Най-популярната опорна точка на българите, които искат да прикрият срамотията на своето чуждо поклонничеството под формата на русофилщина е приравняването му към “русофобията” на несъгласните със сляпото русолюбие българи. “Стига с тези фили и фоби”, пише на смокиновия лист, използван за тази цел, сякаш да си показваш срамна част на тялото насред село е същото, като да се възмущаваш от тази демонстрация от отсрещния тротоар.
На 6 септември “филите” обаче са принудени да се отбраняват – къде с традиционното за тях мълчание, когато не могат да извъртят историческата истина в полза на любимата им Русия, къде с половинчато присламчване към отбелязването на Съединението на българите от 1885 г., заклеймено, бойкотирано и провокирано от руската империя. “Филите” знаят, че не пасват на събитието от Филибето и по изключение се опитват да се държат прилично на тази дата.
Хорошо, тогава. Нека гледаме позитивното, както обичат да ни призовават същите, когато си позволяваме да разобличаваме лъжите им. 
Българите са дали пример за национална революция на духа без изблици на насилие както никой преди тях към онази 1885 г. Повече от половин век по-късно – макар и в огромния индийски мащаб, нещо подобно постига антиколониалното движение на Махатма Ганди. Безкръвните национално-освободителни революции срещу съветското господство на чехи словаци, унгарци, поляци и особено на естонците, учудили света със своята общонационална жива верига през територията на цялата страна, скъсала веригите на руския болшевишки деспотизъм,  се случват още около 50 години след това.
Невидимата българска жива верига, “проспана” дори от руските ментори на третираната от тях като собствен протекторат разединена България, е уникален исторически факт не само за България. Още повече, че се случва срещу волята на евразийската империя, контролираща практически всичко в българските земи и с това още повече българите учудват света.
Мнозина предлагат за алтернативен на измамната дата 3 март, натрапена от постсъветската пета колона в България за нов национален празник в замяна на съветския му аналог 9 септември, да бъде евентуално посочена датата 22 септември заради обявената тогава независимост, завършила започнатото на 6 септември дело. Само че обявяването на независимостта отново е проекция на сложна комбинация от волята на чужди сили, сред които и Русия.
Други не без основание посочват обединителният заряд на българския празник 24 май, на който славим буквите- ще рече културната си революция. Само че този празник също има международни проекции и най-вече не е “закован” исторически с категорично начало, резултат от общонародно дело, както 6 септември.
Обръщайки се назад в желанието си да отхвърлим 3 март като поредното внушение за ролята на Русия в българската история имаме нужда от обединение. Трябва да знаем какво искаме и защо го искаме. Мирната общонародна революция от 6 септември 1885 г. има всичките параметри на събитиеТО, сътворено изцяло от българите в полза на българите без да се съобразяват с когото и каквото и да било в международен план. Сам по себе си този факт е безспорен обединителен аргумент около началото на дебат за “повишаването” на празника в национален.
Да напомня отново: решението за трансформацията на съветското влияние в руско чрез подмяната на 9 септември с 3 март беше взето сред контролирания от старите господари на България хаос на родилните мъки на демокрацията ни. Беше акуширано от хитри довереници на пременените (про)руски “демократи”. Те изродиха с мнозинство в обикновено Народно събрание новото отроче на руското влияние. Иначе казано, при наличието на политическа воля всяко друго обикновено Народно събрание може да промени този факт. И няма по-подходяща дата за постигане на тази цел от 6 септември, която най-после да постави интереса на България на първо място.
“Филите” обаче проявяват фобия  към всяка промяна на тяхната основна опорна точка, върху която се крепи цялата конструкция на руското влияние в България. 
На 6 септември трябва да мислим и за детронирането на 3 март като национален празник. В името на тази цел Ботев не би се поколебал да се изправи сам ( отново) срещу “блудницата Русия”, която го прогонва и дори го тика в затвор заради бунтарството му. От нас се иска нещо много, много по-малко героично: просто трябва да спрем да се крием зад герои, като него, и да направим нещо за себе си и поколенията, като се обединим около една безспорна кауза.

 
Share on FacebookShare on Facebook

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010