"Малката лунна стъпка" на Нийл Армстронг навършва 40 години

13 Юли, 2009 - 08:12 - Вестник "Сега" - електронно издание

Лунната програма на САЩ "Аполо" заема особено място в историята на най-забележителните технически постижения. Решението за нейната реализация било взето от висшето ръководство на страната и мотивите за него били изцяло политически.
В началото на 1961 г. от НАСА предлагат на президента Джон Кенеди да приеме програмата за полет на човека на Луната като основен приоритет на космическата политика. Но планираните разходи възлизали на огромна сума (в началото на 70-те години за програмата били похарчени 24 млрд. долара, които днес се равняват на 120 млрд. долара). При тази ситуация Вашингтон се нуждаел от моралната подкрепа на обществото.
На 25 май 1961 г. в обръщение към Конгреса и американския народ президентът Кенеди обявява за цел на нацията осъществяването на управлявана експедиция до Луната в рамките на текущото десетилетие. Той поема изцяло отговорността за това решение. Конгресът отделя необходимите средства. Тъй като обществеността има право на информация, необоснованото засекретяване на програмата било изключено. Нейните генерални технически решения, етапи и основни резултати са публични.
На 16 юли 1969 г. в 13:32 ч. по Гринуич от космическата площадка на Кейп Канаверал, щата Флорида, излита "Сатурн 5", който извежда в орбита космическия кораб "Аполо 11". В екипажа са Нийл Армстронг - командир, Майкъл Колинс - пилот на командния блок, и Едвин Олдрин - пилот на лунната кабина. Всички астронавти били професионални летци - Армстронг и Олдрин участвали в Корейската война.
Полетът към Луната преминал без съществени проблеми. От три от предвидените корекции на траекторията била необходима само една. На четвъртия лунен ден зад илюминаторите се появила огромна полуосветена сфера, заемаща по-голямата част от небето.
В предвиденото време с помощта на двигателя на командния блок "Аполо 11" бил приведен от междупланетната траектория в окололунна орбита на височина 120 хиляди метра. Полетът по тази орбита бил извършен за 20 часа. След това командният център в Хюстън дал разрешение за разделяне. Оставащият в модула на екипажа Майкъл Колинс натиснал копчето с надпис "разделяне"; командният блок и лунният космически апарат се разделили. От психологическа гледна точка този момент е много важен. Двамата астронавти останали в лунохода, който не бил приспособен за връщане на Земята. Сега всяка извънредна ситуация, изключваща възможност за скачване на лунохода с командния блок, неминуемо би имала катастрофални последици.
Армстронг активира програмата на бордовия компютър и се включват спирачките.

До прилуняването остават малко повече от 12 минути.

На височина хиляда метра се разбира, че избраните ориентири са останали назад, а малко по-късно става ясно, че компютърът насочва лунохода към кратер с диаметър около 200 метра, пълен с камъни с размер до 3 метра. Екипажът преминава на полуавтоматичен режим на кацане: бордовият компютър управлява само вертикалната скорост, а Армстронг контролира ръчно хоризонталните движения и положението на лунохода в пространството. Изборът на място за кацане зависел от професионализма на командира.
Посредством ръчни маневри Армстронг осъществява успешно прелета на апарата през опасната зона с кратера и камъните. На финалния стадий от кацането газова струя от двигателя вдига облак прах на височина 20 метра, който попречил на визуалното наблюдение. При изключването на двигателя прахът паднал веднага на повърхността: поради липсата на атмосфера на Луната микроскопичните прашинки и тежките предмети падат с една и съща скорост.
В момента на прилуняването пулсът на Армстронг бил 156 удара в минута. Три минути след кацането астронавтите били в постоянна готовност за аварийно излитане, ако повърхността поддаде и опорите започнат да потъват, или ако наклонът на мястото се окаже повече от 30 градуса. Но луноходът стоял устойчиво. Армстронг съобщава за кацането в командния център.

Часът е 20:17 ч. по Гринуич на 20 юли 1969 г.

Шест часа по-късно астронавтите обличат скафандрите и разхерметизират модула за излитане. Армстронг отворя люка, слиза на повърхността на Луната и прави първата стъпка. Той произнася в ефира прочутата си фраза: "Това е малка стъпка за човека, но огромен скок за човечеството!"
Екипажът носи на Луната плакети в памет на загиналите американски астронавти Грисъм, Уайт и Чафи и на съветските космонавти Гагарин и Комаров, а също и капсула с послания от държавните глави на 74 страни върху микрофилм.
След половин час на повърхността слиза Олдрин. Той опитва различни методи на движение. Продължителността на пребиваването на двамата на повърхността на Луната е два часа. За това време астронавтите са се отдалечавали от кабината на не повече от 30 метра.
Програмата на полета предвижда 22 часа пребиваване на Луната. От тях 7 са отделени за сън, което е наблюдавано от лекари на Земята. В модула за излитане няма кресла - по време на полета астронавтите се застопоряват с помощта на поддържаща система, а по време на почивката на Луната в кабината разпъвали хамак.
След съня започнали да се подготвят за обратния полет.

Излитането от Луната е отделен проблем

Модулът, от който трябвало астронавтите да излетят, можело и да не е особено устойчив - всичко зависело от релефа на местността. Затова американските инженери решили сложна техническа задача - създали двигател, който набира скорост за една трета от секундата.
След излитането от Луната най-близка цел става модулът с Колинс на борда. Излизането от орбитата, приближаването и съединяването с командния блок преминали по план. Към този момент в контейнера на модула за излитане имало само 18 кг гориво, което е недостатъчно за втори опит за съединяване, ако първият се окаже неуспешен.
Когато "Аполо 11" се доближава до Земята, в определения за кацане район имало буря и мястото за приводняване е променено. Модулът с екипажа от астронавти се приводнява в Тихия океан. Качват ги на патрулиращия в района самолетоносач "Хорнет" и ги настаняват в карантинен фургон, в който прекарват 17 дни. Не са открити лунни микроорганизми и на 13 август се провежда тържествена вечеря на завърналите се астронавти.
Изстрелването на човек към повърхността на Луната е наблюдавано от над половин милиард телевизионни зрители по цялата Земя. Този рекорд е счупен само четири години по-късно от хавайския концерт на Елвис Пресли през 1973 г., който е гледан от милиард души. Освен това по време на лунната експедиция се е състоял най-скъпият телефонен разговор в историята на човечеството - президентът Никсън лично разговарял с астронавтите от Овалния кабинет. Експедицията до Луната буквално побърква света.
И почти веднага след това се появява теорията, че полетът на Луната не е нищо повече от фалшификация. (по материали от чужди медии)

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010