Изкушението бизнесът да се скрие в сивата икономика расте

10 Юли, 2009 - 08:12 - Вестник "Сега" - електронно издание

България е първенец в много антикласации на Европейския съюз. Фактът, че й се присъжда челно място и сред най-сивите страни членки, едва ли изненадва някого. Макар в последните години да се отчита постоянен спад на дела на скритата икономика у нас, тя все още държи високи нива. Заради финансовата и икономическата криза експерти очакват още по-значително посивяване на икономиката ни.
Делът на скритата икономическа дейност е трудно уловим и реално никой в държавата не знае колко точно е той. Оценките у нас от 1990 г. насам варират между 16 и 38% от БВП. Различни изследвания сочат, че за 2007-2008 г. размерът е между 20 и 35% от БВП, а някои сектори като строителството и недвижимите имоти дори отчитат пред държавата по-малко от 50% от реалните си приходи. Според зам.-председателят на Българската стопанска камара Камен Колев сивата икономика у нас е около 33%, което я нарежда сред най-високите в ЕС. Все пак има понижение на всички измервани проявления - укриване на труд, приходи и данъци. Това е резултат от разрастване на кредитирането и по-добрите резултати от дейността на контролните звена - Национална агенция по приходите и Главна инспекция по труда. В противовес обаче се увеличава нивото на възприятие на бизнеса за реалното съществуване на скрита дейност. Това е субективен показател, който от 2006 г. насам постоянно нараства, обясняват от Центъра за изследване на демокрацията.
Въпреки че като цяло има подобрение, трикове като изплащането на заплати "под масата", много по-високи от официално заявените в трудовите договори, и източването на ДДС - традиционно остават твърде разпространени. Резултатите показват още, че въвеждането на плосък данък за физическите лица не е довело до очакваното съществено намаляване на дела на скритата икономика, казват от ЦИД.

Приспособяване на българския работодател

При предишни икономически сривове нерегистрираната дейност винаги се е увеличавала като дял спрямо официалната икономика. Експерти очакват, че триковете като укриване на ДДС, осигуряване върху минимален доход и получаване на по-голямата част от заплатата "под масата" ще се разразят с пълна сила по време на кризата. Българският работодател обаче е новатор и на това поле. Той непрекъснато измисля нови хитрини, за да плаща по-ниски осигуровки. "След вдигането на минималните осигурителни прагове с 26% от 1 януари т.г. фирмите започнаха да сменят длъжностните характеристики на работниците, така че да дължат по-ниски вноски", заяви наскоро председателят на БСК Божидар Данев. Така арматуристи по неволя стават "общи работници", а началник-цехове биват преквалифицирани в "отговорници по производството".
"Все повече са опитите за източване на ДДС и неизплащането на акцизи на алкохолните напитки, които данъчната администрация отчита напоследък", коментира икономическият експерт Руслан Стефанов от ЦИД. Според него съчетанието на кризата и изборния период създават още по-благоприятна среда за усилване на тази тенденция.
Не е тайна, че сектори като строителството, хотелиерството, туризма, шивашката промишленост традиционно са в сивата икономика. В същото време те са най-засегнатите от кризата, без да може да се оцени точно ефектът й върху тях. Първо, не се знае колко са реално заетите там и колко от тях са освободени, след като доста строителни обекти бяха замразени, а прогнози чертаят срив в туристическия сезон. Свиването на най-рисковите сектори обаче би довело до свиване и на общия обем на сивата икономика. Логиката е, че се свива производството, а оттам и размерът й. Проблемът е, че този ефект не може да се оцени.
Изкушението за посивяване пред бизнеса е още по-голямо в условия на криза, защото така фирмите си осигуряват сериозен аванс пред коректните си конкуренти. Спестявайки разходите от ДДС или от осигуровки и допълнителните възможности за укриване на облагаемото, те са поне 20-30% по-ефективни, защото в тях остават реални средства и повече ликвидност. "Важно измерение на сивата икономика е, че тя минира нормалните пазарни отношения. В крайна сметка кризата ще постави на изпитание коректните, които си плащат данъците. Вероятността те да фалират ще бъде много по-голяма отколкото за тези, които крият оборотите или плащат социални осигуровки на минималните прагове", предупреждава Колев.

