ДПС извади нож и от нож умря

23 Юли, 2009 - 07:12 - Вестник "Сега" - електронно издание

Няма спор, последните избори приземиха ДПС и неговия лидер. Движението събра рекордната за него подкрепа от 610 521 гласа. Начинът, по който това обаче бе постигнато - конюнктурни промени в избирателния закон в последния момент, огромен брой секции край Босфора, предизборна помощ от страна на Република Турция, автобуси из страната, нагли изявления, стигащи до самозабрава и пр. - предизвикаха небивала ответна реакция. Това толкова изнерви Ахмед Доган, че в изборната нощ той намекна за евангелския текст, че който вади нож, от нож умира. Истината обаче е, че той бе този, който извади ножа. И от него бе повален.
Никога не е било ДПС да е в такава изолация, каквато му се очертава за следващите 4 години, а кой знае, може и повече. В момента партията е извън любимата си роля в центъра и това може да се види дори в пленарната зала на НС, където депесарите са изтикани в левия ъгъл - точно до БСП. Само че дори социалистите вече не ги искат за коалиционен партньор. Парадоксално, но факт - най-голямата изборна победа на ДПС може да се окаже и началото на един

дълъг престой в глуха опозиция

Колкото и велики политици да са на "Стамболийски" 45 те никога няма да имат достатъчно гласове за самостоятелно мнозинство. Коалициите за тях са необходими като слънцето и въздуха за всяко живо същество. А от нигде взорът надежда не види как достлук, с която и да е партия, би могъл да се осъществи в обозримо бъдеще. Да не говорим, че след няколко години в опозиция и липса на ресурс за захранване на обръчите от фирми е твърде вероятно интересът към партията, а от там и изборните й резултати, чувствително да спаднат.
Не може да се отрече, че в ДПС май си дават сметка за реалността. За разлика от колегите им от БСП и "Синята коалиция", които всячески се мъчат да обяснят, че изборният им провал всъщност е успех. Активисти на движението започнаха да търсят нови мостове. Някои от тях дори заявиха, че е възможно ПГ да подкрепи правителството на ГЕРБ. Странно би било да подкрепиш човек, за който само до преди месец си говорил, че е просто една мутра, която ще прави нов Възродителен процес, но гъвкавостта винаги е била

едно от отличителните качества на ДПС

В парламента депутатите от партията с повод и без повод изтъкват, че уважават волята на избирателите и признават на хората на Бойко Борисов правото да управляват. Е, от време на време не пропускат да се заядат с аджамийските изпълнения на новобранците от ГЕРБ, издавайки яда си. Междувременно депесарите нахокаха бившите си коалиционни партньори от БСП, че ги използват само за да стигнат до властта и после да оправдаят слабите си резултати на вота.
Дали пък ДПС бавно и полека не се опитва да си възвърне имиджа на проевропейска, проатлантическа и антикомунистическа партия? В подобни действия има логика. Не е нужно да си пророк, за да се досетиш, че БСП вероятно ще бъде много дълго в опозиция. Предвид 8-годишното съществуване на т.нар. социаллиберален вектор обаче

десният завой ще е много труден

Преди ДПС имаше имиджа на единствената партия, чиито електорат и част от актива й са действително пострадали от комунистическата власт. След съвместното управление с бившите възродители обаче този имидж е доста изхабен. Преди за ДПС се знаеше, че винаги подкрепя всички решения, свързани с европейската ни интеграция. Сега обаче партията е съществена част от фактическия провал на тази интеграция. Преди всички вярваха на ДПС, когато изтъкваше ролята си за това, че у нас не се случи това, което стана в някои съседни балкански държави. След като 20 години обаче партията не намери друг начин да прави предизборни кампании, освен да плаши избирателите си с нов Възродителен процес, ако не гласуват за нея, и тази вяра също е сериозно разклатена.
На Доган май не му остава нищо друго, освен да се надява, че до следващите избори неговото 8-годишно присъствие във властта ще бъде позабравено. И кампанията срещу ДПС, която между впрочем бе по-скоро спонтанна и обществена, а не толкова инспирирана от някоя партия, няма да е токова силна. Безспорно е, че етнически действия и противодействия в политиката са доста опасни. Хубаво би било обаче, ако Доган и хората му си дадат сметка, че те не са само обект, а и субект в етническото противопоставяне. Ако това се случи, пътят към излизането от изолацията може да се окаже доста по-кратък.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010