На Запад и дори у нас е прието да се говори за Русия като за непредсказуема и загадъчна страна, чието развитие не се поддава на прогнози, базирани на логиката. Най-често по този повод цитираме двусмислицата на руския поет Тютчев, според когото Русия не може да бъде разбрана с ума. Това похвално ли е или не съвсем?
В едно отношение обаче  Московията, както се е наричала тя преди да бъде обявена за Русия от Петър Първи три години преди да умре през 1725 г., СССР и днешната Руска Федерация винаги са били предвидими: там властите първо лъжат и после евентуално признават поредния ужас, който са причинили на своя народ и\или на съседите. Със забележката, че признанието далеч не е толкова задължително за тях, колкото автопилотът на лъжата.
Има и случаи, при които на лъжливите руски власти много им се ще да кажат истината, за да се похвалят и да внушат уважение сред поданици и чужденци. Пример за това беше съветско-китайският сблъсък по общата им граница през 60-те години на миналия век. От една страна информацията за реалната ситуация беше обгърната в типичната за руската параноичност мъгла на секретността, но в същото време под сурдинка се разказваха с гордост невероятни истории за употребено в краткия военен конфликт съветско супер оръжие, което мигом изпепелило китайските агресори. По този повод някой беше измислил ироничното съобщение за “мирния съветски трактор” който излетял на орбита- лаф, останал като нарицателно за “достоверността” на официалната информация в СССР. 
Цялото това дълго предисловие е всъщност встъпление към репликата ми за лаконичното признание на Москва, че взривът край Архангелск на 5 август, който западни и руски ( опозиционни) коментатори единодушно описаха като ядрена експлозия, наистина е бил катастрофа при изпитание на ядрено оръжие. Загиналите 5 души се “оказват” водещи руски специалисти, участвали в разработване на ракетен двигател, уточняват фактите, за които най-после “някой” в Кремъл е разбрал, че не могат да бъдат прикрити. 
Защо им трябваше първо да лъжат и мажат, че ставало дума за “течно гориво”, което се било взривило? Със средствата на ума наистина не може да се отговори на този въпрос. Защото става дума за рефлекс. Вековен. Наскоро и “прославилият” се като водещ офицер на руската пета колона у нас у нас генерал от КГБ Решетников призна в интервю, че СССР е бил управляван на принципа на криминалния свят. Каза го, за да разграничи лошия ( вече за него, неподлежащ на реинкарнация СССР ) на “добрата стара Русия”.
Истината е, че при всички свои метаморфози “руският свят”, както днес идеолозите на Путинизма наричат зоната на руския здрач, си остава царство на лъжата. Кой друг, ако не самият Путин, не дава тон и в това отношение! След като лъжеше за окупацията на Крим през пролетта на 2014 г. пред целия свят, твърдейки че руски военни “там няма” ( их там нет ), от което се роди злъчното определние за руските окупатори като “ихнаменети”, Путин най-накрая сам се похвали колко добре руските военни са си свършили работата по завземането на полуострова.
Най-лошото не е фактът, че един национален лидер може да си позволи такава арогантност. По-зле може да бъде само едно: че това не само му се прощава от нацията, но и минава пред нея за “висш пилотаж” в политиката на измама, от която претендиращата за величие държава вади полза без оглед на предполагаемите щети за нейния имидж по света. Тази констатация говори за зараза на преобладаващата част от самата нация.
Свят, построен на принципа на лъжата, рано или късно е обречен на провал. Както се случи с онзи съветски свят, който отиде на оня свят, след дългогодишно практикуване на взаимната измама между народ и вождове, чиято еманация се съдържаше в принципа “те ни лъжат, че ни плащат, ние ги лъжем, че им работим”.
Share on FacebookShare on Facebook

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010