Цифровизацията на ефира може да върне България в миналия век

14 Юли, 2009 - 08:12 - Вестник "Сега" - електронно издание

Държавата може и да успее да превърне България в Силиконовата долина на Балканите до няколко години. Но по същото време мнозина българи може да се върнат десетилетия назад и да останат без никакъв телевизионен сигнал в домовете си. Ако цифровизацията наистина настъпи след 5 години, тя просто няма да е достъпна за тях.
Твърдението никак не е пресилено. В САЩ, където процесът на цифровизация приключи на 12 юни т.г., 2.5 млн. семейства са останали без никакъв достъп до тв сигнал, защото просто не са имали пари да си купят нито цифров приемник, нито устройство за преобразуване на сигнала. Но там това представлява само 1% от населението - ако и в България толкова много семейства нямат достъп до цифров телевизионен сигнал, това ще е значителен процент от населението.
При минимална цена от около 40 евро за цифрово устройство държавата трябва да инвестира 200 млн. лв. само за социално слабите граждани, които нямат средства. Но наскоро стана известно, че за тях се предвиждат едва около 15 млн. лв. и от социална гледна точка цифровизацията е под голям въпрос.
Въпреки че крайният срок, поставен от ЕС - 2015 г., неумолимо наближава, цифровизацията у нас все още е тема за дебат само в тясно специализираните медийни среди. При положение че процесът засяга на практика всеки българин, редно беше например Държавната агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС) да подготви някаква кампания. Да издаде брошури с обяснения, да подготви населението. Но за съжаление нищо такова не се е случило и поне засега не се подготвя.
Другият проблем е как държавата ще осигури средства за обществените медии. По различни данни цифровизирането на сигнала само на БНТ ще струва около 200 млн. евро. От телевизията неведнъж са се оплаквали, че не разполагат с тези средства. В едно от последните си заседания кабинетът "Станишев" отпусна за тази цел само 150 млн. лв. А е очевидно, че дори 200 млн. евро няма да стигнат, тъй като по условие на една цифрова платформа (мултиплекс) като тази, предназначена за обществените медии, могат да се качат цели 7 програми. Държавните БНТ и БНР просто нямат толкова. Във Франция, Италия и дори в Русия държавните телевизии са с по няколко програми - имат информационни, културни, образователни и развлекателни канали. Цифровизацията просто дава шанс и на българската обществена телевизия да се развие, но всичко е въпрос на средства. Излиза, че в българския си вариант тя изобщо няма да допринесе за разширяване на обществените медии.
Наскоро проведените процедури, придвижващи цифровизацията в Германия, Испания и САЩ, погълнаха огромни суми за осигуряване на приемници за социално слаби и за инвестиции в мултиплексите и все още не е ясно дали тези пари ще се оправдаят. По експертни оценки цифровизацията в България дори по най-скромните разчети може да струва 700-800 млн. лв., а нищо чудно и да надхвърли 1 милиард. Както казва медийният експерт Георги Лозанов: "Цифровизацията е като птичия грип - много пари се изливат, е все още не сме сигурни дали съществува такова нещо".
Проблемът е, че докато всички нормативни документи се подготвят и тръгне процесът, интернет също напредна достатъчно, за да позволи съвсем свободно разпространение на цифров тв сигнал. При това глобалната мрежа позволява далеч по-голямо разнообразие и по-голяма техническа свобода от ефирното разпространение. Неслучайно напоследък много телевизионни канали на Запад стартират първо като интернет медия и едва след това получават лиценз и за ефирно разпространение. А дори в българското интернет пространство не липсват новинарски сайтове, които предлагат и видеопродукция.
Много експерти у нас вече твърдят, че по начина, по който тръгна процесът у нас, спазването на дадения от ЕС срок е под съмнение. Независимо че и двата конкурса за избор на оператор на мултиплекси минаха и има победител. Миналия месец стана ясно, че словашката "Тауърком" печели надпреварата за първата цифрова платформа, но австрийската ORS реши да обжалва процедурата. "Обжалваме, защото на нас ни е отказан лиценз с мотива, че сме мрежов оператор. Но спечелилата фирма е също такъв - следователно заедно с нас трябва да бъдат отстранени и те", обясни пред "Сега" юристът Ивайло Георгиев. От мотива на Комисията за регулиране на съобщенията излиза, че собственикът на мултиплекса не бива да притежава телевизии, но и двете компании притежават - едната в Словакия и Чехия, а другата в Австрия.
Допълнително процесът се усложнява и от политиката на отиващото си правителство да вкара в заминаващия влак в последния момент свои хора. Например ТВ7 на близката до ДПС Ирена Кръстева получи наскоро лиценз за национално излъчване, което й дава право да се качи на цифрова платформа. Бясното пренаписване на закони в последните месеци и седмици на тройната коалиция успя да вкара в играта и ТВ2 на Красимир Гергов, която бе препродадена и вече се казва pro.bg, както и Би БиТи на Ирена Кръстева - тези телевизии ще получат лицензи за качване на мултиплекси благодарение на условието, че имат 50% покритие. Освен това КРС раздаде аналоговите честоти без конкурс, което няма друга цел, освен да гарантира на някои играчи да си осигурят национално покритие.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010