Защитата на гражданите ( от какво и от кого?) е хитът на сезона в българската политика. Самозваните защитници на гражданите се множат като гъби преди дъжд поради обилното изкуствено напояване на публичността с мераците на тези борци за гражданската правда, които гражданите не са упълномощавали в тази роля.
Самата управляваща партия ГЕРБ изкласи и буреняса в тази градина от позицията на граждански трамплин към Европа. Гражданите се хванаха на тази въдица. Стръвта са еврофондовете, разпределяни на “подсказания” от Доган принцип за разпределяне на порциите между послушните сателити на централния раздавач.
Слави Трифонов не пада по-долу и по-далеч от дървото, на което отгледа своята телевизионна бунтарска претенция в името на гражданите, макар да му се оспорва и вменява по-скоро “селски вкус”. Сега направо застава в позата на охрана на гражданите от държавата. Партията му пряко перефразира за целта най-мазохистичния принцип на нашенската народопсихология, който формулира негативизма под мотото “българска работа”.
Състезаващият се със себе си за поста  на недосегаемия главен прокурор Иван Гешев видя и завидя. И той обеща да защитава  гражданите. Това била причината да се кандидатира за всевластен държавен обвинител, чиято работа е всъщност да обвинява гражданите за всякакви прегрешения спрямо закона. 
Но най-ярко на този фронт се откроява омбудсмана Мая Манолова, чиято длъжностна характеристика действително се доближава до осъществяването на тази претенция. Само че точно по тази причина тя трябва да отговори на някои въпроси относно  досегашната си дейност.
Защо от години Манолова майсторски избягваше сблъсъка си с властта, от която безадресно защитава гражданите? И дори сега, когато заплашва да се кандидатира и да спечели кметските избори в столицата, превръщайки се в един от няколкото най-влиятелни политици в държавата по този начин, тя продължава да не споменава поименно емблемата на властта, съсредоточена в ръцете на Бойко Борисов.
Отговорът е “прост” ( като миньор в очите на също толкова простия, по собствените му думи, Борисов) и известен на всички: защото тя получи най-удобния за отглеждане на програжданска позиции пост в държавата от същите тези ръце на премиера-слънце.  И го взе с явна благодарност, превърната в лоялност при условия, държани в тайна от гражданите. Видно е от  факта, че тя нито веднъж при никакви обстоятелства не е атакувала най-овластения човек в държавата, както го правеше в парламента, преди той да й затвори голямата адвокатска уста с големия омбудсмански залък.
При такива защитници на гражданите на човек да му се прище да стане или да си остане селянин в тази държава! На село все пак е по-уютно. Далеч от градската свинщина човек и прасе може да си отгледа за черни дни, стига да го опази от чумата, която пълзи по вина на държавата, неспособна да я предотврати. 
Увлечени в устрема си да защитават гражданите от тази държава , самозванците пропуснаха да защитят селяните и сега си наваксват. Един през друг дават закъснели рецепти за справяне със свинския проблем, когато той се превърна и в граждански, принуждавайки свиневъдите и селяните изобщо да   заемат гражданска позиция с все по-откровен акцент върху главния виновник за успехите, който не поема никога отговорност за провалите. 
Повтаря ли се у нас с няколко века закъснение в свински вариант проблема от края на английското средновековие? Там “овцете изядоха хората”, когато дребните собственици загубили земите си, превърнати в пасищата заради растящото търсене на овчата вълна от зараждащата се индустрия. 
Само на пръв поглед прасетата могат да изиграят “гражданска” роля като жертвен агнец на олтара на демокрацията. По-скоро, извинете за песимизма, надделява овчият манталитет. Няма опасност за властта. А спасителите на гражданите ще паразитират върху кошарата, наметнати с овчи кожи. 
Share on FacebookShare on Facebook

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010