Етническа карта

9 Юли, 2009 - 08:12 - Вестник "Сега" - електронно издание

"Такива са тарифите, братче, всичко поскъпна"! Като пълни балъци, със стъпването си на българска земя се бяхме метнали на такси "СК", чието лого беше направено да наподобява в тъмното това на "ОК Супертранс", с които летището има договор. Не ни се наложи да плащаме 5.90 лева на километър, както цъкаше метърът, само защото шофьорът изненадващо бързо се съгласи на предложената насрещна тарифа от 5 евро до центъра. Както после разбрах, измамниците ги глобявали при подадено оплакване, та затова все пак внимавали. Ала опитът за пладнешки грабеж в този късен час ми остави неприятно първо впечатление след година отсъствие от родна земя.
Ден по-късно, в доскоро любимото ни заведение Mr. Pizza на ул. "Неофит Рилски" ни пробутаха претоплени в микровълнова печка картофи на фурна вместо прясно направена порция. Протестирахме и получихме полуизвинение и полукомпенсация от управителя, предадени чрез една много стеснителна сервитьорка.
Така, още в самото начало, записах в главата си

два на нула в полза на стереотипа,

че България е място, където ще те ударят в кантара, когато и както могат.
Не бих ви занимавал с подобни бегли впечатления, ако те не се бяха насложили върху не особено оригиналното ми подозрение, че твърде много хитреци се опитват да се надцакат един друг в родината ми. Предполагам, че всички се чувствате неудобно сега покрай разкритията за алъш-вериша с демократичното право на глас, изборния туризъм, и вероятно хич не одобрявате употребата на секирната символика в агитпропа на определени партии (е, последното е внос от САЩ, ако бъдем откровени).
Много се изписа и изговори на тези теми и се радвам на стръвта, с която българската журналистика се е впила в тях. Това не са бели кахъри като разбитите улични плочки или малоумния дизайн на отворените към тротоара стъклени врати на магазините, които дебнат непредпазливите пешеходци в София.
Покрай заканите за справяне с изборните нередности обаче, ме стреснаха призивите "да се пази етническият мир", при положение че в България никога не е имало етническа война. Не прогнозирам драматично развитие в тази посока у нас - засега нямам основания за това. Просто не ми харесва, че темата изобщо се повдига - нещо като Чеховата сентенция за пушката, дето виси на стената в първото действие на пиесата, за да пукне в последното. Когато чуя словосъчетанието "етническа карта", се хващам за кобура, ако ми позволите още една волност с популярни цитати. Или по-скоро, оглеждам се да видя какво правят онези, които имат кобури, в прекия и преносния смисъл.
Преди 20 години, в края на май - началото на юни 1989 г. бях командирован като войник в Разград и Русе. Не да обикалям улиците "за респектиране на местното население", защото не бях във Вътрешни войски, а да съпровождам една много секретна (тогава) радиостанция към заслужения й ремонт. Понеже трябваше да я отбранявам с цената на живота си от потенциални диверсанти, имах четири пълнителя с бойни патрони в сумка на кръста си.
Въоръжен и добре притегнат, ходих из двата града точно в дните, когато турското население тъпчеше огромни вързопи в купетата на влаковете за Истанбул. Хората, заминаващи от гара Русе, до един плачеха. Гледах и ми беше много тягостно, защото никой от тях не изглеждаше да напуска България по собствено желание, както ни обясняваха полковите комисари (не че съм им вярвал някога, но да видиш с очите си е друго). От "политруците" чух за пръв път словосъчетанието "етническа карта", употребено по адрес на Турция, която подкокоросвала нашите (наскоро преименувани) мюсюлмани да напускат държавата.

Истината за "възродителния процес", знаете, не е еднозначна,

макар че самото насилствено прекръстване е безспорно престъпление. Също помня, че тогава бързо се намериха хитреци, които изкупиха на безценица къщите на заминаващите и дори се хвалеха с това.
Ужасно съм алергичен към опростения свят, който ни предлага национализмът. Затова ще ми простите скептицизмът, че наглостта на Доган или манипулируемостта на ромите са най-големите проблеми на 19-годишната новобългарска демокрация, както чух от доста хора тук. Или дори, че гласуването по езиков и етнически признак е чак такова зло. В крайна сметка, избирателите гласуват според интереса си - доколкото го осъзнават (хелоу, медии, хелоу, образователна система!) Изборният туризъм може би е неспасяемо следствие от демокрацията, беднотията и правото на свободно придвижване. Затова пък откровено купеният или принуден вот е абсолютна срамота. Има сериозна разлика между убеждаване и изнудване и законите са, за да гарантират правото на първото и недопустимостта на второто.
Иначе Би Би Си правилно отбелязаха, че българите гласуват не за, а срещу правителствата си. Чудо невиждано. Нека гласуват наказателно, протестно или превантивно, но да гласуват всеки път.
Далеч по-изпечени демокрации могат да се окажат изведнъж смешно непродуктивни.

Нищо добро не мога да кажа в момента за Калифорния,

например, където законодателите и избирателите са се напушили с трева до такава степен, че напълно нехаят за действителността. Поради редица структурни идиотщини в законите, лични и партийни вражди, както и политическо късогледство, щатът не можа да приеме бюджет на 1 юли, с което съществуващият дефицит автоматично скочи с още няколко милиарда до 27 милиарда долара. Малкият процент гласуващи на щатските законодателни избори и референдуми се водят предимно от тесните си интереси, които се свеждат до това да не се вдигат данъците, и толкоз. Общото благо някак си не е на преден план.
В резултат сега почти всички бюджетни заплати ще бъдат намалени, здравните осигуровки за деца от бедни семейства, социалните помощи и други такива ще бъдат отрязани и безброй други разходи - къде полезни, къде не - ще бъдат свити. И пак има такива, които ще ви надуят главата, че сега е най-важно да се изгонят нелегалните имигранти, а не че нещо в управлението на щата е сбъркано. Ето ви друга етническа карта.
Искрено се надявам, че дясноцентристката коалиция на власт в България в популистки плам няма да отреже двойното гражданство, защото тогава синът ми ще си остане документално само американец. А ми се иска да го държа между два свята, за да може свободно да попива най-доброто от тях, без да се чувства обременен от лошото.
И да гласува срещу две правителства.
__________________________________________________________________
Авторът приема читателски мнения на ckaradjo@csulb.edu

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010