Ех, другар(к)и, веднъж да дойде 4 септември!

2 Септември, 2019 - 12:45 - Иво Инджев

Защо Фандъкова и Манолова, предпоставяни като обречени да се победят в оспорвана борба за кметския пост в столицата без да допусна помежду си трети претендент, са избрали да обявят официално една и съща дата да оповестят кандидатурите си? Те ли са направили този избор или някой друг избира кога да ги представи на избирателите?
Понеже в медиите се говори от известно време за “интригата Фандъкова-Манолова”, която направо изключва изненади спрямо този тандем, всеки коментатор има право  да “поинтригантства” по въпроса. На втория от тях по-горе в случая с Фандъкова направо не се налага да се предполага. Няма съмнение, че Данчето ще направи това, което ще поиска от нея Бойко. Нека видим и инициативния комитет на Манолова, за да получим малко повече яснота какво прозира като бонус зад иначе ясната подкрепа на БСП  за нея. Засега и една снимка ни стига:


 
 
 
 
Но да се върнем на въпроса що за съвпадение е двете състезателки да решат да се се появят официално в това качество по едно и също време на 4 септември. Прилича на дебненето между телевизиите, които си нанасят контраудари в определен часови пояс в случай, че  конкурентът е пуснал рейтингово предаване и то трябва да бъде похлупено с нещо подобно. Но повече намирисва на семейна ревност.
БСП и ГЕРБ са женени вече второ десетилетие, но имитират тежък развод.  За пред децата в републиката, които наивно вярват в антагонизма между тях. Защото мама и тате спазват правилото да не си вадят на показ истинските кирливи ризи в името на светлото им минало и на отворената врата към общо бъдеще. Иначе току – виж децата осъзнали, че вярват в Дядо Мраз и Дядо Иван на зряла възраст, защото родителите им ги лъжат системно и тогава може да настъпи някакъв срив в добре смазаната система на скачените съдове ГЕРБ-БСП.
Тази система се нарича двупартиен модел. (Почти) същият, който беше разбит от мадридския таран Сакскобургготски, прегазил дясното политическо пространство в полза на лявото, за да бъде изградена после от руините на демонтираната дясна постройка гербаджийската популистка конструкция, обявявана за дясна и за антикомунистическа в началото. Таранът послужи като първа степен на ракета, изгоряла, за да даде тласък в стратосферата на евроатлантическата орбита на руския модул ГЕРБ – БСП. 
Сега двупартийният модел е бременен. Вместо с букети в ръка, в родилното се тълпят с отвинтени от залата за пресконференции в Министерския съвет микрофони медийните акушерки. Бабуват на конкурент(к)ите коя ще роди най-сладкото бебче на статуквото. Че е неродено, неродено е още. Но че ще е Иванчо, в това не бива да се съмняваме. Щеше да е Альоша, ако ставаше дума за Пловдив. 
Не знам защо не са избрали 3 септември, но знам защо нямаше да е добре да бъде на 5-ти. На тази дата през 1944 г. СССР обявява война на Царство България, Царство му небесно и щеше да уместно и двете да отговорят как оценяват тази светла за тях дата в светлината на предстоящата им победа. Поне формално щеше да има повод да ги безпокоят по забранения въпрос за началото на съветската окупация, наричана “освобождение”. Самият Борисов, на когото дължат сегашното си служебно положение и двете претендентки, упорито твърди на два пъти ( както многократно съм отбелязвал в този блог ), че тъкмо България е обявила война на Съветския съюз. И ще бъде малко неудобно да му противоречат. 
На 4 септември е още по-малко вероятно някой да попита Фандъкова и\ли Манолова за предстояща дата. Винаги могат да отговорят в духа на вица за мутрата, която научила как работи току-що купеният от него скъп часовник, т.е. че събраните заедно в горно положение стрелки показват 12 часа, поради което на въпрос на девойка на улицата “колко е часа” отвърнал гордо: “рано е да се каже”.
О, забравих: изборите са местни и на туземците не се полага да обременяват с дреболии от общонационално значение борците за повече паркоместа и прочее по-важни неща. Да доживеем до 4 септември- като във вица за партизаните, които си мечтаели край огъня с качамака, революционно експроприирания кашкавал и справедливо отнетия от фабрикантите суджук с въздишки: “ ех, другари, веднъж да дойде 9 септември”!
Share on FacebookShare on Facebook

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010