Депутатите трябва да бъдат отзовавани

27 Юли, 2009 - 08:12 - Вестник "Сега" - електронно издание

Цецка Цачева стана първата жена в българската история, избрана за председател на парламента. По професия тя е адвокат. В 41-вото НС бе избрана като депутат на ГЕРБ от Плевен.

- Г-жо Цачева, в декларацията за приоритетите на НС вие записахте, че ще има конституционни и законови реформи в областта на правосъдието и вътрешния ред за ефективна борба срещу корупцията. Какви по-точно реформи имате предвид?
- Ние сме заявили в управленската програма на ГЕРБ намерения за промяна на законодателството, тъй като считаме, че то е в основата на стабилен вътрешен ред и сигурност. За да се постигне спокойствие за гражданите за личността и имуществото, им е необходимо издигане ролята на закона. В този смисъл имаме амбициозна законодателна програма, която включва и намерение за промяна на конституционни текстове. Те обаче не са в краткосрочните ни приоритети. Нормално е да има един период от време, в който да се ориентираме. Но изпълнителната власт трябва да бъде законодателно гарантирана.
- Бихте ли дали все пак един-два примера за това с промяната на кои текстове в конституцията ще се подобри борбата с корупцията?
- Макар и председател на НС аз не мога самостоятелно да изразявам свои виждания от името на парламента или от името на ПГ на ГЕРБ. Във всички случаи ние искаме промяна в някои текстове на НК и НПК. Тези два нормативни акта са основата и за критиките към съдебната система. Въпросът къде да бъде прокуратурата - към съдебната система, самостоятелен орган, към изпълнителната власт или да се избира от парламента - ще бъде предмет на нашето внимание. Ние обаче не искаме резки стресови ситуации в началото.
- От ГЕРБ вече се чуха идеи за промени в конституцията, като например да се въведе възможността за отзоваване на депутати.
- В текстовете на сега действащата конституция няма уредба на института за отзоваване на депутати. Нашата недобра практика от последните няколко парламента създава необходимост от подобен институт. Лично моето мнение е, че при предстоящо изменение на конституцията това трябва да бъде регламентирано. Всеки закон трябва да отговори на съществуващи обществени отношения и да им даде правна регламентация. Публична тайна е, че има народни представители, които, след като бъдат избрани, не изпълняват задълженията си, не присъстват в пленарна зала, не посещават комисиите и т.н. Те имат качеството на народен представител, но не упражняват правомощията си. Считам, че такова вътрешно противоречие трябва да намери законодателна регламентация.
- Как си представяте да се случва това отзоваване чисто юридически? Избирателите ли ще отзовават депутатите или ще има друг начин.
- Ще трябва да се опрем на познанията на водещи специалисти по конституционно право, които ще предложат своите варианти.
- В правилника беше забранено т.нар. политическо номадство. Не смятате ли обаче, че това влиза в противоречие със свободния мандат, който е регламентиран в конституцията?
- За мен няма противоречие. Свободата на мандата и обема на тази свобода се разглежда с оглед волята на избирателите, които са изпратили конкретен депутат в НС. Свободата на всеки един от нас не е нещо имагинерно и вътрешно присъщо. След като аз съм тук по волята на избирателите в качеството на кандидат на партия ГЕРБ, нямам своя лична свобода, която да ми позволява да се местя от група в група, или да излизам като независим. В рамките на ангажимента към моите избиратели се простира и моята свобода. Всяко едно право се простира дотам, докъдето не накърнява чуждо право. Ако се даде приоритет на свободния мандат, това би накърнило правото на моите избиратели.
- Според юристи от БСП обаче свободният мандат означава и свобода спрямо волята на избирателите и това депутатът да има право не винаги да се съобразява с нея.
- Юристите сме известни с това, че всеки отстоява своята позиция и своето мнение. Настоящата редакция на конституцията дава възможност за подобно тълкуване. Има и други текстове, които се оказва, че не са съвсем прецизно регламентирани. Възможно е при предстоящо разглеждане на текстовете и този въпрос да бъде подложен на обсъждане.
- В обществото витаят идеи за президентска република. Възможно ли е и това да бъде предмет на промени?
- На този етап този въпрос не стои на вниманието на ПГ на ГЕРБ.
- А как гледате на идеята този парламент да бъде последван от ВНС. За да се промени конституцията солидно, то ще бъде необходимо.
