три смени, обаче моите висулки все ставаха криви! - въздъхна Иван.
- Така си искал, така си ги правил! - успокоих го. - Ония простаци нищо не разбират от ледени висулки!
- Е, затова се преустроих в завод за производство на снежни топки!
- Там потръгна ли?
- Абе, ще потръгне! - той възмутено глътна бира. - Набедиха ме, че правя снежните топки кухи, за да крада от материала и да го продавам на черно!
- Хитро!
- Не беше вярно!
Повярвах му, отсъдих:
- Ами като не крадеш, ще те накажат! И аз да съм, и аз ще те накажа! Толкова сняг ти дали хората, ти да не крадеш!
- Мързеше ме... - изясни мистерията приятелят ми.
- Сега какво работиш?
- Пак ме пренасочиха и най-сетне намерих мястото си! Сега ми плащат, за да не правя нищо!
- Да не си станал шведски депутат?! - ахнах.
- Не, там е различно. Просто не правя нищо. По-безопасно е за шведската икономика. Има си закон - представяш документ, че си българин и ти плащат да бездействаш.
- Справяш ли се?
- Не е лесно! Едвам си удържам ръцете да не пипам навсякъде, обаче постоянно ми вдигат заплатата и редовно изплащат премии, така че някак си се справям!
Тупнах го по рамото да не види, че правя знак на келнера да донесе сметката и му казах:
- Така те искам! Който има желание, справя се и с най-трудната работа!
А на келнера казах:
- Ето този господин ще плати сметката!
- Ама... - опита се да проговори Иван.
- Е как "ама"?! - прекъснах го - Аз поръчах, ти ще платиш и сме квит!
Той плати и за да го поразсея, го заразпитвах как е с тънката част в тия снегове...

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010