Мерки

Ясно е, че кризата работи за увеличаване на сивата икономика. Затова са необходими мерки за предпазване от разширяване на сивия сектор. Естествено най-логично е да се изисква по-строг контрол. "Проверките, които правят контролните звена на пазара на труда, не са ефективни. Вярно, че проблемът е сложен, защото двете страни - и работодатели и работници, са заинтересовани да крият заплати и данъци, но са необходими по-драстични мерки от страна на проверяващите", твърди Камен Колев. Всъщност мерките за борба със сивия сектор са залегнали в плана на НАП: ограничаване разплащанията в брой, достъп до кредитни досиета и утвърждаване на средни или минимални заплати по сектори. Достъпът до данни позволява на проверяващите да имат реална представа за финансовото състояние на фирмата. "Не може да декларираш, че фирмата ти е на загуба или на нулева печалба, а в същото време да погасяваш кредити с високи месечни главници или да се осигуряваш на минималната работна заплата, а пък да изплащаш по 600-800 лв. кредит месечно", казва експертът на БСК.
Другият подход, който НАП твърди, че прилага, е установяване на заплати по сектори на базата на аналогия. Това означава, че например в два съседни 5-звездни хотела не би следвало да има фрапантни разлики в заплатите - в единия да са 1000 лв., а в другия - 250 лв. "Този подход обаче няма как да се приложи масово, защото едва ли могат да се намерят два еднакви хотела с еднакво качество на услугите и запълняемост, а от там и с еднакви заплати на работещите. Винаги е спорно, че някой е дал 1000 лв. средна заплата - дали пък не се е изхвърлил в стремежа си да привлече по-качествени работници и това няма да доведе до неефективност", пита Колев.
Друга индикация за увеличение на сивата икономика според работодателските организации са намалелите със 140 хил. осигуряващи се. Това намаление не е резултат само от безработицата, една част от хората са преминали в сивия сектор, коментират експертите. "В разговорите ни с фирми става ясно, че в много голяма част от тях работните часове са намалели наполовина, тоест много по-малка част от времето се работи. Делът на безработните е поне 11-12% в момента", казва Руслан Стефанов от ЦИД. Ако досега работодателят задържаше работната ръка с ремонти, платен или неплатен отпуск, по различни социални програми, то тези мерки се изчерпват и тъй като кризата се задълбочава, през есента се очакват значителни съкращения, коментират експертите.
Експертите се обединяват около тезата, че точно в кризисния период не е разумно да се намалява социално-осигурителната тежест. "Ние още преди 4 г. настоявахме за тази мярка, но сега в условията на криза и дефицит сме замразили предложението си, защото не е целесъобразно и поражда много рискове за самата социално-осигурителна система", коментират от БСК. Според експертите нивата трябва да се запазят, рисковете са прекалено големи, за да се тълкува намаляването на осигурителната тежест като антикризисна мярка.
Против намаляване и ставката на ДДС се обявяват от БСК. "Смятаме, че ДДС е това, което пълни бюджета и трябва да го запазим, както и равнището на плоския данък", казва Колев. За сметка на това в БСК виждат възможност за увеличение на минималните осигурителни прагове. "Въпреки че бяха повишени с 26%, те са все още са доста ниски и се различават в пъти от приетите пазарни нива на възнаграждения. Вярно, че това е силово решаване на проблема, но при нас явно работи", твърди Колев. В споровете около осигурителните прагове пък се чуха идеи дори те да бъдат махнати. Това обаче би довело до масово осигуряване на минимална заплата. Ако те се повишат пък това може да провокира работодателите да включват по-високо квалифицираните си работници в по-ниски категории с цел да пестят данъци. Разбира се, в повечето случаи работникът няма да възрази.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010