Инвалиди губят право на работа заради бюрократично безумие

27 Юли, 2009 - 08:12 - Вестник "Сега" - електронно издание

Аглика Данова е млада жена с увредено зрение, решила да не чака на държавната грижа. Има диплома за бакалавър от СУ "Климент Охридски", специалност психология. Печели конкурс за работа в рехабилитационен център за деца с увреждания в Перник. Предупреждава работодателя си за решението от ТЕЛК, което притежава. В него в графата какво не може да върши, пише само, че не бива да вдига тежко.
След около месец обаче, вероятно когато започва да оправя заплатите, счетоводителката на центъра забелязва, че в решението на ТЕЛК е отбелязано 100% трайна намалена работоспособност. "Ти можеш ли изобщо да работиш нещо?", питат я в центъра и мъките започват. Работодателят й настоява Аглика да мине през Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) за преосвидетелстване. Но какъв е смисълът? Там пак ще определят проценти нетрудоспособност.
Аглика се свързва с адвокат Хари Хараламбов. Той е със 100% увредено зрение, работи към Комисията по дискриминация. От нейно име юристът пише писма до социалното министерство, което отговаря за трудоспособността, и до здравното, което може да даде оценка за увреждането. Искат да знаят дали работодателят носи санкции, ако назначи лице със 100% трайна намалена работоспособност. Отговорът е "не". Въпреки това след тримесечния изпитателен срок договорът на Аглика не е подновен.
Като нея са

стотици умни младежи с увреждания,

квалифицирани, но останали без възможност за работа заради глупава терминология и липса на политическа воля тя да бъде изчистена, смята адвокат Хараламбов. Те са жертви на решението групите инвалидност от едно време - I, II, III, да се заменят с проценти намалена работоспособност. И тази думичка дава коз на работодателите да "се спасяват" от нежеланите инвалиди.
"Когато някой педантичен работодател или адвокат прочете 100% трайна намалена работоспособност, е нормално да се притесни да не би пък да го обвинят, че експлоатира труда на инвалид. Работодателят не знае как да разреши проблема и те праща отново на ТЕЛК да се преосвидетелстваш и да ти кажат ставаш ли за дадената работа. Но трима лекари не могат да кажат аз имам или нямам нужните качества да бъда адвокат, защото не са компетентни. Те на практика оценяват увреждането, но в документа пише, че оценяват работоспособността. Аз като адвокат може да имам 100% работоспособност", коментира заплетения казус Хараламбов. Освен това остава въпросът трябва ли при всяка смяна на работата да ходиш в ТЕЛК да ти пишат, че можеш да я работиш.
На Хари

липсата на зрение не му пречи

да бъде адвокат. "Може би щеше да е пречка преди 40 години, когато е трябвало адвокатите да се ровят по архиви и бумаги. Но сега има компютри, говорящи програми. И това е проблемът на нашето законодателство - не върви в крачка с развитието на обществото - казва той. - Хората в Европа са го измислили. Намалена работоспособност се определя спрямо дейност, която вече си работил. Например ти си пианист и ти ампутират пръстите. Вече не можеш да свириш на пиано, т.е. не можеш да работиш точно това. Аз цял живот съм бил незрящ, но съм завършил за адвокат. Спрямо какво оценяват мога ли, или не да работя това?!", пита Хараламбов.
Председателят на Комисията по труда и социалната политика в 40-ото Народно събрание Хасан Адемов, който е участвал в правенето на закона, единствен се нае да го коментира. Според него проблем няма. "Логично е в работоспособна възраст да се определя степен на работоспособност спрямо здравия човек - колко може да работи единият и колко другият. Освен това всеки може да поиска в ТЕЛК-а да му напишат какво точно може да работи. А и всички предложения бяха съгласувани с Агенция за хората с увреждания", казва той. "Дори не са ни канили на обсъжданията", категоричен беше пред "Сега" председателят на агенцията Минчо Коралски.
Прословутите забележки в ТЕЛК-овото решение всъщност са твърде общи - като например

човекът да не вдига тежко

или да не извършва дейност, напрягаща зрението, ако увреждането е в това. Никъде не е отбелязано, че човек може да работи конкретна професия. И пак стигаме до факта, че човек с увреждания в някои сфери може да е работоспособен точно толкова, колкото и здрав човек. Иначе в новия закон за здравето е определено, че при децата, за които се създават вече специални експертни лекарски комисии (ДЕЛК) и при хората в нетрудоспособна възраст, ще се оценява степен на увреждане, както трябва да бъде.
Според д-р Адемов всеки с увреждане може да поиска социална оценка от Агенцията за социално подпомагане и в нея да има становище какво може да работи. Но от АСП увериха "Сега", че тази социална оценка важи само за отпускане на интеграционни добавки, които са от 8 до 12 лв. на месец.
Другият проблем, който остава и в новия Закон за здравето, обнародван през юни в "Държавен вестник", е, че болни и хора с увреждания са сложени под един знаменател. "Хората с някакво заболяване могат да се лекуват. При нас нещата не могат да се променят. Имаме проблем и се опитваме с него да се адаптираме", обяснява адвокат Хари Хараламбов.
Организациите на хората с увреждания обаче могат да се похвалят и с някои победи. Например при оспорване или преразглеждане на решение на ТЕЛК,

пенсията ще се изплаща,

докато процедурата върви. Според бившия шеф на НОИ Йордан Христосков това развързва ръцете на недобросъвестните "инвалиди" да източват института, тъй като при загуба на обжалването те не връщат получените пари. При по-внимателно вглеждане обаче промяната има за цел да накара институциите да заработят, а не да се гаврят с тези хора както досега. Защото в промените е записано, че към чл. 112, който касае обжалванията, се създава ал. 9: "При обжалване, ако НЕЛК се произнесе след тримесечния срок с решение, с което се определя намалена работоспособност, вид и степен на увреждане, водещи до намаляване на първоначално определеното обезщетение, освидетелстваното лице не възстановява получената в повече сума." И досега срокът беше три месеца, но хора с увреждания се жалваха, че е трябвало да чакат много повече - по половин и цяла година.
"Опашките едва ли ще намалеят със създаването на ДЕЛК за отделно освидетелстване на децата. Проблемът е, че няма желаещи лекари да работят. А пък и голямото чакане е пред националната комисия, която пак остава една", предупреждава адвокат Хари Хараламбов. Впрочем за вечните недомислици и бюрократично нехайство към съдбата на хората с увреждания можем да дадем и още един пример. Вместо конкретно да кажат какъв е най-дългият период за разглеждане на жалба от НЕЛК, какви са аргументите, с които е решено на хората в трудоспособна възраст да се оценява процент работоспособност вместо на увреждане и как ще се скъси отчайващо дългата процедура на освидетелстване, от пресцентъра на здравното министерство ни пратиха да четем закона. Който, както знаем, почти никога не се спазва.

ПОГЛЕД
Как работодателите гледат на хората с увреждания става ясно от справка, направена за "Сега" от Агенцията по заетостта. От началото на годината постъпилите на работа лица с увреждания са 3142. От тях 1423 са на първичния пазар на труда, където няма данни колко са останали на работа и след пробния период. По програми и мерки за заетост са назначени 1719 лица с увреждания. След изтичане на субсидирания период данните сочат, че при същия работодател са останали... 29 работници от програмите за заетост и 144 по мерките за лица с увреждания.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010