Кризата стана изпитание за любовта между Западна и Източна Европа?

17 Юни, 2009 - 08:12 - Вестник "Сега" - електронно издание

20 дълги години трябваха на Източна Европа, за да се справи с наследството на държавната планова икономика и да модернизира старите, неефективни структури. Крупните нерентабилни комбинати бяха приватизирани, предприятията почнаха да интегрират в глобалната икономика. Най-бурният ръст, достигащ двуцифрени числа, се наблюдаваше в държавите от Прибалтика. В Румъния през 2008 г. Porsche продаде повече нови автомобили Cayenne, отколкото във всяка друга страна на света. Дворецът на културата, построен в сталинските времена в центъра на Варшава и единственото по онова време високо здание в града, напълно изчезна сред бизнес сградите от стъкло и стомана. През 2008 г. в Чехия почти нямаше безработни.
Но блестящият полет бе прекъснат - световната икономическа криза удари по бившите социалистически страни по-силно и бързо, отколкото по разглезените капиталистически държави. Естонците, латишите и литовците, привикнали през последните години към 7-10% ръст, бяха потресени, че днес тяхната икономика преживява спад. Унгария вече зае от МВФ, Световната банка и Евросъюза около 20 млрд. евро. Обемът на производството в Полша през последното тримесечие падна с 5% спрямо същия период на миналата година. В Чехия безработицата стигна 12%.
Ясно е, че Западна Европа не може да остави новите членове на ЕС на произвола на съдбата. По предложение на ЕК лимитът за кредитиране на страни, които още не са влезли в еврозоната, бе повишен до 50 млрд. евро.
Нуждата от подобна крачка бе голяма: в страните от Източна Европа отдавна си задават въпроса,

колко искрена е солидарността

на богатите западноевропейски съседи. Някои европейски партньори са упреквани, че предприетите от тях мерки срещу кризата предвиждат главно подкрепа за "свои" предприятия, в резултат на което конкурентите от Изток затъват. На Изток смятат, че с настъпването на икономическата криза глобализацията внезапно е започнала да се развива в противоположна посока. В последните години стотици хиляди поляци, българи и румънци се сдобиха с добре заплатена работа на Запад. Сега армията трудови мигранти се връща у дома, а западните банки и инвеститори изтеглят толкова нужния капитал в противоположна посока.
Години наред източноевропейците вземаха кредити от западни банки в евро, швейцарски франкове или скандинавски крони. Кредитите стимулираха търсенето на вътрешния пазар и обезпечаваха икономически ръст. Много нови страни на ЕС импортираха повече, отколкото експортираха. Търговският дефицит на страни като Литва или България достигна чудовищните 15% от БВП.
Изтичането на капиталите и съкращаването на числото на поръчките от Запад обаче доведоха до падане на обменните курсове. Тези валути, които не са твърдо привързани към еврото, силно поевтиняха. Румънската лея загуби за последната половин година над 16% от своята стойност, а унгарският форинт - почти 20%. Гражданите, а и

цели държави не могат да обслужват кредити си

в чуждестранна валута.
Масовите фалити на източноевропейците като бумеранг се връщат към лекомислените кредитори от Запада, които контролират и около 70% от всички техни банки. Само задължеността пред кредитните институции на Австрия достига 293 млрд. евро. Според Томас Мироу, шеф на лондонската Osteuropabank, през тази година страните от Източна Европа и Украйна трябва да изплатят на западните банки около 76 млрд. евро. Съмненията за платежоспособността на източните компании могат да принудят банкерите да се въздържат от отпускането на нови кредити. Тогава парите в икономиките на източноевропейските държави ще намалеят и кризата ще се изостри още повече.
Колкото и тъжно да звучи, за да се сбъднат лозунгите на революциите от 1989 г. за свобода и благосъстояние за всички европейци, ще е нужно повече време, отколкото бихме искали. Гражданите на страните, нови членки на ЕС, ще трябва да се примирят, че нивото на техните доходи ще продължи да бъде по-ниско, отколкото на Запад. През последните месеци изпитващите затруднения източноевропейски предприемачи започнаха масови уволнения, в някои компании намалиха заплатите с до 30%. Безработните в тези страни се оказват в незавидно положение, тъй като техните правителства също изпитват недостиг на средства. В младите демократични държави недоволството расте.
След главозамайващия подем