- Това ще го покаже времето. В момента нямаме такива намерения.
- Кога според вас все пак ще бъдат реализирани конституционните промени?
- В нашата програма тези промени са по-скоро към дългосрочните приоритети. Може би към края на мандата.
- Вие сте юрист. Бихте ли посочила все пак какви дефекти сте откривали досега в законодателството?
- Като юрист аз се занимавам с граждански търговски дела и административно право. Не съм практикувала наказателно право. Считам, че последните ни закони страдат от едно механично привнасяне на европейски норми, които не са съобразени с нашите обществени отношения. Оттук се получават едни по-дълги, по-тромави, по-бланкетни текстове, които позволяват различно тълкуване. А това не е добре за правосъдието като цяло. От друга страна обаче, лошият закон е по-добър от липсата на закон или от неспазването на закона. Например в закона за ветеринарномедицинската дейност има текстове, които са съобразени с европейското законодателство и начина, по който е затворена глава "Земеделие". Но в същото време поставят много въпроси пред прилагащите закона и опират до всеки един земеделски производител, особено животновъдите. Там има един текст, че на регистрация подлежи сградата, помещението, където се отглеждат животни. Много често обаче собственикът на стадото е лице различно от собственика на сградата. Често се ползват сгради, които са бивша собственост на старите ТКЗС и АПК, които са с неуреден статут, нямат нотариален акт и т.н. Така стопаните не могат да регистрират обекта и да получат субсидия за животните, които гледат. Има изобилие от подобен род неща. Нашата амбиция е за по-кратък период да ги изчистим.
- Избирателен кодекс ли имате предвид, когато говорите за ново изборно законодателство?
- Да, тук имаме категорична политическа воля. Това е в краткосрочните намерения на нашата управленска програма. Изборното законодателство трябва да бъде регламентирано в началото на всеки един мандат, а не както нашите опоненти го направиха в последния момент. Друг е въпросът, че тези промени, които те направиха, им изиграха лоша шега.
- Ако ще се приема изборен кодекс, това означава в него да се регламентират всички видове избори.
- Такива са намеренията ни, за да се избегне повторението на различни закони, на процедури и органи.
- В предизборните намерения на ГЕРБ беше залегнало въвеждането на преференциален вот за парламентарните избори, но с много нисък праг. Все още ли смятате да го въведете?
- Това, което се реализира на тези избори, беше псевдомажоритарен вот. Ние не подкрепяме подобна мажоритарност. Ние твърдим, че мажоритарният елемент за нашата действителност би могъл да бъде реализиран най-добре, когато в една листа ниският преференциален праг даде възможност избирателите да поставят по-напред човека, който събира по-широка подкрепа. Основните противници на това са от "Коалиция за България".
- Под нисък праг се разбира от 3 до 5%.
- Да.
- Споменавате в декларацията и промени в закона за политическите партии.
- Това са рамките и намеренията. В една декларация се съдържат обединяващите идеи, които ще служат като ръководни начала за работата на НС. Оттам насетне какви ще бъдат конкретните изменения не е работа на декларацията.
- Какво разбирате под краткосрочен план за изборния кодекс? До година-две ще бъде ли той факт?
- Да.
- Какви промени имате намерение на правите в закона за референдумите?
- Този закон е нов и по него няма проведено допитване. А и мерките в декларацията са приети от по-широко мнозинство, не само от ГЕРБ.
- Единственият проблем в новия закон за референдумите бе твърде високият праг за валидност, който беше въведен по предложение на ДПС. За да е валидно допитването в него, трябва да са участвали толкова граждани, колкото са гласувалите на последните парламентарни избори. Мислите ли, че този праг може да бъде занижен?
- Високият праг ограничава свободата, но не бива да се отива и в другата крайност. Ако приемем нисък праг, ще дадем право на едно малцинство да наложи непопулярно за мнозинството решение. Деликатна е материята и трябва да се намери оптималният вариант за регламентиране.
- Възможно ли е парламентът да оптимизира общинската администрация, както записахте в декларацията за приоритетите?
- Това може да стане по вторичен път чрез държавния бюджет. В него целево се определят средства за общинските бюджети и администрация. Като механизъм е възможно. НС може да влияе на общините и чрез други закони.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010