Отпадащите ученици - високата цена на реформата

20 Юли, 2009 - 08:12 - Вестник "Сега" - електронно издание

След дълги години на повече или по-малко уместни експерименти днес, посред кризата, системата на средното образование повече отвсякога има нужда от стабилност и предсказуемост. За общините и училищата ще е добре да знаят на какво могат да разчитат за финансиране на училищното образование до края на годината и през следващите две години, доколкото това е възможно при сегашната степен на непредсказуемост.
По данни от системата Админ през учебната 2007/2008 г. учениците, записани в общообразователни училища, са били 638 370, а през 2008/2009 г. те са вече 612 822 - с 25 548 по-малко. Сравнението на тези числа с броя на децата по възрастови групи показва, че тази разлика не се дължи само на демографски промени, а и на отпадането от училище. Тези сравнения се отразяват в т.нар. нетни коефициенти на записване, които показват какъв дял от децата в определена възрастова група са в училище - в подходящата за възрастта им образователна степен или в която и да било друга, както понякога се случва. Нетните коефициенти на записване са груб, но полезен инструмент. Те ни показват картината на участието в образователната система на макрониво, понякога съдържат доста грешки, появяват се със закъснение от поне една година, понякога претърпяват последващи корекции. Въпреки това те са сред най-базисните индикатори за оценка на състоянието на една образователна система.
Нетните коефициенти на записване от последните 2-3 години започват да подават тревожни сигнали. Постепенно започва да се оформя картината на една

нарастваща поляризация

в образованието - никакъв ефект върху повишаването на участието в предучилищното образование, рязък негативен ефект в началната степен, изразен, макар и засега по-малък негативен ефект върху прогимназиалната степен.
По данни на НСИ нетният коефициент на записване в началното образование за учебната 2008/2009 г. е 94.6%. Това означава, че през 2008 г. около 15 000 деца, които трябва да учат в I-IV клас, не са там. По-подробните данни за разпределението на децата по класове показват, че около 4000 от тях са вече в V и VI клас, а няколко десетки учат в подготвителен клас. Останалите 11 000 изобщо ги няма сред записаните в училище - като цяло те са отпаднали или са необхванати. Може би част от тях не са прекъснали образованието си, а са имали късмета да се запишат в някое добро училище по света, но техният брой едва ли ще промени значимо картината. Към тях можем да прибавим приблизително същата цифра за възрастовата група на 7-10-годишните, които илюстрират участието в прогимназиалното образование.
Тук може да разгледаме три сценария в зависимост от това как интерпретираме отпадането от училище през последните години. За мен едно е сигурно - този процес не е "естествен", в смисъла в който е естествен демографският спад, а е индуциран от провежданата през последните години политика в образованието и най-вече - от безкомпромисния начин, по който се провеждаха реформите без грижа за съдбата на учениците. Едната версия е, че това е временен процес, който ще затихне и до няколко години ще се върнем към пълен обхват на учениците поне в началното образование. Това е нещо като еднократна цена, която трябва да платим за реформата. В този най-"оптимистичен" случай, ако да кажем по чудо още през следващата учебна година коефициентът на записване при 7-10-годишните се върне в околността на 100-те процента, ще се случи горе-долу следното. След години тези вече младежи ще се появяват през различни периоди последователно в статистиката на ранно напусналите училище 18-24-годишни (на Евростат), на безработните,

обезкуражените или работещите бедни,

или на мигрантите с най-нисък социален статус, търсещи препитание с нискоквалифициран труд в някоя по-развита страна. Непропорционално голяма част от тях ще захранят отчетите за престъпността в полицията, прокуратурата и съда, а определен брой жертви на различни престъпления от около 2015 г. до няколко десетки години нататък няма да знаят, че корените на сполетялата ги беда могат да бъдат проследени до далечните 2007-2009 г.
Другата по-неприятна версия е, че в системата на училищното образование са възникнали трайни структурни проблеми, които ще продължат да влияят върху присъствието в училище на определени групи деца за по-дълъг период напред. И накрая, най-песимистичният сценарий, който не искам дори да обсъждам, е че тенденцията за спад в коефициентите на записване ще продължи и че още не сме видели финалната цена, която обществото ни трябва да заплати (сегашната цена ми изглежда вече достатъчно висока).
Нека припомня накратко философията на провеждането на реформата. Повсеместното въвеждане на единния стандарт за финансиране започна при много ниски стойности, с идеята общините да се принудят да закрият определен брой училища, което се случи в рядка дори в международен план интензивност. Полски образователни експерти с чувство за хумор коментираха, че подобна операция не би била възможна в Полша без подкрепата на въоръжените сили. След това непосилният стандарт се коригираше дори по средата на учебната година. Но този план имаше един съществен недостатък. В него нямаше буфери за предпазване на учениците от рисковете на реформата. Всъщност не е много ясно какви буфери биха могли да проработят при едновременното закриване на повече от половината училища в една община в рамките на 1 година и без особено предизвестие.
На този фон ми се струва, че има нужда от спешна програма за ограничаване на отпадането от училище. Тя вече не може да бъде чисто училищна, защото за една група деца връзката с училище е трайно прекъсната. Програмата неизбежно трябва да има компонент

"от врата на врата"

и трябва да включва: 1) събиране на точни данни чрез теренно проучване за ситуацията колкото се може по-бързо след началото на учебната 2009/2010. Ако резултатите са такива, каквито се опасявам, че ще бъдат, трябва да се предприемат следващите стъпки: 2) създаване на механизъм на местно ниво за идентифициране на отпадналите; 3) създаване на институционална база за предотвратяване на отпадането от училище на местно ниво и за връщане на отпадналите в училище - самите училища със своите училищни психолози и педагогически съветници, както и отделите за закрила на детето, са естествен участник в подобно местно сътрудничество, но то се нуждае от много добра координация, с която могат да се занимават и специално създадени структури (центрове) на общинско ниво, базирани например в някое училище; 4) мобилизиране на неправителствените организации чрез включване на съответните компоненти в конкурсите по ОП "Развитие на човешките ресурси".
Отпадането от училище е най-безапелационният индикатор в сферата на образованието, който почти не може да се слага на везните на компромиса, защото тежестта му е огромна. В това отношение е сравним донякъде по степента на необратимост със смъртта в медицината - ако хората, които са боледували, са вече мъртви, доставката на най-добрите лекарства, закупуването на най-модерното медицинско оборудване, наемането на най-добрите лекари и още-повече - създаването на програма за превенция, вече нямат никакво значение, поне за тези болни. По същия начин за отпадналите от училище новото оборудване, добре обучените и мотивирани учители, надеждната система за оценяване, безплатните учебници и транспорт, столовото хранене, възможностите за изучаване на чужди езици и за продължаване на образованието в по-горна степен, признаването на дипломите в други страни вече нямат значение. Но това не е всичко. Големият "парадокс" на училищното образование е, че когато най-проблемните ученици - изоставащи, с нисък успех, от малцинствата, с обучителни затруднения, със социални проблеми, с девиантно поведение и т.н., не са вече в училище, училището не става по-добро, а по-лошо. Връщането на отпадналите в училище е изключително скъпоструваща операция. Оставянето на деца в училищна възраст извън училище струва още повече, но е разход, който обществото така или иначе плаща по един или друг начин.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010