Парламентът се готви да промени Закона за радиото и телевизията (ЗРТ). Предложенията за промени ще дойдат от експертна група, в която влизат представители на БНТ, БНР, бТВ, Нова тв и Канал 3. Те ще представят идеите си за изменения, които после ще бъдат събрани в общ законопроект от ресорната парламентарна комисия. Освен петте медии, в групата има и представител на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО), както и такъв от Съвета за електронни медии (СЕМ). Очаква се измененията да бъдат изготвени до около месец, но все още не е ясно дали ще бъде само законопроект за изменение или ще бъде приет изцяло нов закон. "Законът не е пипан от много време. Има нужда да е по-гъвкав, съобразен със съвременния свят", каза председателят на медийната комисия Вежди Рашидов от ГЕРБ преди да бъде уточнен съставът на експертната група. Любопитно е, че в комисията има представители на редица частни телевизии, включително и от свързаната с депутата от ДПС Делян Пеевски "Канал 3", но няма нито един представител на частно радио. От няколко седмици неофициално се говори, че БНТ, която е в тежко финансово състояние, подготвя предложения за промени в ЗРТ, но и при създаването на групата не бяха представени дори конкретни теми, по които ще се работи. В сряда, преди създаването на експертната комисия, Рашидов вметна и друга евентуална цел – създаване на механизъм за борба с фалшивите новини. Това не е нова тема за председателя на медийната комисия, който често напада обществените медии защото критикували държавата. През август той и правосъдният министър Данаил Кирилов обявиха общ фронт за борба с фалшивите новини, но от срещата им досега нищо не е произлязло. СЕМ също иска промени на изискванията за кандидатите за генерални директори на БНТ и БНР, които в момента са доста строги. Според сегашния закон например кандидатите за генерални директори не могат да бъдат "еднолични търговци, собственици на капитала на търговски дружества, съдружници, управители, прокуристи или членове на ръководни и контролни органи на търговски дружества и кооперации". Една от възможностите е тази забрана да отпадне, а вместо това избраните да имат срок, в които да излязат от фирмите си. Друго ограничение, което се обмисля да отпадне, е изискваният петгодишен трудов стаж в съответната обществена медия, която искат да оглавят. Идеята е това изискване да бъде заменено само с пет години стаж, което ще позволи кандидати за поста да са и хора, които са били на граждански договор. Очаква се и мандатът на генералните директори да бъде увеличен от 3 на 5 години. Тази идея беше внесена по-рано тази година от депутати от ГЕРБ и ДПС, но тя дори не беше разгледана, а обяснението за замразяването беше, че ще се изчака да минат конкурсите за нови шефове на двете обществени медии. Те бяха избрани през лятото, но поправката и досега остава на трупчета. В момента тече нова процедура за избор на генерален директор на БНР, след като Светослав Костов беше освободен от поста заради скандала с петчасовото замлъкване на програма "Хоризонт" и опита за сваляне на дългогодишната журналистка Силвия Великова от ефир през септември. От години периодично се заговаря и за идея за сливане на БНТ и БНР, която всеки път се посреща със сериозни критики. Наскоро отново се заговори неофициално, че управляващите обсъждат такава възможност, но поне засега от ГЕРБ отричат. През последните месеци пък социалистите отново отвориха темата за предвидения в закона фонд, който да финансира двете медии. Той е предвиден закона отпреди около 20 години, но оттогава всяка година с държавния бюджет създаването му се отлага с още една година. В момента в закона е записано, че този фонд трябва да събира такса телевизия, но БСП подготвят промени, с които фондът да не се захранва от "данък" телевизия, а от бюджета. Идеята е той, а не управляващите да разпределят парите за обществените медии. Законопроект по темата обаче все още не е внесен.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010