Украйна и Русия размениха помежду си десетки затворници, избягвайки да ги наричат пленници. Явно терминологията е договорена като част от технологията на първата по рода си крачка на съгласие по горещата тема за руската агресия, която в случая също се радва на терминологична отстъпка в реакцията на украинските власти.
Без да сме запознати с тайната на преговорите, довели до размяната, можем да бъдем сигурни, че тъкмо Путин е настоявал опаковката на събитието да не издава неговото съдържание. Защото признанието, че става дума за пленници, би означавало да си признае също, че Русия наистина води война срещу Украйна.
Както и да го погледнем, този успех носи белега на новото управление в Киев. Именно защото е ново. В Москва нищо ново не се случва вече 20 години, докато Украйна започна да се променя след президентските избори. https://debati.bg/spetsialno-za-debati-bg-sluga-na-naroda-sreshtu-nema-takava-darzhava-ukrainetsat-zelenski-i-nashite/
Можем също така с пълна увереност да се обзаложим, че западната дипломация, която настояваше без видим успех досега за освобождаването на пленените от Русия украински моряци в Керченския пролив, стои зад постижението на украинската си посестрима. Но в интерес на крайния резултат тя предпочита да остави лаврите на украинския президент Зеленски.
Аплодисментите на украинците за завръщането на техните сънародници контрастират с мълчанието на московците. Радост изразяват главно говорителите на Кремъл и външното министерство на Русия, но пред публиката руските власти предпочитат да не разкриват веднага подробности дори за имената на върнатите от украинците затворници. Няма в Русия “всенародни тържества” за “героите”.
Очевидно е, че режимът на Путин, каквито и да са съображенията му да се съгласи на размяната с цел евентуално размразяване на отношенията със Запада, замръзнали под точката вледеняване от времето на студента война, много внимава да не се издаде като участник в конфликта на украинска територия. Така беше и досега. 
Фрапантна е разликата между масовата скръб и публичните почести за украинските жертви в сепаратистките райони и опитите на руските власти да не допуснат свидетели на погребенията на своите жертви в същата война. Видео, което към момента не е достъпно ( поне като линк в публикацията ми от 2015 г.) илюстрира(ше) тази контрастна, издайническа за гузната съвест на Кремъл разлика, показваща хиляди ( без преувеличение) украинци в шпалир по пътищата на страната да изпращат убитите си войници до гробището. В същото време руските власти спират “съмнителни” автомобили с пътници, заподозрени, че се отправят към мястото, където руснаци копаят с багери и прикриват трескаво гробовете на своите . https://debati.bg/spetsialno-za-debati-bg-sluga-na-naroda-sreshtu-nema-takava-darzhava-ukrainetsat-zelenski-i-nashite/
Ако прибегнем до историческите аналогии, макар те никога да не могат да бъдат пълни, СССР и Германия никога не са си разменяли пленници просто защото не са признавали международна правна основа за такава процедура. Това е една от причините за огромния брой съветски жертви в униформа в първата фаза на войната между тях. Германците са били смаяни от мащаба на предаващите се с милиони червеноармейци, които не са били в състояние да ги изхранят, оставяйки ги да измрат от глад, студ и болести.
Ще бъде пресилено да се прави такова сравнение в днешни дни, освен в частта, че Путин трябва да си дава сметка за цената, която на Русия се налага да плаща на международния терен за “удоволствието” да нарушава международните закони с цел да се перчи пред сънародниците, склонни да виждат в това някакво руско величие. Въпросът е как да му се даде възможност да отстъпи, запазвайки поне на пропагандно ниво достойнството си на непреклонен преследвач на руския национален интерес ( за сметка на съседни народи).
По всичко личи, че точно в това е заслугата на новата украинска администрация, намерила очевидно начин да постигне успех в духа на принципа “ и мечката сита и заложниците цели”. 
В привидния баланс на ползата, търсен дори и чрез символиката на еднаквия брой разменени пленници, резултатът не е равен. Това е първата победа на Украйна над озъбения измамник с ядреното оръжие, който беше обещал да гарантира сигурността на независима Украйна в споразумението от 1994 година срещу съгласието на Киев да предаде на Русия ядрения си арсенал от съветско време. 
Share on FacebookShare on Facebook

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010