На 8 септември, в навечерието на годишнината от пладнешкия обир на българската независимост, маркирани в Москва като нашенски “нощни вълци” , търкаха посред бял ден боята от Монумента на окупационната червена армия МОЧА, за да не се вижда какво са написали със спрей за пореден път български противници на гаврата окупацията на България да бъде определяна като “освобождение”. 
Защо точно местните “нощни вълци” с кожените униформи, които не свалят дори и в жегата, са наети да свършат тази угодна за шефовете на московската пета колона работа? 
Търкането на написаната истина върху МОЧА започна преди близо четвърт век. Тогава  за целта бяха употребени остатъчните крепостни граждани от времето на комунизма, задължени да работят даром в рамките на т.н. трудови войски. 
 
Направо ми е неудобно да припомня, че това се случи по времето на синия ни кмет Стефан Софиянски. Той въведе практиката на приятелските “мачлета” с руския мафиот Юрий Лужков, кмет на Москва, наследена след това от Бойко Борисов.  Същият, който според в. “Стандарт”, е приел с радост в качеството на софийски кмет предложението на лидера на софийските “нощни вълци” Данчо Златанов и тук да бъдат организирани мотоциклетните походи по руски маниер, превръщайки се се в кръстник на ръмженето на тази моторизирана глутница у нас.http://ivo.bg/2019/05/10/кой-организира-угодната-на-кремъл-дем/
 
Йорданка Фандъкова  обикновено възлага на специалисти по бърсането да лъскат МОЧА. Този път за целта са мобилизирани вълците. Разпространяваната във Фейсбук нейна снимка с техния лидер Данчо Златанов и компания може и да е колаж, но отговаря по смисъл на дружбата й с московската пета колона, бидейки не веднъж участник в нейни “мероприятия”.

 
 
 
 
 
Гледката на “зачистката” ( по Решетников) на МОЧА е трагикомична. Хибридните местни клонинги на руските батюшки измъчено се борят да изтъркат с пластмасови шишета с някаква течност в тях и с парцали боята от МОЧА, надзиравани от автомобил на руското посолство ( на снимката от Фактор.бг).


 
 
 
 
 
Но понеже усилието им е свързано с днешния 9 септември, обявен най-тържествено от руското посолство за ден на “освобождението” ни ( чрез окупация), на чистачите, кметицата и лично на Корнелия Нинова като (почти) нелегален председател на инициативния им комитет за честване на този техен празник на българомразието, припомням в поетична форма какво им е донесла окупационната армия, което после ( според Нинова, ръкуваща се с щастлива усмивка с нощния вълк Златанов) демокрацията им е отнела. 

 
 
 
 
Стихотворението е публикувано в сборника “Синьо и златно “ ( синьо-златното заглавие да не се брои за пророчество за почина на синия ни кмет да се “зачиства” МОЧА, нито със Златанов днес), издателство “Народна младеж”, автор Цветан Ангелов.
Девети септември ми купи палтенце  и каза:
             – Честито, честито, момченце!         
                Девети септември  ми купи сандалки.
             – Да припкат – заръча – краченцата малки!
             А после ми сложи в ръката геврече.
             – Хапни си! – Девети септември ми рече.  
             Накрая, дечица, каква изненада! И знаменце даде ми той за парада!
             Изтичах при баба, разказах й всичко. А баба въздъхна:
              – Ех, внуче, добричко. Такъв е, такъв ни е празникът – харен. И всеки го
              среща сега благодарен. Той дава на всинца ни дрешки, закуски и розово
              слага на детските бузки.
              А старият дядо, засмян, се обади:
              – Девети септември и младост ни даде.
                
Share on FacebookShare on Facebook

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010