новите страни на ЕС отново се нуждаят от санация

Но за разлика от ситуацията през 1990-те години, причината за техните проблеми вече не е еднаква. Кризата във всеки регион има специфично лице. В балтийските страни "ахилесовата пета" са евтините пари от Скандинавия. Техният поток доведе до потребителска треска - след 40 години "въздържание" населението там изпитваше основателна потребност да навакса пропуснатото в сферата на потреблението. За да се вземе заем в Естония, бе достатъчно да се отправи кратък SMS, с който да се уточни сумата, и парите се прехвърляха в съответната сметка. Проблемът бе, че разходите не винаги съответстваха на приходите. Всеки се надяваше, че бумът ще продължи дълго и заплатите ще се повишават автоматично.
А и важните задачи така и не бяха изпълнени. След прехода към пазарна икономика естонците, латишите и литовците преструктурираха най-големите държавни предприятия, но така и не успяха да разработят нови продукти, които биха могли да бъдат експортирани. Правителствата на Рига, Талин и Вилнюс заложиха на радикална либерализация на икономиката: и в трите републики действа единна данъчна ставка - т.нар. пропорционален данък. "Това бе достатъчно, за да се привлече капитал в страната, но не и за да се обезпечи стабилен ръст на промишлеността", казва Стен Тамкиви.
Този 30-годишен естонец е един от малцината, които се възползваха от кризата. Той работи в IT отрасъла, в компанията Skype. Естония усилено развива широколентов интернет и даже се саморекламира като E-stonia. Почти всички банкови операции се осъществяват онлайн. Естонците плащат билетите си за кино и паркинга с SMS, могат даже да гласуват по интернет. "От началото на кризата клиентите на Skype нарастнаха. Така фирмите икономисват от командировка, много преговори се водят чрез Skype", казва Тамкиви.
Нивото на безработицата в Латвия се повиши от 5% през 2007 г. до сегашните 12%. "Има хора, изпитващи такива финансови трудности, че им се налага да нощуват в интернет кафенета", разказва немски посредник, работещ на пазара на имоти в Рига. Многочислените нови офисни здания в покрайнините на стария град са наполовина пусти. "Засега имотният пазар не дава никакви признаци на живот", въздиша той.
Същото се случи и в Унгария, Румъния и България, където компаниите и населението натрупаха твърде много дългове. За беда кредитите бяха вземани в евро, швейцарски франкове и долари. Чуждестранните банки се опитваха да навлязат на новите източни пазари и можеха да предложат на своите клиенти по-изгодни условия, отколкото местните кредитни институции. Когато форинтът и леята паднаха, се оказа, че много длъжници не са в състояние да обслужват заемите си.
По-добре стоят нещата в Полша, Чехия и Словакия, където крупните автопроизводители от Западна Европа и Азия построиха нови заводи - като Kia в словашкия град Жилина. Разбира се, там също се въвежда съкратена работна седмица, но пък оборудването е много по-модерно, отколкото в западните им "аналози", а и разходите за работна заплата са по-ниски. Това дава надежда, че след края на кризата именно

те ще се окажат в най-добра изходна позиция

Румъния и България планират да реагират на кризата с милиардни инвестиции в инфраструктурата, строителството и охраната на околната среда. Те се надяват, че през текущата година икономиките им ще имат даже неголям ръст. Другите нови членки на ЕС засега отхвърлят подобни мерки, а и едва ли биха намерили нужните за реализацията им средства. "Мерките по съживяване на конюктурата водят до ръст на дълговете, което бързо сваля ефекта им до нула. Държавата не може да управлява добре икономиката - в това се убеждавахме в продължение на 40 години", обяснява Вратислав Кулханек, който доскоро е бил топ мениджър на "Шкода", а сега е независим икономически експерт. Разбира се, германската премия за връщане на стари автомобили бе от полза за Чехия. Като "дъщеря" на Volkswagen, през февруари Skoda продаде в Германия 9190 машини, модел Fabia, което е почти тройно повече, отколкото през януари.
Но това е единичен пример: повечето нови членки на ЕС с недоверие посрещат програмите за оживление на конюктурата, предприемани от западните им съседи, и ги подозират в протекционизъм. В началото на февруари между правителствата на Чехия и Франция се разрази оживена полемика. Президентът Саркози обеща да подкрепи родните автопроизводители при условие, че те ще продават цялата си продукция във Франция и няма да пренасят производството си в Чехия. Което предизвика гнева на чешкия премиер Мирек Тополанек.
Дълги години Западът настояваше кандидатите за влизане в ЕС стриктно да се придържат към курса на приватизация. Това бе едно от условията за тяхното присъединяване към ексклузивния брюкселски клуб. Затова е ясно какви чувства предизвиква на Изток намерението на Запада да се бори с кризата чрез национализация на частните компании чрез държавни кредити. Според полския премиер Доналд Туск източноевропейците са успели да преодолеят продължилата десетилетия криза, защото са трудили 20 години усърдно. "Ние твърдо вярваме в това", каза той. Въпросът е дали тази вяра на неговите съотечественици ще остане непоколебима, ако падането на злотата продължи, а фалитите и безработицата продължат да растат.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010