Партийните застъпници - законните продавачи на гласове

29 Юли, 2009 - 07:12 - Вестник "Сега" - електронно издание

Не се оправдаха прогнозите на партийните анализатори, че застъпниците на политическите формации ще осуетят покупката на гласове. Т.нар. "защитници" претвориха в дело новата схема за търговия с вот. Но както се случва често, част от тях не се досетиха за какво става дума и не успяха да осребрят решението си да заменят работата си в секционните комисии със застъпничество. Така 800 верни люде на ЛИДЕР в Добрич останаха без обещаните 40 лв. и обмислят да се обърнат към съда.
Друга част пък още в началото

разбраха какво се очаква от тях

и се превърнаха в брокери на гласове. Такива обвинения имаше към НДСВ във Варна, където гласът вървеше по 20 лв., а парите се раздаваха от хората, които уж трябваше да се борят с изборната покупко-продажба.
"Защитниците" на партиите по правило са симпатизанти на определен кандидат или формация, които в деня на изборите присъстват в секцията, за да представляват интересите им. Те могат да наблюдават преброяването на подадените гласове в края на изборния ден и да сигнализират за евентуални нарушения. Практиката обаче сочи, че внушителна част от тях не знаят какво трябва да правят, а някои дори не са стъпвали в избирателна комисия.
"Има доста случайни хора, които попадат като застъпници, например млади момичета и момчета, които нямат и понятие за партията, за която са наети", разказва член на РИК от София. "90% от застъпниците не знаят какви са задълженията им", споделя и негов колега от Кюстендил. Той разказва, че масово застъпниците не следят как се попълват протоколите, кога привършват бюлетините, дали ЕГН-тата на избирателите се вписват правилно, представили ли са те удостоверение за гласуване на друго място и ред други задължения. "Има застъпници, които стриктно съблюдават работата на комисията, но повечето не се интересуват от изборния процес", казва той. По думите му зад нехайството се крие

процесът "купуване на гласове"

Няколко особености на нашенските застъпници благоприятстват покупко-продажбата на български избиратели. Едната е, че обикновено те получават възнаграждения от щабовете на кандидатите, които подкрепят. Практиката в редица страни обаче е застъпниците да са доброволци. Според дългогодишни участници в предизборни кампании партиите вадят от 30 до 100 лв. за застъпник. "Сумата може да е 40, 50, 70 лв., а могат да ти дадат 50 лв. преди изборите, а след тях - ако резултатът е налице, да си получиш и останалите обещани 50 лв.", разказва застъпник. Базовата сума обаче е 25-30 лв.
Заплащането на застъпниците на практика не може да се контролира, защото никъде няма изискване тази информация да е публична. Т.е. това не е незаконно. (Партията де факто плаща на хора, които вършат реална работа за нея.) Ограничението в бюджета на дадена партия - до 1 млн. лв. за кампания, също не може да противодейства на този вид купуване на гласове, тъй като на застъпниците може да се плати на ръка много повече от 1 млн. лв., а официално да се отчете много по-малка сума.

Другият трик се крие в законодателството

Според изборния закон всеки кандидат-депутат може да има до двама защитници в изборния ден, които да обикалят различните секции (в изборното помещение по едно и също време може да присъства само един). По време на кампанията обаче няма ограничения - застъпниците могат да са n на брой. Тази законова дупка заедно с финикийските знаци, с които щедро бива възнаграждавана "секционната мрежа от застъпници", я превръща в идеален метод за търговия с вот.
Според запознати съществуват поне два модела на купуване на гласове, основаващи се именно на застъпниците.
Единият може условно да се нарече "Модел на НДСВ" от 2005 г., макар той да е прилаган в отделни райони и от ОДС, и от БСП. "По него примерно дадена партия дава на 20 000 застъпници по 200 лв. бюджет и 100 лв. авансово. В замяна на това всеки от тях се задължава да осигури по 5 или 10 гласа в конкретни секции", разказва застъпник, пожелал анонимност. След изборите те получават толкова пари, колкото от гласовете са се "потвърдили". Това е и причината НДСВ винаги да има около 100 хиляди гласа над това, което й дават социологическите проучвания, твърдят запознати.
Според тях въпросната мрежа замества перфектно липсващите местни структури на НДСВ, освен това е почти легален политически процес - на практика плащането от партията на застъпниците не е незаконно. Номерът е да се използват близо 2 до 3 пъти повече застъпници от броя на секциите. За целта е нужна и много техническа и организационна работа - да се изчислят подадените за партията гласове по секции, да се види кой глас е "допълнителен" и

правилно да се отчетат 20-те хил. "договора"

Вторият модел, условно наречен ЛИДЕР, пък се отнася за десетки локални партии, както и за някои регионални организации на "Ред, законност и справедливост", разказва друг запознат с изборните машинации. Чрез него партиите плащат на определен брой застъпници, на които разчитат и като гласоподаватели. "Така например на местните избори през 2007 г. във Велико Търново ЛИДЕР назначи 3000 застъпници за по 50 лв., като резултатът за тази партия след изборите бе 1500 гласа", твърди той. Действително този метод е по-чист - съвсем естествено и нормално е застъпникът, на който си платил, да гласува за теб. Така обаче сметката излиза по-висока.
Че застъпниците отдавна са се превърнали в част от схемата за купуване на гласове, свидетелстват и редица председатели на районни избирателни комисии, кандидат-депутати, както и бивши и настоящи застъпници. Запознат с изборните машинации във Варна споделя, че не всички застъпници изпълняват съвестно задълженията си и единствената причина, поради която поемат ангажимента да наблюдават изборния процес, е финансовата. Разбира се, срещу пускане на съответната бюлетина. "Интересът клати феса", казва и участник в изборните процеси от Кюстендил. По думите му някои застъпници получават и по 20 лв., но други, които обикалят много секции - прибират до 150 лв. В някои райони се стигало и до куриози - човек да е член на секционна избирателна комисия от дадена партия, а в същото време да иска регистрация като застъпник на друга политическа сила. Да не говорим за последния случай, пак възможен заради изборния закон - регистрирането като застъпници на следствени лица с цел избягване на правосъдието (Златко Баретата).

Намирането на застъпници не е лека работа

и затова доста партии регистрират свои хора в последния момент. "Много често застъпниците са назначени в последния ден, казано им е да стоят тук и да наблюдават и съответно да гласуват за дадена партия, и те това и правят", разказват запознати от В. Търново.
Действително повечето партии още се ослушват. В Бургас например до 25 юни бяха регистрирани едва 5 застъпници на кандидат от партията на "Зелените". Във Варна за същия период са записани 400 застъпници, а във Велико Търново - нито един. В 23-ти МИР в София само две партии бяха регистрирали свои хора: за "Коалиция за България" - 229, а за НДСВ - 493. В Софийска област пък партиите поискаха 10 000 застъпници, като най-многобройни бяха тези от ЛИДЕР - 1392 души. Положението бе подобно и в други градове у нас, тъй като практиката показва, че най-много защитници регистрират тези партии, които нямат свои представители в секционните избирателни комисии.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010