Един от любимите ми идиотски лозунги от времето на най-прогресивния строй, които бяха изписани с натрапчиво огромни букви по пътищата на България като предвестници на бъдещите рекламни политически билбордове, гласеше:
„ НЯМА МИР БЕЗ СССР”.
Лозунгът оцеля по-дълго от самия прогресивен строй и от самия СССР. Стоеше си години след кончината на СССР над магистралата край Сливен да ни напомня за неочаквано мирната смърт на една войнолюбива държавна идеология, която въоръжаваше в безумни количества десетки народи и доведе дотам, че после американците да плащат за скъпата и трудоемка операция по рязане и рециклиране на натрупаните планини от ненужни никому оръжия след края на студената война- планини, в които беше заровено като на сметище похарченото за глупости национално богатство.
За разлика от СССР и спонсорирания от него световен комунизъм управляващите другари и другарки не искат да си отидат толкова мирно от властта. И за целта пак употребяват…миролюбивата реторика, с която са закърмени.
Още преди края на изборния ден в моята класация, покрай всякакви други, си имам вероятен победител в публичното плещене пред урните. Това е др. Емилия Масларова. Средствата за разпространяване на важните неща, които са се случили у нас, съобщават от Смолян, че др. Масларова е гласувала „ за да има мир”.
Сигурен съм, че мнозина биха й възразили, че мирът най-добре щеше да се съхрани, ако войнстващата арогантност не ни беше управлява толкова дълго. И ако такива като нея бяха отстъпили мирно и тихо път на други в политиката, които не са толкова емблематични копия на дружинната ръководителка от пионерско-комсомолските времена.
Но те не могат мирно и тихо. Намират за нужно винаги да шумно и войнствено да се изявяват под прикритието на любовта към мира. Както се видя, вместо да изпушат една лула на мира, в предизборната кампания ( когато беше времето да се градят мостове на мира) извадиха томахавката и започнаха да плашат с нея, че сините врагове в съюз с други вражески племена ще режат пенсии и други народни скалпове, ако бъдат допуснати до властта.
Остава да видим дали вождовете на червенокожите ще бъдат принудени да заровят лулата и дали ще им изпуши томахавката. Може пък и такова чудо да стане. Макар че те кожата си менят, но нрава- едва ли.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010