Падането на Берлинската стена, едно от най-грандиозните политически събития в Европа след войната, стана календарна жертва на дворцовия преврат в София: новината потъна във въртопа около свалянето на Тодор Живков. В България новината за падането на Берлинската стена потъна във въртопа от събития около свалянето на Тодор Живков. Едно от най-грандиозните политически събития в Европа след края на Втората световна война стана календарна жертва на дворцовия преврат в България. Пробивът в Берлинската стена се случи вечерта на Девети ноември 1989 година, а броени часове по-късно в София беше оповестено, че Живков се оттегля от поста си. Мисля си, че това много точно онагледява един от най-главните проблеми на България в периода на така наречения преход: провинциалното взиране в собствения пъп, невъзможността и дори нежеланието да вдигнеш поглед към „голямата картина" и да видиш къде е мястото ти на международната политическа сцена. А в крайна сметка – и да се поучиш от случващото се в целия бивш соцлагер. Заради един гаф на един партиен функционер Всъщност, през онази драматична нощ Берлинската стена нито падна, нито беше отворена в същинския смисъл. Просто един дезориентиран функционер, секретарят на ЦК на Компартията Гюнтер Шабовски се оплете в отговора си на една международна пресконференция. От думите му излезе, че гражданите на ГДР начаса вече могат да посещават Западна Германия и Западен Берлин. И те тръгнаха, тези граждани. След като 28 години ги бяха държали зад бодлива тел, гранични заграждения и зад Берлинската стена, те хукнаха да си видят роднините във ФРГ и в Западен Берлин, да се порадват на пълните магазини, на многотията и шаренията, които дотогава само бяха гледали с копнеж по западногерманската телевизия. По забранената западногерманска телевизия. Разбира се, гафът на Шабовски беше само едно отдавна предизвестено последно издихание на Германската демократична република. След като през годините стотици хора бяха застреляни от комунистическите граничари по германо-германската граница, а и в други страни, включително в България, където десетки източногерманци изгубиха живота си при опита да избягат в Турция или в Гърция. След като граждани на ГДР влязоха в историята с какви ли не хитроумни и дори гениални съоръжения и опити да избягат от комунистическия затвор: тунели, въздушни балони, самоделни подводници, тайници в автомобили и какво ли не още… След като ФРГ години наред „откупуваше" граждани на ГДР, тоест – плащаше на съветския марионетен режим сериозни суми в твърда валута, за да пусне свои граждани през границата. След като от ГДР избягаха редица видни писатели, музиканти, учени и интелектуалци. След като в крайна сметка Михаил Горбачов разхлаби хватката, а страните от тогавашния Източен блок надигнаха глави и полуотвориха границите си… След всичко това през 1989 година източногерманците масово побягнаха на Запад през Унгария, Чехословакия и Полша, а в самата ГДР се надигнаха гигантски протести, събиращи по площадите в Лайпциг и Берлин до половини милион души. И колелото се завъртя След онзи 9-ти ноември 1989 всичко се разви почти светкавично. Зловещата тайна комунистическа полиция Щази беше разгромена, а архивите ѝ в голямата си част попаднаха под граждански контрол. Германската единна социалистическа партия падна от власт, последният ѝ лидер Ерих Хонекер избяга в Чили, а двете германски държави мирно се обединиха, без да бъде пролята дори капка кръв. Съветската армия се изтегли от Източна Германия, срещу което Москва получи обезщетение в размер на милиарди долари, а успоредно с това се разпадна и самият Съветски съюз. Държавната икономика на ГДР премина през болезнен и доста нескопосен процес на приватизация, който остави милиони хора без работа и нанесе стопански щети в размер на десетки милиарди, но в крайна сметка германците от Изтока и от Запада постепенно успяха да се сближат и днес живеят в една държава с естественото самочувствие на германски граждани. Богата, благоденстваща и силна Германия Въпреки всичко това сянката на Берлинската стена още тегне над страната. Част от източногерманците се чувстват излъгани и ограбени, някои изпитват дори носталгия по едновремешния режим – независимо от факта, че живееха в беднотия и несвобода. Тъкмо тази носталгия е и една от причините за успеха на популистката партия „Алтернатива за Германия", която е особено силна тъкмо в земите на бившата ГДР. И все пак, 30 години след падането на Берлинската стена обединена Германия е богата, благоденстваща и стабилна демокрация в сърцето на Европа. Страна, която привлича като магнит трудови мигранти, преселници и бежанци от цял свят, включително от България. Защото всички тези милиони хора ѝ имат доверие и разчитат на един по-добър живот тъкмо в Германия.    

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010